"Долу" и "горе": да си спомним за Рейгън и да видим България

Коментар на Евгений Дайнов:

По какво се познават страните, в които няма демокрация? По това, че когато настъпи криза, гражданите се снишават, умълчават и чакат някой началник да направи нещо, а междувременно гледат да не привличат внимание към себе си, за да не го отнесат те. Те знаят, че властта не произтича от тях.

По какво се познават страните, в които има демокрация? По това, че гражданите знаят, че цялата власт извира от тях – и че те я дават временно на управниците. И си я връщат в своите ръце тогава, когато управляващите и техните институции отказват да вършат работата, за която им се плаща от гражданите.

Българите не седнаха да чакат спасители "отгоре"

Къде е България? Очевидно е, че е сред страните, в които има демокрация. Защо? Защото когато лакомниците, докопали властта, окончателно подивяха, гражданите не седнаха да чакат спасители "отгоре". Взеха нещата директно в свои ръце и си върнаха властта.

Когато мафията остави София без сметосъбиране, намеренията бяха ясни: софиянци да бъдат издоени с едни огромни пари, да им се демонстрира, че от тях не зависи нищо. Че тяхната работа е да си налягат парцалите. Но не стана така. Гражданите на мига се организираха и подкараха сметосъбирането и сметоизвозването сами – със собствените си ръце, чували, автомобили.

Когато мафията се готвеше – публично, без да се крие – да открадне местните избори в Пазарджик, сметката ѝ беше същата: не само да покаже на гражданството, че силата е в нея, но и да демонстрира, че оттук насетне играе само голата сила. Няма правила, няма закони, нито – ограничения. Прави се онова, което иска поредният лакомник.

Но и тук не стана очакваното. Гражданите от цялата страна се мобилизираха да контролират шмекериите покрай тези избори. Изсипаха се на място, документираха всичко – въпреки позорното заявление на БНТ и впоследствие на МВР, че нямало нарушения. Дори упражниха "граждански арест" върху купувачи на гласове. Дори накараха полицията, с нейните чудовищни заплати, да имитира, за няколко документирани минути, че работи за поддържане на реда и на закона. И дори, накрая, го отнесе един тип с прякор, който се подвизаваше като местен милиционерски началник.

Политиците трябва да говорят с народа

Разбира се, гражданите не можем да вършим постоянно работата на институциите. Заети сме. Затова сме създали държава, която издържаме, затова сме прехвърлили от нашата власт на някакви хора – те да се занимават с общите дела, докато ние им изработваме заплатите.

Затова, когато си върнем властта, ние не можем да я държим вечно. Трябва да я преотстъпим на някакви политици, които да я упражняват в интерес на общото ни благо. И тук политиците, които все пак представляват гражданския интерес, продължават да не знаят как точно да се държат, та да са наистина полезни сред глутницата крадци, заседнали в институциите на управлението.

Когато обаче политиците се свържат с възбуденото гражданство, тогава цялата ситуация се променя. Какво пречи например на софийския кмет в тази извънредна ситуация на гражданска мобилизация всяка вечер да говори със своите избиратели на живо през интернет? Да обяснява какви са проблемите, какво е направено за тяхното преодоляване и какво предстои? Володимир Зеленски прави това – всяка вечер! – със своя народ от самото начало на войната. И така поддържа волята на украинските граждани да продължават да се съпротивляват на агресията на руснаците (бесни и шумещи). Какво пречи на шефовете на парламентарната група на ПП-ДБ да говорят с нас поне в края на всяка седмица – да обясняват какво се случва, къде е проблемът, какво правят те и с какво можем да помогнем ние?

Онова, което пречи, е онова, което винаги е ограничавало ефективността на нашите демократични политици: непознаване на народа си, граничещо със страх от него. Единственият лек е постоянното общуване с този народ, в неговата естествена среда – т.е. не става дума за пропагандните турнета, предприети онзи ден от върхушката на ГЕРБ.

Докато политиците в България се натуткат, се оказа, че все пак ние, българските граждани, имаме излаз към важна политическа арена. След броени дни в Европейския парламент ще се проведе дискусия за заплашената българска демокрация. А на микрониво прякото гражданско действие продължава. В район Красно село дори само заплахата за бойкот на магазин, който насред кризата с боклука демонстративно изхвърляше счупени мебели и плоскости, накара магазина да си ги прибере. До бойкот дори не се стигна.

Да си спомним за думите на Рейгън

От много години насам вече не става дума за "ляво" и "дясно". Става дума, както каза Роналд Рейгън преди едно поколение време, за "долу" и "горе". Горе е демократичният, мирен и добруващ начин на живот, в който представителите на гражданството управляват за общото благо. "Долу" е голата сила, алчността за власт и лакомията за ресурси. Днес не само в България тази ситуация е крайно опростена в следния избор, който е наложително да правим (и нашите представители да правят) всеки ден: порядъчност срещу подлост, достойнство срещу поквара, цивилизация срещу диващина.

Идеалната ситуация би била на национално ниво да се повтори резултатът от Пазарджик: едната голяма политическа сила да е очевиден представител на диващината, а другата – на цивилизацията. Така олицетворен, изборът би бил ясен и честен. А тъй като, освен че все пак сме демокрация, сме в мнозинството си прилични хора (макар с много дразнещи дефицити), шансовете на демократичните политици в подобна ситуация могат само да се подобряват.