Точно сега ли е моментът да търсим кусури в националния проект и символи? Да клатим лодката, която е едва сглобена

"А Иисус, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои."

Матей 12:25

Тази година избрах да бъда кратък и директен за днешния ден. Светът гори и историята се връща брутално и бързо. Всичко става отново възможно на световната сцена, дори немислимото. В такива времена слабите, разединените, неуверените държави и народи винаги са били изяждани от силните или са затъвали в калта на собствената си инертност.

Това коментира във "Фейсбук" Кристиян Шкварек.

Националните празници не са нещо свещено. Те не са някаква непроменима догма - за тези неща си имаме вяра. Те са нещо прагматично с конкретна функция, както е целият национален проект с всичките му символи, митове и пантеон - а именно това да ни обединява. Да ни държи сплотени и организирани, за да сме способни и гъвкави в бурните и опасни води на историята. Затова тази година се обръщам към онези, на които не им харесва точно днешната дата за национален празник, или на които им е вече все тая, или на които им е писнало от "патрЕотарство":

Замислете се малко и се огледайте какво става по света. Точно сега ли е моментът да си търсим кусури в националния проект и неговите символи? Да клатим лодката, и без това дървена, едва сглобена, на която сме се накачулили 6 млн души в един все по-бурен океан? Да се караме баш за най-основните ни символи, да разделяме нашия общ "дом против себе си", докато войни вече се водят през месец и то недалеч точно от нашите граници? Сега ли точно?

Стегнете се. Ако ви дразни нещо в контекста на празника - стиснете зъби. Ако ви мързи, "щото нали то всяка година..." - честитете поне на близките. Както и да се чувствате - най-малкото не всявайте раздор от желание всеки да е вечна контра. Помислете отговорно за ситуацията, в която се намираме като малък народ в слаба държава, и аджеба - отбележете си поне националния празник, ВЕДНЪЖ в годината, та да имаме поне едно останало нещо, което да ни обединява. Приключим ли и с тези, последни национални котви, този наш общ дом "няма да устои" на времената, които се задават.

А на всички останали, които нямат нужда от този текст - честит, национален празник!