Войната в Газа разкрива душевните терзания на Европа

Смъртта на десетки хиляди палестинци в Газа най-накрая убеди официалните лица в Брюксел да засилят усилията си за наказване на Израел. Но е малко вероятно това да помогне.

В сряда Европейската комисия представи подробни предложения за спиране на преференциалните търговски условия и санкциониране на "екстремистки" министри и насилствени израелски заселници.

Моментът на това съобщение е от решаващо значение. То идва само 24 часа след като комисия на ООН заключи, че Израел извършва "геноцид", и в момент, когато израелските сили започват мащабни сухопътни операции, насочени към окупирането на град Газа.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е под нарастващ натиск през последните седмици да заеме по-твърда позиция срещу правителството на Бенямин Нетаняху, докато хуманитарната криза в Газа се задълбочава.

Според върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас новият пакет ще наложи мита върху повече от една трета от търговията на Израел с ЕС, която през миналата година е възлизала на 42,6 милиарда евро.

На хартия ефектът би бил значителен, тъй като ЕС е най-големият търговски партньор на Израел. "Определено тази стъпка ще има висока цена за Израел," заяви Калас в интервю за Euronews във вторник.

Но на практика предложението почти няма шанс да спечели достатъчно подкрепа от европейските правителства, за да бъде приложено в краткосрочен план - а може би и изобщо.

Досегашната история на ЕС в предприемането на действия срещу това, което неговите лидери наричат "създаден от човека глад" в Израел, е история на силни думи, веднага обезсилвани от слаби последващи действия.

Изминаха 51 дни, откакто Комисията предложи тогава смятаната за най-умерена възможна санкция срещу Израел - спиране на части от програмата за научноизследователско сътрудничество Horizon Europe, в знак на протест срещу масовия глад сред палестинците. Но дори това ограничено предложение не успя да премине отвъд етапа на обсъждане.

Докато все повече отделни държави предприемат свои собствени мерки - санкционирайки израелски министри и обещавайки да признаят палестинска държава - ЕС като цяло остава безнадеждно разделен.

Както сама призна Фон дер Лайен миналата седмица:

"Това е блокирано без мнозинство. Трябва да преодолеем това. Не можем да си позволим да бъдем парализирани."

Тя определи "неспособността на Европа да се споразумее" като "болезнена".

Най-проблемната позиция е тази на икономическия и политическия двигател на блока - Германия.

Фридрих Мерц, новият германски канцлер, който идва от същото консервативно политическо семейство като Фон дер Лайен, стана все по-критичен към управлението на Нетаняху, откакто пое поста в Берлин през февруари. Миналия месец той забрани износа на всички германски оръжия, които могат да бъдат използвани от Израел в Газа.

Но това незабавно предизвика силна реакция в собствената му партия. В момента никой в Брюксел не вярва, че Мерц ще отстъпи и ще подкрепи плановете на Фон дер Лайен за спиране на търговското споразумение на ЕС с Израел - дори ако някои смятат, че Германия и други страни ще подкрепят допълнителни санкции срещу насилствени израелски заселници.

Без подкрепата на Германия, санкциите върху търговията няма да получат необходимото квалифицирано мнозинство от държавите членки на ЕС, за да бъдат приети.

Формалните санкции срещу израелски министри ще бъдат още по-трудни, тъй като тези мерки изискват единодушна подкрепа от всички 27 правителства на ЕС.

За Мерц въпросът как да се подходи към Израел е изключително труден. Нацисткото наследство на Холокоста хвърля дълга сянка върху германската политика. В понеделник вечерта емоционален Мерц едва сдържа сълзите си по време на реч в синагога в Мюнхен, където осъди новата вълна на антисемитизъм.

"В политиката и обществото твърде дълго сме си затваряли очите пред факта, че значителен брой от хората, които дойдоха в Германия през последните десетилетия, са социализирани в страни, където антисемитизмът е почти държавна доктрина, където омразата към Израел се преподава дори на деца," каза Мерц.

Държави, които не предприемат действия за спиране на геноцид, могат потенциално да бъдат разглеждани като съучастници по силата на Конвенцията за геноцида - факт, който теоретично би могъл да накара повече европейски правителства да подкрепят плановете на ЕС за санкции.

Германия не е сама. Дипломати от ЕС посочват, че няколко други държави, включително България, Италия, Полша, Унгария и Австрия, също са отказали да подкрепят мерки за наказване на Израел.

И все пак за Мерц вътрешнополитическите съображения вероятно ще направят невъзможно неговото правителство да приеме оценката, че в момента се извършва геноцид - камо ли да предприеме конкретни действия за ограничаване на търговията между Израел и ЕС.

Катя Хойер, германско-британски академик и автор на книгата Beyond the Wall, смята, че отношенията на Мерц със собствените му християндемократи ще тежат върху решенията му:

"Проучванията показват, че Мерц има подкрепата на мнозинството от германската общественост, когато става дума за по-твърда позиция спрямо Израел, но проблемът му е реакцията, която ще получи от собствената си партия," каза тя.

"CDU/CSU отдавна е домът на онези, които твърдо подкрепят Израел. За мнозина това е неразделна част от душата на партията. Вече е под натиск заради различни неизпълнени обещания и разочарования сред консервативните пуристи по редица въпроси. Не съм сигурна, че Мерц ще почувства, че може да преживее подобна промяна в политиката невредим."

Що се отнася до Фон дер Лайен, болката от парализата на Европа вероятно ще продължи.