Обединеният Запад е мъртъв - Тръмп го уби

"Международният либерален ред приключва. Всъщност, той може вече да е мъртъв. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър миналата седмица заяви, докато се хвалеше с американската намеса във Венецуела и залавянето на диктатора Николас Мадуро: "Живеем в свят, който се управлява от сила, който се управлява от мощ, който се управлява от власт. Това са железните закони на света".

Но 47-ият президент на Америка е също толкова отговорен за друга смърт — тази на обединения Запад. Това пише за "Политико" Марк Леонард - директор и съосновател на Европейския съвет по външни отношения и автор на "Оцеляване в хаоса: Геополитика, когато правилата се провалят" (Polity Press, април 2026 г.).

Докато лидерите на Европа се надпреварват да омаловажават негативите от действията на американския президент Доналд Тръмп по отношение на незаконната военна операция във Венецуела и да пренебрегват неговите безочливи претенции към Гренландия, самите европейци вече са разбрали, че Вашингтон е по-скоро враг, отколкото приятел.

Това е едно от основните заключения на проучване, проведено през ноември 2025 г. от Европейския съвет по международни отношения и изследователския проект "Европа в променящия се свят" на Оксфордския университет, обхващащо 26 000 души в 21 страни.

Само един на всеки шест респонденти смята САЩ за съюзник, а един на всеки петима възприема страната като конкурент или противник. В Германия, Франция и Испания този процент приближава 30, а в Швейцария — на която Тръмп наложи по-високи мита - достига цели 39%.

Спадът в подкрепата за САЩ е рязък на целия континент. С изместването на силите по света обаче, възприятията за Европа също започнаха да се променят.

С преследването на външна политика "Америка на първо място", която често оставя Европа настрана, други страни вече гледат на ЕС като на суверенен геополитически играч. Тази промяна е най-драматична в Русия, където избирателите са станали по-малко враждебни към САЩ. Преди две години 64% от руснаците са гледали на САЩ като на противник, докато днес този брой е 37%. Вместо това те са насочили гнева си към Европа, която вече 72% смятат за съперник - в сравнение с 69% преди година.

Междувременно, промяната в политиката на Вашингтон към Русия означава и промяна в политиката му към Украйна. И в резултат на това украинците, които някога са виждали САЩ като своя най-голям съюзник, сега търсят защита в Европа. Те правят разлика между политиката на САЩ и Европа, като близо 2/3 очакват отношенията на страната им с ЕС да се засилят, докато само 1/3 казват същото за САЩ.

По-конкретно, в Южна Африка и Индия - две страни, на които наскоро Тръмп вдигна мерника - промяната спрямо преди година е забележителна. В края на 2024 г. цели 84% от индийците смятаха победата на Тръмп за нещо добро за страната си; сега само 53% са на това мнение.

Разбира се, това проучване е проведено преди намесата на Тръмп във Венецуела и преди думите му за превземането на Гренландия. Но тъй като дори най-близките съюзници сега се притесняват, че могат да станат жертва на хищническите САЩ, тези тенденции - на страни, отдалечаващи се от САЩ и насочващи се към Китай, и на Европа, изолирана от трансатлантическия си партньор - вероятно ще се ускорят.

През цялото време, изправени пред агресията на Тръмп, но ограничени от собствената си липса на контрол, европейските лидери са изправени пред пропаст с размерите на Атлантика между личните си реакции и това, което си позволяват да казват публично.

Добрата новина от проучването е, че въпреки сдържаността на своите лидери, европейците са едновременно наясно със състоянието на света и подкрепят много от това, което трябва да се направи, за да се подобри позицията на континента. Те не хранят илюзии за САЩ под ръководството на Тръмп, а осъзнават, че живеят във все по-опасен, многополюсен свят. Мнозинството подкрепя увеличаване на разходите за отбрана, повторно въвеждане на задължителна военна служба и дори обмисляне на перспективата за европейско ядрено възпиране.

Редът, основан на правила, отстъпва място на свят на сфери на влияние, където силният прави правото, а Западът е разделен отвътре. В такъв свят или си полюс със собствена сфера на влияние, или си страничен наблюдател в тази на някой друг. Европейските лидери трябва да се вслушват в своите избиратели и да гарантират, че континентът принадлежи към първата категория, а не към втората.