Жабите в тенджерата на Пеевски: как бавно се сваряват

Коментар от Веселин Стойнев:

Управлението по тодорживковски пое курс на снишаване вместо обещаната перестройка. След неслучилото се преформатиране във властта стана почти тихо и спокойно, все едно нищо особено не е било, а изглежда нищо особено няма и да бъде.

Стратегията на Делян Пеевски работи дотук безупречно, защото залага на добре познатия синдром на бавното сваряване на жабите. Първоначално той е крастав за всички, около него се гласи санитарен кордон и никой не смее публично да го доближи, независимо от коя страна на кордона е. В първата фаза само крепи управлението, защото нали не достигат гласове за парламентарно мнозинство. И докато неуморно се грижи за хората, въпреки че обещаните магазини за хората хората още ги сънуват като корекоми от соца, превзема един след друг властови рубежи: окончателно "изяжда" ДПС, "пленява" петдесетина кмета, става първи в Пазарджик, затяга докрай примката над КПК, прокуратурата и ДАНС, върти подбрани съдебни състави да гледат мерки за неотклонение…

Жабите гледат собственото си сваряване

Междувременно залага и на риалити синдрома - всички жаби гледат собственото си сваряване. Фотостудио "Делян" осигурява пълна прозрачност на процеса - а нали щом нещо е публично, значи е кажи-речи легитимно, поне до степен на приемливост с отвращение. Опозицията си мисли, че снимките на неговите плячки в кабинета му под герба са изобличителни и жабите ще изскочат от тенджерата - нищо подобно. Накрая съвсем публично на портрет е и Бойко Борисов - със свитата си, редом до Пеевски и свитата му. Опозицията е в екстаз - ето го доказателството, предупредихме, че дотук ще стигнем, Пеевски изяде Борисов, идва мека диктатура. Защото нали във века на свръхмедийната политика избирателите не се впечатляват много от политически факти и аргументи, силни са само визуалните разобличения на скритото, когато то окончателно излезе наяве. А нали задкулисието е тъкмо това страшно и мощно скрито - и то трябва да бъде извадено по бели гащи пред прожекторите, за да бъде обезсилено.

Да, обаче това страшно и мощно скрито хич не крие мощта си, новоначалието е лъснало телеса като пехливанин от самото начало: вижте ме, може да съм всякакъв, но съм силен. Не правя паралел, но и Мусолини и Хитлер не изглеждаха умно-красиви, а милиони се влюбиха в излъчването им на сила, докато други милиони просто се подчиниха на силата.

Фалшифициране на съпротивата срещу диктатурата

Бруталните диктатори обаче парадират не само с фалшивото си величие, а фалшифицират и съпротивата срещу тях. Врагът трябва да бъде развенчан като слаб и предателски, да бъде делегитимиран. Трябва да се покаже, че не е това, за което се представя, в случая - че е заразен от крастата. Затова от самото начало е пусната мантрата за мазните турски кафета - и вие бяхте при мен, на скритото, сега бягате, но ви разкрих как предадохте избирателите си. Сега пък си пишете есемеси с Борисов - няма значение дали е само за да го дразните и изобличавате лично, това издава, че си хортувате, и самият той, заразеният, дето искате да го спасявате от мен, разкри инфекциозното ви състояние. Хайде и вие в тенджерата!

Така на котлона се подгряват жаби от едно общо управленско-опозиционно статукво. И понеже жабите са представителни, там са и техните верни избиратели. А останалите негласували твари с безразличие си мируват в блатото.

Контролиране на процеса срещу прекипяване

Все пак с наближаването на точката на кипене жабите могат да се опитат да изскочат от тенджерата или водата да прекипи и да събуди с горещината си и външните блатни гадинки. Затова добрият мастършеф трябва периодично да отхлупва капака, да маха пяната и да намалява при нужда огъня, за да контролира процеса докрай. Варенето може да продължи неясно колко дълго - до пролетта, до президентските избори, до местните по-догодина… Но ако си върви по готварската рецепта, ще е успешно. Паралелно интересът в кухнята ще се отклонява към секторни политики и ограничени политически борби по тях - за бюджета, за заплати и осигуровки, за стъпките по въвеждането на еврото…

Защо не е като през 2013-а

Най-малкото тази кулинария може да даде някакво обяснение защо през 2013 г. толкова много хора в България излязоха срещу Пеевски и го събориха, а сега, когато е много по-силен и по-опасен - не могат. Защото тогава той изскочи изведнъж от тъмнината на светло и беше лесно да бъде повален и запратен обратно на тъмно.

Сега светлото е под затъмнение поради приноса му към и без това ширещото се разбиране, хибридно отглеждано в своите затворени балони, че политиката в крайна сметка е една конспирация. (Според национално представително проучване на "Тренд" 47% от българите вярват, че светът се управлява от задкулисие.) И значи всички, които участват в политиката, са повече или по-малко съзаклятници, които само си сменят местата на власт или в опозиция, поради което е по-добре да стоиш отвън, примирен или отвратен от нея. Пък накрая - щеш, не щеш - има кой да се погрижи "за хората" - и за жабите като теб.