3 март 1878 г. - историческо предизвикателство

Историята е пълна с дати, факти и събития. Тя се превръща в неоспорим аргумент, когато военните победи водят до политически трансформации, които са удобен инструмент за изграждането на изгоден образователен и обществен модел.

Има обаче дати, които независимо от пропагандата са неоспорим сегмент от историческата памет като 3 март 1878 т. - денят когато в Сан Стефано се подписва прелиминарния мирен договор между руския посланик граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и външния министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Този договор е своеобразна кулминация на поредица военни победи на руската многонационална армия и българското опълчение, чиито подвизи и жертви трасират трудният път към победата. За първи път от няколко столетия България се възстановява като субект на международното право.

3 март - националният празник на Република България е постоянен обект на политически разногласия. Предполага се, че и сега, в навечерието на предсрочните парламентарни избори, тази дата отново ще бъде част от предизборната борба за политическа победа. За пореден път историята се превръща в инструмент, който се отдалечава от фактите, свързани с борбата за национално освобождение и става лост за подмяна на истината, запълвайки пространството с евтина пропаганда, базирана на фобия и войнствена реторика.

Въпреки тези негативи, неоспорим факт е преклонението пред паметта на загиналите герои за освобождението на България. Доказателство за това са многобройните паметници издигнати в чест на загиналите герои от руско-турската освободителна война в различни части на българската държава - Плевен, връх Шипка, Стара Загора, Пловдив, Ловеч, София, Варна и др. Не може да не се отбележи и изграждането на Докторския памет в центъра на българската столица, с който се почита паметта на загиналите руски лекари, фармацевти, ветеринари и фелдшери. Всеки един от тези паметници е част от историческата памет, която не може да бъде заглушена от политическа конюнктура и агресия.

Характерно 3 март, знаменателна за българската история дата, с която се поставя началото на Третата българска държава е нейното място в националния календар на България. По време на Третата българска държава 3 март е част от противоречивата политическа история като датата преминава през признаване и отричане до обявяването ѝ през 1990 г. за национален празник. Ситуацията се усложнява през последните четири години, след като Руската Федерация започва своята специална военна операция в Украйна.

Военната динамика, съпроводена от икономически санкции срещу Русия и преструктуриране на европейския енергиен пазар в полза на американските транснационални корпорации, оставя сериозен отпечатък върху истинското място на Русия в историята на военните трансформация през XIX и XX век. Войнствената реторика спрямо руските победи в освободителната за България руско-турска война 1877-1878 г., както и опитите за елиминиране на решаващата роля на СССР в победата над хитлерофашизма по време на Втората световна война, се превръщат в съществен елемент от съвременната хибридна война.
Независимо от това България продължава да отбелязва своя национален празник 3 март, отдавайки почит на героизма на падналите за освобождението на България герои. Продължава да е актуална за българския народ паметта за тези, които са възстановили българската държавност, гарантирайки със своята жертва бъдещето на българската държава. Независимо от политическите бури 3 март продължава да бъде част от българската история, памет и идентичност. Тя е своеобразна гаранция за стабилност и бъдеще, което не се подчинява на политическа конюнктура и безвремие.