Радев и позицията за Украйна: опит за лавиране?

В ЕС има вид консенсус, че Украйна не може да се предаде. Затова и предложението на Румен Радев за паневропейски завой в политиката и военната помощ за Украйна повдига въпроси. От Ивайло Нойзи Цветков.

Още новини от Украйна

Близо три седмици след встъпването си в длъжност премиерът Румен Радев отиде в сърцето на Европа - в Париж и в Брюксел. Изявленията му оттам го поставят във вид "супер позиция", ако заимстваме термин от квантовата механика. Повечето от вас знаят най-общо за какво говоря – "супер позицията" е физическа категория, според която една система може да съществува в многобройни състояния, локации и конфигурации едновременно.

Най-важният въпрос: кой нападна кого?

Няма да викам на помощ чак Макс Планк или Айнщайн, но ще предложа още един паралел на първите международни заявки във външната политика на новия премиер – това си е вид "Шрьодингер", което означава, че българската позиция за войната в Украйна си остава двойствена. Самото му предложение за паневропейски завой в политиката и военната помощ за Украйна повдига въпроси. И в същото време изказванията на Радев на българска почва могат да бъдат интерпретирани така, че за да има "мир", Украйна трябва да отстъпи, защото (сякаш украинците не знаят) воюва с "най-голямата ядрена сила". Нима въпреки руските загуби и проточилата се инвазия на територията на съседна независима държава, единственият изход е нападнатата държава да се предаде?

Аз разбирам Радев. Той е школуван в среда, в която СССР беше най-великата сила на света, а Путин се опитва да я наследи и да превземе каквото може от постсъветското пространство и никога не би си признал провала на тази доктрина. Разбирам и военните му аргументи: путинова Русия няма как да бъде спряна по конвенционален път, тя утре може да атакува и Румъния (заради руския дрон в Галац и изгонването на руския консул от Констанца; а защо не и нас, както предположи един чешки експерт). Но тук има нещо друго, и то се нарича морален казус, колкото и радевата версия на Realpolitik да е разбираема.

И този морален казус е прост, свързан е с най-ясния въпрос на света: кой нападна кого. И тук нека не се делим на племенни групи, а да бъдем реалисти: Путин губи тази война, не непременно инструментално, а в контекста на опита му за глобално влияние. Но той няма да спре, докато е жив. Означава ли това обаче, че трябва да се стараем да не го дразним, че трябва да му дадем Донбас до Мариупол и Крим, защото иначе може да ни засипе не само с "Орешник", но и с други ядрени ракети, ако се почувства притиснат до стената?

Тоест изпадаме в парадокс – хем сме за "мир", хем сме за мир при путинови условия, защото – по военному и всякак – действа само правото на силата. А бомбардираните убити цивилни украинци?

Няма да водя задочен спор. Но тази "шрьодингерова" позиция не ми харесва. Не за друго, а защото хибридната руска пропаганда в България е чудовищна, а новото правителство засега не е дало заявки, че ще се бори активно нея.

В ЕС има един вид консенсус, че Украйна не може да се предаде

А какво трябва? Понеже отрекох всяка племенност, мисля за следното: че меката позиция на Радев в дългосрочен план може да доведе до проблеми с европейското семейство, от което сме част. Все пак вярвам в рациото на тази нова власт, колкото и понякога да не съм съгласен с него.

А какво ще стане ли? Много просто – Румен Радев съвсем скоро ще разбере, че упражняването на властта у нас става най-вече чрез краен популизъм и "потьомкинска" държава, която предимно позира като върховна институция.

И че може да има още повече и повече държава, защото това е в пряка връзка с властовия популизъм. Малкият и среден бизнес, културата, здравеопазването? Кучета ги яли.

Дано да бъда опроверган. И най-вече – да се промени този опит за лавиране между Европа и Русия.

Нямам нищо лично против Румен Радев, просто се опасявам, че вероятно около него има хора, които влияят на неговото рацио и че може да бъдат нанесени вреди на нашето участие в сегашния европейски "концерт", в който все пак има вид консенсус, че Украйна не може да се предаде.

И една шега за финал: сегашната власт вероятно намалява риска от това Путин да ни нападне за сметка на Латвия.

***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.