Метод за сплашване: как Турция се напълни с "агенти"

17 Ноември, 2026 06:00 418 1

  • турция-
  • истанбул-
  • реджеп ердоган-
  • партия на справедливостта и развитието

Журналисти, опозиционери и служители на западни институции в Турция все по-често стават обект на съдебно преследване по обвинения в шпионаж. В много от случаите това е инструмент за политическо сплашване

Метод за сплашване: как Турция се напълни с "агенти" - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Йонджа Вердиоулу Шък била изненадана, когато миналата сряда вечер полицаи се появили на прага ѝ, за да я отведат за разпит. Според нейния адвокат обвинението е за политически и военен шпионаж. Но съдейки по протоколите от разпита, разпространени по-късно от проправителствени медии, конкретни въпроси относно предполагаемия шпионаж не са ѝ били задавани. Вместо това прокуратурата се е съсредоточила върху дейността на фондация „Хайнрих Бьол“, където Вердиоулу Шък работи като координаторка на проекти от 18 години насам.

Родена и израснала в Германия, Вердиоулу Шък е прекарала години в реализирането на проекти за фондацията, насочени към защита на демокрацията, правата на жените, на малцинствата и на хората от ЛГБТИ общността. Предмет на разпита са били и паричните преводи от фондацията към личната ѝ банкова сметка. Освен това Вердиоулу Шък научава, че ѝ е наложена забрана за напускане на страната.

Вълна от възмущение

Макар и освободена при определени условия, арестът ѝ предизвика възмущение сред критиците на правителството. Причината е, че тя е съпруга на журналиста и депутат Ахмет Шък, който е част от опозиционната Работническа партия на Турция (РПТ). Шък е един от най-яростните критици на властта. Напоследък той се фокусира сериозно върху скандал за предполагаемо лично облагодетелстване на политици от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и техни приближени. За опозицията връзката е ясна: тъй като Ахмет Шък се ползва с парламентарен имунитет, съдебната система оказва натиск върху него чрез съпругата му. На което той реагира много остро:

„Ако лишите една държава от върховенството на закона, това, което остава, вече не е държава, а банда“, написа Ахмет Шък. Поразително е сходството с една мисъл, изказана преди близо 1600 години от късноантичния философ и духовник Августин: „Какво друго представляват държавите, когато липсва справедливост, ако не големи банди от разбойници?".

Обвинение в шпионаж: инструмент срещу критиците?

Случаят с Йонджа Вердиоулу Шък не прави изключение. Особено след опита за преврат преди десет години, обвинения в шпионаж са отправяни към най-различни групи: журналисти, опозиционни фигури и правозащитници, както и към служители на чуждестранни дипломатически мисии и на западни институции.

Обвиненията в шпионаж, които привличат голямо обществено внимание, често завършват – години по-късно – или с оправдателни присъди, или с осъдителни присъди за други престъпления. В много случаи обаче те имат общ, потискащ ефект: самото разследване може да доведе до продължителен арест преди съдебния процес, до уронване на репутацията и социална изолация. Понякога подобни дела предизвикват и дипломатически скандали.

През 2015–2016 г. журналистите Джан Дюндар, който междувременно живее в изгнание в Берлин, и Ердем Гюл бяха обвинени в политически и военен шпионаж, след като публикуваха материали за доставки на оръжие от Турция за Сирия. През 2017 г. президентътРеджеп Тайип Ердоган обяви за „агент" Дениз Юджел, тогава репортер на германския „Ди Велт“. Случаят предизвика сериозна дипломатическа криза между Берлин и Анкара.

Впоследствие обвинения в шпионаж бяха повдигнати срещу служител на Генералното консулство на САЩ, американския пастор Андрю Брънсън и адвокат, който е действал като правен съветник на германското посолство. Проучванията на последния, свързани с процедури за предоставяне на убежище в Германия, станаха основание за обвинения в шпионаж. За шпионаж беше разследван и меценатът Осман Кавала. В по-ново време обвинения в шпионаж бяха повдигнати срещу бившия кмет на Истанбул Екрем Имамоулу, както и срещу редица известни журналисти.

"Заложническа дипломация"

Д-р Хакъ Таш, експерт по проблемите на Турция в института GIGA в Хамбург, от години наблюдава зачестяване на подобни случаи. От една страна, Турция има правото да се защитава от чужди разузнавателни служби. От друга страна, в Турция отдавна е чстанало обичайно опозиционни фигури да бъдат обект на наказателни дела по обвинения, свързани със сигурността. „Това, на което са подложени чужденци или служители на чуждестранни институции през последните години, е продължение на тази тенденция“, коментира Таш пред ДВ.

Обвинението в шпионаж трябва да се разглежда в по-широк контекст. В продължение на години медии и неправителствени организации, критични към правителството, стават обект на разследвания, съдебни производства и други санкции, налагани от държавата. Освен това управляващата партия ПСР се стреми да противодейства на предполагаемо чуждестранно влияние чрез т.нар. „Закон за агентите“.

Според Таш тези дела за шпионаж изпълняват функции както във вътрешната, така и във външната политика. Във вътрешен план посланието е ясно: „Контакт с чуждестранна институция, получаване на чуждестранно финансиране или дори получаване на обикновена заплата може един ден да се окаже част от материалите по някое разследване. Особено когато става въпрос за опозиционни фигури или организации на гражданското общество, подобни въпроси могат да бъдат представени като въпроси, засягащи сигурността“.

Същевременно тези действия служат за поставяне на граници пред други държави или за прокарване на собствените интереси на Турция. Прави впечатление, че подобни конфликти многократно са се изостряли в периоди на засилено външнополитическо напрежение – например след критики от страна на Запада заради отношението към опозицията след опита за преврат, спорове около доставките на оръжие в контекста на турските военни операции в Сирия или критики във връзка с отстраняването от длъжност на избрани кметове.

В случаи, засягащи известни и значими личности, може дори да се стигне до преговори. Във външната политика за това си има термин - нарича се „заложническа дипломация“. Най-яркият такъв пример е случаят с американския пастор Андрю Брънсън, който Анкара предложи на Вашингтон да бъде разменен срещу Фетхуллах Гюлен – турския проповедник, живеещ в САЩ, когото турското правителство държи отговорен за опита за преврат. Германският журналист Дениз Юджел също бе квалифициран като „заложник“ от тогавашния германски външен министър Зигмар Габриел.

Таш обаче посочва, че това подозрително отношение към западните институции не е възникнало при управлението на Ердоган. Още в началото на 2000-те години представители на германски фондации в Турция са били изправени пред съда по подозрения, че германските разузнавателни служби използвали фондациите като паравани и проявявали интерес към турските находища на злато.

"Процесът е наказанието"

В известните случаи осъдителните присъди за шпионаж са рядкост. Коете не е никаква изненада за Таш, защото според известната концепция, въведена от американския правен учен Малкълм Фийли, „процесът е наказанието“, тоест - самото съдебно производство представлява наказанието.

Случаят с мецената и активист за човешки права Осман Кавала показва нагледно възможностите за подобен вид наказание: срещу него са заведени редица дела, по част от които той е оправдан, а по други е бил поставен максимално допустимият срок за задържането му под стража. През март 2020 г. той отново бе задържан под стража – този път по обвинение в шпионаж, съгласно член 328 от Наказателния кодекс на Турция. Две години по-късно той е оправдан и по това обвинение. „Но заради това обвинение той все пак прекара две години в затвора“, казва още Хакъ Таш.

Източник: www.dw.com


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 5 от 1 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА