Руската хибридна война става все по-нагла, а Тръмп спъва НАТО да я спре

През първите няколко години от войната в Украйна руските хибридни атаки в Европа оставаха точно под прага, който би могъл да предизвика колективен отговор. Като постоянен представител на Съединените щати в НАТО от 2021 до 2024 г. наблюдавах как тази кампания се развива: подводни кабели бяха прекъсвани, запалителни устройства се укриваха в товарни пратки, а в различни части на Европа бяха извършвани палежи на оръжейни заводи и складове. За да се справят със заплахата, съюзниците укрепиха критичната инфраструктура, увеличиха патрулите в Балтийско море и разшириха обмена на разузнавателна информация. Подходът на НАТО обаче остана до голяма степен отбранителен: тези атаки бяха разпръснати, с ограничен мащаб и с достатъчна възможност да бъдат отречени, за да може Москва просто да ги отхвърля. Това пише за Foreign Affairs Джулиан Смит - президент и съосновател на Clarion Strategies и изтъкнат нерезидентен сътрудник в Чикагския съвет по глобални въпроси. От 2021 до 2024 г. тя е постоянен представител на САЩ в НАТО, през 2021 г. е старши съветник на държавния секретар на САЩ, а по време на администрацията на Обама е заместник-съветник по националната сигурност на вицепрезидента и главен директор по въпросите на европейската политика и политиката спрямо НАТО в кабинета на министъра на отбраната на САЩ.

"Днес това вече не е така. В края на юли руска крилата ракета падна на полска територия. Няколко дни по-късно три дрона, натоварени с експлозиви, бяха открити на и в близост до летище в Лайпциг, Германия. Две седмици след това румънски F-16 бяха вдигнати по тревога, за да прехванат три руски дрона над румънското въздушно пространство, а испански изтребител свали четвърти близо до молдовската граница. Ако преди две години някой беше описал това като състоянието, в което НАТО ще се намира днес — дронове над въздушното пространство на съюзници, руска крилата ракета на полска територия, експлозиви на германско летище — без каквато и да било съществена колективна реакция от страна на Алианса, това би звучало невероятно.

Целите на руския президент Владимир Путин са ясни. Тези атаки са замислени така, че да разцепят единството на Алианса, да изпитат силата на ангажимента на държавите членки към член 5 — принципа, че нападение срещу един член е нападение срещу всички — и да повишат цената на подкрепата за Украйна. По-малко очаквана обаче беше скоростта, с която неговата кампания се превърна в нещо, което вече не може да бъде отречено.

НАТО не е извърнало поглед. Алиансът проследява тези инциденти, разследва ги и понякога прехваща атаките. Но реакция, изградена случай по случай, не е възпиране — а Путин разбира разликата. Докато всяка провокация струва на Москва не повече от един свален дрон, Путин има всички основания да продължава да ескалира. А всяка следваща ескалация увеличава риска някой от тези инциденти да завърши с катастрофална загуба на човешки живот. Мобилизирането на колективни действия за налагане на цена е най-добрият шанс на Алианса да предотврати подобен сценарий.

Маските падат

За Русия хибридните тактики далеч не са ново изкуство. Още през 20-те години на XX век и през целия период на Студената война СССР разчита на "активни мероприятия": използването на местни посредници, прикрити организации и нерегулярни сили за постигане на политически цели. Днес Путин следва по същество същия модел в опит да подкопае увереността на съюзниците в член 5 на НАТО, като разчита на тактики, които остават под прага на конвенционалната война и карат незасегнатите държави членки да се колебаят дали да реагират. Правдоподобното отричане винаги е било ключова част от тези операции. Независимо от метода — било то прекъсване на подводни оптични кабели в Балтийско море, координирана кибератака или експлозия в завод в Източна Европа, произвеждащ артилерийски снаряди за Украйна — Русия бързо отрича прякото си участие. Често тя обръща ролите, обвинявайки държавите от НАТО в "русофобия" и прехвърляйки вината върху украински или други самоволни извършители.

