Меркел и провалената ѝ политика спрямо Русия

Умиротворяването на Русия по модела на Ангела Меркел не проработи. Бившата канцлерка на Германия упорито отказва да признае провала на своята политика спрямо Путин. От Константин Егерт.

Ангела Меркел сигурно не е имала намерение да предизвиква скандал. В интервю за левия унгарски портал Partizàn бившата канцлерка на Германия просто рекламираше мемоарите си. Тя реши да разкаже за опитите си да предотврати пълномащабна руска инвазия в Украйна, но хвърли медийна бомба.

Интервюто на Меркел и възторгът на Z-блогърите

"През юни 2021 година почувствах, че Путин вече не възприема Минските споразумения сериозно и именно затова исках да създам нов формат, в който да можем да говорим директно с Путин от името на Европейския съюз (ЕС)", разказва Меркел в интервюто. Планът обаче се провалил. "Някои не го подкрепиха. На първо място това бяха балтийските страни, но и Полша беше против. Във всеки случай новият формат (на преговорите с Русия – бел. ред.) не се осъществи. Аз напуснах поста си и след това започна агресията на Путин", обобщава бившата канцлерка на Германия.

И макар че "след това" не означава непременно "вследствие на това", именно тази логическа верига беше възприета от мнозина като прехвърляне на част от отговорността за руската инвазия в Централна Европа.

В балтийските столици и Варшава думите на Меркел предизвикаха очакваната буря от възмущение. В крайна сметка именно литовците и поляците от момента на руското нападение над Грузия през 2008 година предупреждаваха, че Русия няма да спре дотук.

Руските пропагандни предавания и Z-каналите в Телеграм също избухнаха, но от радост. Според тях бившата правителствена ръководителка на най-многолюдната държава в ЕС е застанала на тяхна страна и е потвърдила, че виновни за настоящите проблеми на континента са "патентованите русофоби" от балтийските държави и Полша. Именно те пречели на "истинските европейци" да установят отношения с великия източен съсед, да предадат на "нас", тоесто на Русия, контрола над всички тези "Украйни" и "Молдови" и да получат в замяна евтин газ и голям пазар за европейската промишлена продукция.

Какво разбрах, когато вечерях с Меркел

През далечното лято на 2008 година имах възможност да разговарям лично с Меркел по време на неформална и доста продължителна вечеря. Без да влизам в подробности за частния разговор, ще споделя основното си впечатление: Ангела Меркел е взела съзнателно и отдавна решението да следва линия на фактическо умиротворяване на путинския режим.

За разлика от своя предшественик Герхард Шрьодер, когото Кремъл лесно постави под контрол с ласкателства и поста в "Северен поток", Меркел едва ли е получила някаква лична изгода от тази политика. Бившата канцлерка смяташе и очевидно продължава да смята, че е действала в интерес на Германия и на същата тази "истинска" Европа, която започва на запад от границата между Полша и ФРГ.

Сметките са били такива: Русия може да не стане и най-вероятно няма да стане демокрация, но чисто материалните ползи от зависимостта от нефт и газ ще бъдат толкова значителни за нея, че Кремъл задължително ще избере "мир и стабилност". И ако за това е необходимо (неофициално, разбира се) съгласие с това Москва да доминира политически в т.нар. "постсъветско пространство", то това като цяло би била приемлива цена.

Интервюто с Меркел – подарък за Путин, АзГ и комунистите

В светлината на такава политика изглежда логично, че на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година Меркел блокира присъединяването на Грузия и Украйна към Алианса - в съюз с бившия президент на Франция Никола Саркози. Именно това решение се превърна в реална, а не измислена първопричина за руската агресия срещу двете страни.

Интервюто на Меркел за унгарския портал е подарък не само за руската пропаганда, но и за европейските крайнодесни и крайнолеви. И едните, и другите – макар и по различни причини – мразят Меркел. За тях тя е символ на "глобализма", "диктата на ЕС", "германския реваншизъм", "политиката на отворените граници" – всеки ще намери нещо, за което да я критикува. Но френските и чешките комунисти, Фицо, Орбан и "Алтернатива за Германия" (АзГ) сега ще кажат: "Ако включително Меркел смята, че не само Путин е виновен за войната, тогава излиза, че ние сме прави". Следователно трябва да се прекрати подкрепата за Украйна и да се договори мир на всяка цена (т.е. за сметка на същата Украйна).

Йозеф Бек, заемал поста външен министър на Полша през 1930-те, е казал следното: "Мирът, както и почти всички неща в живота, има цена – висока, но напълно определима". Мирът по модела на Меркел не се осъществи. Жалко, че самата тя – поне засега – не е готова да го признае. Цената на нейната провалена политика днес плаща Украйна.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.