Руската пропаганда за България и войната в Украйна

Коментар на Георги Лозанов:

От първия ден на нападението над Украйна, до който Путин упорито твърдеше, че никога не би я нападнал, стана ясно, че изходът от войната ще се решава не само на фронта, но и в медиите. А това направи още по-жестока в безсмислието ѝ смъртта на повече от един милион души, хвърлени във военната месомелачка от Путин. За което той ще бъде изправен пред трибунал, гласуван от 23 страни в ЕС (без България, разбира се).

Още новини от Украйна

Защо има политически натиск върху медиите

Решаващата роля, която медиите могат да играят, произтича от това, че те не само могат да отразяват събитията, а и да участват в тях, да правят история. Затова политическият натиск върху медиите (какво да съобщят и какво не) товари професионалното - тоест независимото - упражняване на журналистиката с рискове, които я издигат до вид нова героика (последният "геройски паднал" от ефира беше Мария Цънцарова).

Битката за медиите е за човешки права! Информацията, освен стока, е и право - правото на информация, което включва в себе си и правото на мнение. Журналистиката трябва да те информира за всичко по-важно в обществото, но така, че да си създадеш собствено мнение. За разлика от пропагандата, която ти внушава мнение в изгода на премълчан интерес, като за целта те заблуждава, че е журналистика. Изходът от войната в Украйна зависи и от това дали пропагандата ще победи журналистиката. В началото подобна перспектива изглеждаше изключена, но за съжаление не и четири години по-късно. Как и защо стана така?

След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година всеки знаеше кой е агресорът и коя е жертвата. Украинците предизвикаха чисто човешката солидарност на целия демократичен свят, а руснаците – гнева му заради безчовечния им акт. Но след известно изчакване се намеси руската пропаганда, възползвайки се от това, че когато нещо не е пред очите на хората, можеш да отричаш дори и очевидното. И изведнъж се оказа, че Русия имала право да нападне Украйна по исторически причини – тя въобще си била тяхна. После дори излезе, че Русия не я е нападнала, а се защитава от нея, защото иначе тя самата щяла да бъде нападната. За да се лансира в крайна сметка и версията, че Украйна е само горещ фронт във война, която "колективният Запад" води срещу Русия, която всъщност била нападнатата.

Конспиративни теории и лъжи

За година-две руската пропаганда успя да измисли конспиративна теория, с която да изкара Русия не агресор, а жертва. Бръсначът на Окам, според който най-вярното е най-очевидното, е обърнат от тъпата страна и колкото по-невероятна теория пробутва пропагандата, толкова повече ѝ се хваща интелектуално незащитената част от обществото.Така е, защото тази част от обществото няма готовност да си обяснява рационално процесите, заради което ѝ се струва, че те са движени от неведоми и поради това враждебни сили. И само чака някой, ръкомахайки разпалено от екрана, да ги посочи, за да започне да ги мрази.

Вторият инструмент на пропагандата е именно омразата, която е най-лесната за разпалване колективна емоция, защото е и най-примитивна, близка до племенната агресивност (обратно на любовта, която е възвишено чувство, близко до вярата и небесата). А руската пропаганда е осигурила и обект за мразене – това е "колективният Запад" и по-конкретно ЕС, които тя неуморно хули, за да внуши, че в Европа демокрацията е исторически приключила и идва времето на диктатора от Кремъл. Така той даже не е нужно да бъде и хвален - достатъчно е неговата пропаганда да си свърши работата. Като, разбира се, и сам помага с периодични заплахи. Впрочем, цялата "специална операция" в Украйна е стратегия на заплаха спрямо Запада.

Тиражираната заблуда

Страхът е третият "ударен инструмент" на руската пропаганда - тя го нагнетява, за да може Путин да постигне исканията си, заплашвайки с ядрен удар, за който виновен изглежда ще е пак Западът. Тъпата страна на бръснача оставя все по-дълбоки белези върху съзнанието на мнозина.

Овладяната територия на руската пропаганда са социалните мрежи (подхранвани с конспиративни теории и чрез подкасти), защото те се наложиха като медии, въпреки че нямат най-важното условие, което би трябвало да притежават - редакционната отговорност. Без нея всякакви колективни емоции безпрепятствено могат да помитат фактите, а аргументите да се подменят от изфабрикувани, тиражирани и лайквани мнения. Така че, ако пропагандата не е убедила някого, той да си каже: след като толкова много хора мислят различно от мен, аз ли съм най-умният, че да не мисля като тях? И сам да се предаде на дирижираната заблуда.

За комуникационните "офицери" на руската пропаганда обаче това не беше достатъчно и те се заеха да си осигурят достъп и до традиционните медии, защото само там могат да получат, освен аудитория, и авторитет. И путинистите, легендирани като журналисти, от сорта на Волгин, го постигнаха, като нададоха лицемерен вой, че не се спазва плурализмът на гледните точки, а руската не била равнопоставена с украинската. Лицемерен вой, защото плурализмът точно в Русия е непозната дума, но с него руските пропагандисти тук не само "цъфнаха" по екраните на националните телевизии и в националния радиоефир, а и прокараха симетрия между насилника и насиления в Украйна, с което от само себе си взеха страната на насилника.

Това е чист случай на "оневиняване на жестокост и насилие", който не просто е нарушение на етичните стандарти на журналистиката, а е закононарушение и на чл. 17, ал. 2 от Закона за радио и телевизия и форма на вербално съучастие във военните престъпления на Путин. Но СЕМ така и не реагира, защото предишният му председател - Соня Момчилова - не забелязваше руската пропаганда, а след нея - с изключение на редки персонални жестове - промяна в позицията на регулатора така и не настъпи.

Кога пропагандата побеждава журналистиката

Какво значи пропагандата да победи журналистиката - т.е. фактите и аргументите? Значи нейните опорки да влязат в мисленето на хората, оттам с вота им - в езика на политиците, а с властта им - и в поведението на държавата. Така, както сякаш се случи у нас с победата на Румен Радев. А преди това в САЩ с победата на Доналд Тръмп, който отначало провъзгласи военнопрестъпника Путин за партньор. Нещо сходно може да се случи във Франция, ако победи Марин Льо Пен или в Германия, ако победи "Алтернатива за Германия". Тогава руската пропаганда ще може да рапортува, че осигурила победата на Путин във войната, като е подвела западните страни, без да съзнават, че те са следващите в неговата "свещена война" със "сатанизирания Запад", както се изразява тъй нареченият руски патриарх.

От този омагьосан медийно-политически кръг в мисленето на някои хора може да се излезе само ако образованите и компетентните успеят да им покажат какъв е скритият интерес, който пропагандата ги кара да обслужват, като ги превръща в маши на злото. По тази причина говорителите ѝ и менторите им най-много мразят интелектуалци, свободни журналисти и граждански активисти, на които конспиративните теории не им минават, и виждат своя обществен дълг да се борят с тях. Затова цялото проруско пропагандно войнство скочи като един да брани Карбовски от разобличителните критики, че се е добрал до обществената телевизия, за да изсипва оттам чувала със старите руски опорки върху главите на българите, уж оплаквайки съдбата им.