Държавите от НАТО отдавна познават този руски сценарий. Повечето европейски членове са били обект на множество хибридни атаки през последните две десетилетия. Но след нахлуването си в Украйна през 2022 г. Русия промени стратегията си по два съществени начина. Първо, тя значително увеличи честотата на атаките; според Центъра за стратегически и международни изследвания през първата година от войната броят на руските навлизания в Европа се е увеличил четири пъти. Тя също така разнообрази тактиките си. В допълнение към познатите кампании за дезинформация, нарушения на въздушното пространство и кибератаки, свързани с Москва лица са саботирали железопътни линии, поставяли са запалителни устройства в товарни самолети и са плащали на престъпни мрежи в Европа, за да подпалват оръжейни складове.

До началото на 2023 г., в отговор на тези тенденции, НАТО засили сериозността и спешността на обсъжданията си относно руската хибридна дейност. Комюникето от срещата на върха на НАТО през 2023 г., което определя общите позиции и приоритети на Алианса, посочва, че Русия е "засилила" атаките си срещу съюзниците и за първи път споменава използването на посредници от страна на Русия. Алиансът също така въведе редица нови инициативи за противодействие на хибридната дейност: държавните и правителствените ръководители приеха нови цели за защита на критичната инфраструктура и веригите за доставки от стратегически сътресения на територията на Алианса. Те също така се споразумяха да създадат Морски център на НАТО за сигурността на критичната подводна инфраструктура и Виртуален капацитет за подкрепа при киберинциденти — платформа за координация, която да помага на държавите членки да реагират на кибератаки. Липсваше обаче всякаква мярка за налагане на цена на Русия. Макар НАТО да осъди хибридната война на Москва, Алиансът не беше готов изрично да говори за последствия, като целенасочени санкции, преследване на руския "сенчест флот" — немаркираните плавателни съдове, които Русия използва, за да заобикаля санкциите — настъпателни кибероперации или информационни операции.

Част от проблема е структурен. НАТО е създаден и проектиран през 1949 г. за колективна отбрана срещу установими въоръжени нападения. Той не е създаден за налагане на цена след действия, които могат да бъдат отречени. Като отбранителен военен алианс НАТО няма правомощия да налага санкции или да експулсира руски оперативни служители от държавите членки. Тези правомощия са в ръцете на отделните държави членки и Европейския съюз. От срещата на върха през 2014 г. НАТО поддържа позицията, че кибератака или хибридна атака може да задейства член 5 "за всеки конкретен случай", но Алиансът никога не е определял прага за предприемане на действия. Дори в случаите, в които Алиансът би могъл да действа колективно, например чрез настъпателни кибероперации, това изисква консенсус между 32 държави, които имат много различен исторически опит, вътрешна политика и склонност към поемане на риск.

През годината след срещата на върха на НАТО през 2023 г. Русия продължи да засилва натиска, като утрои хибридните си атаки в Европа и изпробва нови начини за насочване на действия срещу територията на НАТО, като например намеса в европейските железопътни системи. В резултат на това Алиансът подобри способностите си за откриване, криминалистичен анализ и реагиране. Държавите членки обменяха добри практики, участваха в командно-щабни учения, предназначени да проверят тези възможности, и разработиха нова стратегия за противодействие на дезинформацията. Много държави, сред които Естония, Германия, Полша и Обединеното кралство, самостоятелно започнаха разследвания, потърсиха съдебно преследване и експулсираха руски дипломати и заподозрени служители на разузнаването. Тези стъпки бяха важни. Но не бяха достатъчни, за да възпрат Русия.

През 2025 г. надеждите за по-нататъшни действия на НАТО бяха стопирани. Когато президентът Доналд Тръмп се върна в Белия дом, той беше толкова съсредоточен върху това да накара държавите от НАТО да харчат повече за отбрана, че почти всяко взаимодействие със съюзниците започваше и завършваше с този единствен въпрос. Тази безпощадна приоритизация даде някои впечатляващи резултати. На срещата на върха на НАТО през 2025 г. в Хага всички съюзници поеха ангажимент да отделят 5% от БВП за отбрана до 2035 г. Но вместо да приеме постигнатото и да насочи вниманието на Алианса обратно към руската хибридна война, администрацията продължи да притиска съюзниците да харчат повече и по-бързо. Когато посетих централата на НАТО през ноември 2025 г. и попитах бивши колеги как прекарват времето си, постоянният представител на една от държавите отговори: "Прекарваме по-голямата част от времето си, занимавайки се с вас". На фона на това сътресение инерцията на Алианса по отношение на хибридната война се забави почти до пълно спиране. Въпреки споразумението между съюзниците от 2024 г. да представят нова стратегия спрямо Русия на срещата на върха в Хага през 2025 г., такава стратегия така и не се появи. В декларацията от срещата на върха дори не беше спомената руската хибридна война.

