Кюрдите - един народ без родина

Обстановката в северната част на Сирия малко се успокои след сключването на четиридневно примирие. Преди това в продължение на седмици районът беше арена на ожесточени сражения между силите на преходното сирийско правителство и кюрдските Сирийски демократични сили (SDF).

Народ без държава

Според приблизителни оценки в света живеят между 30 и 35 милиона кюрди. Точният им брой е трудно да се определи, тъй като страните, в които те живеят, често не ги признават като самостоятелна етническа група, поради което те остават вън от статистиките. Освен това в различните части на териториите, населявани от кюрди, се говорят различни диалекти. Религиозната им принадлежност също е разнообразна: докато мнозинството изповядва сунитския ислям, има значителни общности от алевити, язиди, шиити, християни и други.

Исторически погледнато тяхната първоначална родина е била територията между реките Тигър и Ефрат в Месопотамия. След падането на Османската империя и Първата световна война съдбата им до голяма степен е била предопределена от Франция и Великобритания. С Договора от Лозана през 1923 г. територията е разделена на четири части: днешна Турция, Ирак, Сирия и Иран. С това мечтата за независим Кюрдистан, залегнала в предходния Севърски мирен договор, е окончателно разрушена. Извън историческите си области днес най-голямата кюрдска общност живее в Европа, предимно в Германия.

Кюрдите в Сирия

След разделянето на родината им кюрдските племена остават предимно покрай турската граница, докато през 1960-те години сирийското правителство започва систематична асимилация и агресивна кампания за тяхната арабизация.

В резултат от преброяването на населението през 1962 г. около 120 хиляди кюрди губят сирийското си гражданство – обявени са за лица без гражданство, като по този начин са лишени от правото си на собственост. Впоследствие хиляди са принудително прогонени в пустинята, а арабски племена целенасочено са заселвани в освободените от кюрдите земи. През следващите десетилетия потискането на кюрдите се засилва: наложени са забрани на езика им, техните книги и дори кюрдските имена са строго забранени.

Днес в Сирия живеят приблизително 2,5 милиона кюрди, което представлява около десет процента от населението. По време на гражданската война и възхода на „Ислямска държава“ (ИД) през 2014 и 2015 г. те станаха незаменими партньори на САЩ в борбата срещу тероризма и създадоха собствена самоуправляваща се администрация в североизточната част на страната.

Ситуацията в Турция

В Турция, където живеят 15 до 18 милиона кюрди, тази етническа група не е призната за самостоятелно малцинство, а допреди няколко години те нямаха право да говорят на собствения си език или да дават на децата си кюрдски имена. От 1984 г. забранената Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) води въоръжена борба срещу турската държава – първоначално с цел създаване на собствена държава, а по-късно за постигане на широка автономия. През май 2025 г. ПКК официално обяви разпускането си.

Въпреки че това даде нов тласък на мирния процес, в който ПКК сигнализира готовност да се разоръжи, диалогът в момента стагнира. Кюрдите настояват за освобождаването на техни политици, за край на принудителното управление в кюрдските градове и преразглеждане на условията за арест на основателя на ПКК Йоджалан, който е в затвора от 1999 г. по обвинение в държавна измяна.

Иракският модел за автономия и неговите тъмни страни

Историята на близо седем до осем милиона кюрди в Ирак е белязана от изключителни страдания. Под управлението на Саддам Хюсеин населението е било подложено на геноцид. Трагична кулминация на тази политика е химическата атака срещу кюрдския град Халабджа на 16 март 1988 г. с над 5000 цивилни жертви. След Втората война в Персийския залив, водената от САЩ коалиция установи зона, забранена за полети, която откъсна кюрдите от Багдад и им позволи да установят собствено самоуправление.

От 2005 г. автономната област Кюрдистан е записана в конституцията на страната. Политиката се доминира главно от племенните кланове Барзани и Талабани и техните партии. Въпреки относителната стабилност, регионът остава уязвим: през 2014 г. кюрдските сили пешмерга, отговорни за сигурността в кюрдската област, не успяха да отблъснат настъплението на ИД, което доведе до жестоки убийства и поробване на язидите.

Иран – символ на травма и мечти

В Иран живеят осем до десет милиона кюрди. Режимът гледа на тях като на заплаха за националното единство, тъй като много скоро след Ислямската революция кюрдите заеха ясна позиция срещу режима на мюсюлманските духовници. През годините режимът в Техеран подложи на гонения и някои кюрдски дейци в чужбина, имаше дори и убийства.

Протестите срещу режима в Иран избухват особено лесно именно в кюрдските райони, на което Техеран отговаря с изключителна жестокост. Дълбоко запечатана в колективната памет е смъртта на младата кюрдка Джина Махса Амини през 2022 г., задържана от тамошната нравствена полиция за неправилно носена мюсюлманска забрадка и починала по-късно в полицейския арест.

В историческо отношение Иран играе ключова роля: основаната през 1946 г. с помощта на Съветския съюз кюрдската република Махабад, която просъществува само единайсет месеца, и до днес вдъхновява стремежа на кюрдите към независимост.

Автор: Елмаз Топчу