Откриха зъби на древен крокодил в динозавърското находище край град Трън.
Палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН продължават да издирват останки от гигантски животни, живели преди милиони години на наша територия.
В края на юли започна осмата експедиция до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. Още през първите дни на експедицията палеонтолозите откриха два зъба от крокодиломорфи, вероятно на представители от семейство Hylaeochampsidae, множество фрагменти от коруби на костенурки, прешлен на дребно гръбначно животно, вероятно риба, люспа от панцерна щука, фосилизирани семена и ядки и др. Продължава търсенето на първата за тази година кост от динозавър.
Преди около 83 млн. г. районът на днешния град Трън е бил част от суша, разположена в югоизточните части на обширния островен архипелаг, чиито останки днес изграждат континента Европа, показа научна статия, публикувана в престижния палеонтологичен журнал Swiss Journal of Palaeontology.
Тази суша е била дом на разнообразна гръбначна фауна, която включва титанозаври (дългошиести динозаври), хадрозавроиди (динозаври с патешки човки), костенурки, крокодили, жаби, панцерни щуки, а може би и гигантски птерозаври, пише Телеграф, позовавайки се на Националния природонаучен музей.
Климатът е бил влажен субтропичен със сезонни засушавания, а заобикалящата ги растителност е била преобладаващо широколистна, с по-малко папратови и редки голосеменни растения. След смъртта на животните останките им са били отнасяни от водните потоци до близката лагуна или до прибрежните участъци на обрамчващия сушата морски басейн, където са престоявали известно време на повърхността (под вода или на тинестия бряг), преди да бъдат окончателно погребани за милиони години.
Това е картината, която рисува ново изследване на Трънското находище на динозаври. Автори на статията са ас. Владимир Николов от НПМ-БАН, палеонтолозите от Софийския университет проф. Полина Павлишина и доц. Дочо Дочев, както и експертът по динозаврите от Единбургския университет проф. Стивън Брусати. Изследванията на находището и неговата фауна продължават и със сигурност през идните години ще допринесат с нови данни за по-доброто разбиране на това как се е развивал животът на сушата в региона малко преди астероидния удар, причинил масовото измиране в края на мезозойската ера, коментират специалистите.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ООрана държава
10:41 03.08.2025
2 12340
10:44 03.08.2025
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Тиранозавър
10:45 03.08.2025
5 Сила
10:53 03.08.2025
6 абе вие не разбирате от история
10:53 03.08.2025
7 Боруна Лом
10:56 03.08.2025
8 Епа
Коментиран от #10
11:04 03.08.2025
9 007 лиценз ту кил
11:09 03.08.2025
10 ИмАло е
До коментар #8 от "Епа":
Ихтиандри, а в Панчарево и мегалодони.11:09 03.08.2025
11 И аз имам
11:12 03.08.2025
12 Цъцъ
11:46 03.08.2025
13 Васил
До коментар #3 от "Въъъх...":
А беше ли останал някакъв фарос или само следи от зъби имаше?11:47 03.08.2025
14 Гаовец
11:48 03.08.2025
15 хмм
11:51 03.08.2025
16 Тва да не
11:53 03.08.2025
17 Трънски крокодил
12:31 03.08.2025
18 Нека да пиша
12:39 03.08.2025
19 Този коментар е премахнат от модератор.