Жабата в тенджерата

Лятото на 2025 г. изглеждаше като връхна точка на увереността на Путин. В допълнение към отслабващия фокус на НАТО върху хибридната дейност, руската лятна офанзива в Украйна показваше признаци на успех, съюзниците в НАТО спореха за митата и за това дали Европа е изправена пред онова, което вицепрезидентът Джей Ди Ванс нарече "цивилизационно самоубийство", а Путин беше ухажван от Тръмп — динамика, която беше публично демонстрирана на срещата на върха между САЩ и Русия в Аляска през август.

До септември 2025 г. Путин вече изглеждаше все по-малко загрижен за правдоподобното отричане, а кампанията на Русия за хибридна война ставаше все по-нагла. През този месец около 20 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша, а три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естония, преди съответно да бъдат свалени и изтласкани от силите на НАТО. След всеки от тези случаи НАТО свикваше консултации по член 4, които според договора се провеждат, когато "териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните е застрашена". НАТО започна инициативата Eastern Sentry ("Източен страж"), чиято цел е да засили бдителността на НАТО по източния фланг на Алианса, без да бъде определена крайна дата. Инициативата постави допълнителни съюзнически въздушни средства и средства за противодействие на дронове под командването на НАТО, за да подсили съществуващата интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана по тази граница. Макар това да беше необходима добавка към усилията на НАТО за противодействие на хибридната война, тази стъпка също не успя да възпре руските атаки.

В края на 2025 г., когато инерцията на Русия на бойното поле започна да отслабва, а Украйна засили атаките си с дронове и ракети срещу руската петролна инфраструктура, Путин ускори хибридната си война до краен предел. През декември, когато температурите спаднаха, подкрепяни от Русия хакери внедриха зловреден софтуер тип "wiper", предназначен да унищожава данни и да извежда от строя операционни системи, срещу 30 енергийни обекта в Полша. През изминалата пролет руски подводници бяха засечени в близост до Шпицберген - норвежки архипелаг, докато изпитваха ново оръжие, предназначено да прекъсва подводни кабели, без да бъде открито. През май руски дрон порази жилищна сграда в Румъния — първият случай, при който подобна атака рани цивилни.

Темпът на тези навлизания се ускори още повече през летните месеци. През август групи, почти сигурно свързани с Русия, извършиха палежи в България, Естония, Италия и Полша, като всички те вероятно са били насочени към забавяне на потока от помощ за Украйна. Един от най-дръзките случаи беше нападението срещу летището в Лайпциг в началото на август: един дрон, открит близо до украински товарен самолет, е бил зареден с експлозиви. През септември руска фрегата край бреговете на Дания изстреля две сигнални ракети по датски военен хеликоптер, едната от които опасно се доближи до въздухоплавателния апарат.

Човек би очаквал подобна поредица от събития да предизвика спешна и колективна реакция на НАТО. Но постепенното засилване на тези атаки от страна на Русия ѝ позволи да извършва все по-опасни действия, без да плаща особена цена. Съюзниците разглеждаха тези инциденти, обсъждаха ги и реагираха по някакъв начин на всеки от тях, но продължиха да следват подхода "случай по случай", установен през 2014 г. Макар тази разпоредба да беше предназначена да запази гъвкавостта на Алианса, тя вместо това попречи на държавите от НАТО да разглеждат тези атаки като едно цяло и да аргументират необходимостта от колективни действия.

