Телескоп засне най-близката и детайлна СНИМКА на слънчево изригване досега

Най-големият слънчев телескоп в света засне изображения с най-висока резолюция на слънчево изригване досега, съобщиха учени.

Екипът използва разположения в Хавай слънчев телескоп „Даниел К. Инуе“, за да наблюдава финалния етап на мощно X-клас изригване на 8 август 2024 г. Снимките показват детайлни структури от плазмени дъги на повърхността на Слънцето. Данните могат да подпомогнат разбирането на механизмите зад слънчевите изригвания и да подобрят прогнозите за тях в бъдеще.

За първи път телескопът „Инуе“ наблюдава X-клас изригване, подчертава д-р Коул Тамбури, съавтор на изследването и слънчев физик към Университета на Колорадо. „Това са едни от най-енергичните явления на нашата звезда и имахме късмет да заснемем такова при идеални условия“, казва той.

Big firsts for the NSF Inouye Solar Telescope: X-class flare, sharpest H-alpha flare image, and smallest coronal loops ever imaged. These observations may help reveal coronal loop scales and improve flare modeling, aiding space weather forecasts.
More: https://t.co/4laUAsavaf pic.twitter.com/xiZdmh5bAz

— AURA (@AURADC) August 25, 2025

Слънчевите изригвания са внезапни изблици на енергия, съпроводени от интензивно излъчване. Усукани магнитни полета създават снопове от плазма, познати като аркади, които се простират в короната – най-външния слой на слънчевата атмосфера. При така наречената магнитна рекомбинация тези полета се освобождават рязко, изпращайки частици и енергия в космоса. Ако изригването е насочено към Земята, може да причини смущения в радиокомуникациите и работата на сателити.

Досега точният размер на отделните плазмени дъги беше неизвестен, тъй като по-старите телескопи не осигуряваха достатъчно висока разделителна способност. Новото изследване, публикувано на 25 август в The Astrophysical Journal Letters, описва как инструментът Visible Broadband Imager на телескопа „Инуе“ е заснел отделни плазмени дъги с ширина средно около 48 километра. Някои от тях са с ширина едва 21 километра — практически на границата на възможностите за наблюдение.

„Вече разглеждаме мащабите, за които досега само се предполагаха“, отбелязва Тамбури. Това позволява не само измерване на размерите, но и проследяване на формата и динамиката им, както и на процесите на магнитна рекомбинация — двигателят на изригванията.

Според учените наблюдаваните коронални дъги вероятно са основни градивни елементи на по-големите слънчеви аркади. Ако това се потвърди, за първи път се наблюдават отделни структури, а не само снопове от дъги. Новите данни ще подобрят моделите на слънчевите изригвания и ще разширят познанията за магнитното поле на слънчевата корона.

„Това е важен момент за слънчевата физика. За първи път виждаме Слънцето в истинските му мащаби“, обобщава Тамбури.