Ирак 2.0? Ще нападне ли Тръмп Иран?

Автор: Александър Детев

"Помощта е на път", написа Доналд Тръмп до протестиращите в Иран по време на бруталните репресии срещу тях в началото и средата на януари. Тази помощ така и не пристигна.

В последните седмици обаче Съединените щати струпват въоръжени сили около Персийския залив - включително самолетоносача "Ейбрахам Линкълн", както и множество изтребители и танкери. Натам според медийни публикации пътува и "Джералд Форд" - най-големият самолетоносач в света.

По време на първата среща на неговия Съвет за мир, която се проведе във Вашингтон на 19 февруари, Тръмп заплаши, че на Техеран ще се случат "лоши неща", ако не постигне ядрена сделка. За мнозина това е индикация, че предстои военна интервенция. Но готви ли се американският президент за война наистина и какви цели би преследвала тя?

Тръмп иска сделка, по-добра от тази на Обама

Последните протести в Иран бяха брутално смазани, като според някои организации и наблюдатели става въпрос за над 20 хиляди убити. Тръмп многократно обеща подкрепа и заплаши Техеран, но до конкретни действия така и не се стигна. Подобно на Венецуела, където свалянето на Николас Мадуро не бе съпроводено от явна подкрепа за опозицията, надали и критиците на режима в Техеран могат да се надяват на безусловна помощ. В седмиците след мащабните протести обаче САЩ започнаха да струпват сериозна военна мощ в региона, а според експерти ескалацията би довела до много сериозен военен сблъсък.

В същото време преговорите за ядрената програма на Иран буксуват, а американският президент заяви ясно, че страната има няколко дни да постигне споразумение или ще последват "лоши неща". След като през юни Съединените щати заедно с Израел обстреляха ключова ядрена инфраструктура в Ислямската република, Тръмп обяви, че ядрената програма на страната е забавена с години. "Всички ядрени обекти в Иран претърпяха колосални щети", написа той тогава.

В момента делегациите на Иран и САЩ преговарят за иранската ядрена програма в Женева, но Тръмп очевидно не е доволен от напредъка. Той е остър критик на предишното ядрено споразумение, което Барак Обама постигна през 2015 година. През 2018 година Тръмп изкара САЩ от него, определяйки го като "най-лошата сделка" някога. Впоследствие Иран повиши нивото на обогатяване на уран и увеличи своя ядрен капацитет.

Ще последва ли Ирак 2.0?

Протестите в Иран вече са потушени, а свалянето на режима в Техеран би било "много сложно", както призна държавният секретар Марко Рубио през януари. Каква цел биха преследвали САЩ тогава с военна намеса в Иран?

Този въпрос съдържа много неизвестни. От една страна, дипломатически източници разказват пред "Ню Йорк Таймс", че Вашингтон не се консултира по темата със своите съюзници, което е необичайно. Не е започнал и комуникационна кампания в самата държава, с която да убеди американците да подкрепят потенциална интервенция, както направи Буш преди влизането в Ирак през 2003 година.

Ако обаче нападнат Иран, което ще доведе до сериозни последици за региона на Близкия изток, а вероятно и за целия свят, САЩ до голяма степен ще загърбят водещата си доктрина след войната във Виетнам - да не се намесват военно в държави, без да имат ясна цел какво искат да постигнат.

Най-вероятно интервенцията в Иран би била само по въздух, тъй като сухопътни операции биха напомнили твърде много за безкрайната и изключително скъпа намеса на САЩ в държави като Афганистан и Ирак, която е далеч от стратегията на Тръмп и екипа му. Не е изключено, разбира се, да се окаже, че и сегашните заплахи са просто блъф, както обещаната помощ за протестиращите в иранските градове през януари.