Обединяване на съюзниците

Няма съмнение, че НАТО трябва да предприеме по-силна реакция на ескалацията на Москва. Всяка нова стратегия обаче трябва да започне с най-могъщия член на Алианса: Съединените щати. Но администрацията на Тръмп изпраща противоречиви сигнали относно атаките — понякога ги игнорира, понякога приема публичните оправдания на Русия, а понякога подкрепя реакции, включващи използване на сила. След навлизането на дронове в Полша през септември 2025 г. Тръмп заяви, че това "може да е било грешка" — твърдение, което полското правителство категорично отхвърли. Няколко дни по-късно, по време на пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски, Тръмп заяви, че според него съюзниците трябва да свалят руските летателни апарати, които навлизат във въздушното им пространство. Когато беше попитан за откритите дронове в Лайпциг, Тръмп отговори, че "Путин не възнамерява да атакува територията на НАТО". Тези противоречиви послания подкопават способността на Алианса да възпира Русия. Убеждаването на Путин да прекрати хибридната си война ще изисква недвусмислен сигнал от най-силния член на НАТО, че бъдещите атаки ще имат цена.

Съединените щати трябва да третират руската хибридна война със същата твърдост, с която реагираха на руската заплаха за използване на тактически ядрени оръжия през есента на 2022 г. Тогава Вашингтон отправи пряко и публично предупреждение към Москва за "катастрофалните последици", които биха последвали подобно действие. Според някои сведения посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август 2026 г. е било предназначено да изпълни подобна функция по отношение на хибридните атаки, но Белият дом омаловажи посещението, определяйки го като "полурутинно". Дори Ратклиф да е отправил ултиматум, Путин вероятно ще приеме подобна заплаха сериозно само ако тя дойде лично от Тръмп.

Демонстрацията на решимост е само половината от уравнението. Съюзниците трябва също така да направят цената на продължаващата агресия осезаема. Завземането от Норвегия на руски кораб край Шпицберген през септември като наказание за отказа на Москва да плати обезщетение на украинска енергийна компания, която е била завзета от нея в Крим, е един от възможните модели. Повторните качвания на френски представители на борда на руски танкери, които са под санкции, са друг. Съюзниците от НАТО трябва да търсят още подобни стъпки. Съединените щати например биха могли да обявят, че възобновяват планирането на настъпателни кибер- и информационни операции срещу Русия — операции, чието планиране министърът на отбраната Пийт Хегсет спря през март 2025 г. НАТО също така би могло да обедини наблюдението на съюзниците върху руския "сенчест флот", за да създаде обща база данни за плавателни съдове, които плават под фалшив флаг, нямат застраховка или са свързани със случаи на прекъсване на кабели. След това тази информация би могла да бъде споделяна с отделните столици и с ЕС, за да могат те да прилагат по-ефективни санкции.

Съюзниците на Вашингтон в НАТО трябва да продължат да изграждат отбранителните си способности и да посочват публично действията на Москва, но трябва да спрат да разглеждат всяка хибридна атака изолирано и вместо това да идентифицират модели на руска агресия, които ще предизвикват реакция на НАТО. Те също така трябва да разширят предварително определените правомощия на върховния съюзен командващ за Европа — ръководителя на военните операции на НАТО. Неговите отговорности наскоро бяха разширени, така че да включват контрола върху въздушното пространство на балтийските държави, но те трябва да обхващат и морското пространство, където Русия ескалира действията си. Москва поддържа постоянен патрул от въоръжени кораби във Финския залив, които ескортират танкери от сенчестия флот, което означава, че всеки опит на съюзник да спре заподозрян танкер може да се превърне в пряка конфронтация с руския военноморски флот.

Накрая, всяка руска хибридна атака трябва да подтиква съюзниците да увеличават подкрепата си за Украйна. От 2022 г. насам Путин използва всички възможни средства, за да спре потока от помощ към Киев. Постоянният поток от военна и икономическа подкрепа, макар все още да продължава, значително намаля от първите месеци на войната насам. Връщането към този общ проект ще покаже на Путин, че опожаряването на складове и заводи за дронове няма да сломи решимостта на НАТО. Алиансът има късмет, че нито една от руските хибридни атаки досега не е довела до катастрофална загуба на човешки живот. Но тъй като склонността на Путин да поема рискове продължава да нараства, не е трудно да си представим, че късметът най-накрая ще свърши".

Източник: news.bg