Има правителство, а има ли надежда

Толкова активно преди изборите, а и по време на изборите, социолози и политолози се надпреварваха да ни засипват с прогнози и анализи, сякаш на никого не беше ясно, че България е в политически колапс, породен от голямото разминаване между реалния живот на милиони българи и свръх амбициите на т.нар. политици да се натамънят на изгодни позиции в раздрънкания държавен транспорт. Това коментира Васил Калинов, от Форум „Природа“.

Толкова дни след изборите изминаха, но никой от свръх активните шамани не дава ценната си професионална позиция за това, какво стана на тези избори.  За мен извода е, че се потвърди основното противоречие на деня:  Пропасттта между  тежките социално-икономически проблеми на държавата и хората и неадекватността на политическата ни система да произвежда необходимите политики. Съдбовни, радикални промени са нужни, за да се подреди страната, а приетите кадрови назначения могат да задълбочат  хилавото  и неадекватно досегашно управление на България.

Официалните резултати на ЦИК са обявени. Знаем в коя секция как е гласувано и никой не го смущава. На кого не му изнася това? На този, който трябва да преглътне публичната истина. А тя е:

- Как така в редица секции се случи, че има концентриран вот за една или друга политическа сила?
- Как така сбора на така гласувалите е твърде заплашително голям и говори за демократимността на избора?
- Как така и защо има толкова много недействителни бюлетини?
- Защо отново се говори за етнически вот в някои райони, а на „никого” не му прави впечатление, че се гласува етинически и в нетнически райони?
- Как така отново основният манипулатор на общественото мнение- медиите, услужливо работиха за собствениците си?

Рано или късно анализът на изборите ще бъде направен. Разбира се, че той ще бъде факт тогава, когато е угодно. По-важното днес е какво показаха политическите действия на парламентарно представените сили непосредствено след изборите? Търсенето на рационална управленческа формула бе заменено от:

- Свръхполитизиране с цел недопускане да се признаят истинските  проблеми на страната, а да се предлагат решения, които да съхранят статуквото
- Създаване на впечатление за национално отговорен диалог, зад паравана на който се уреждаха различни амбиции.
- Съсредоточването на вниманието на обществото върху персоналните и партийни пристрастия се подменяха и игнорираха истинските, дори съдбовни за страната ни, въпроси.
- Въвличането на външни фактори с цел манипулиране на хората за голямата значимост на страната ни в европейската политика на фона на спрените програми и средства
В резултат на всичко това политиката отново бе подменена с имитации и аритметични сметки. И въпросът е сега: Има ли надежда този „верен” сбор от „неверни” числа да даде полезно управление на страната.
Моето мнение е, че макар и минимален, има такъв шанс. Поне такава е логиката на политическите парадокси в страната на парадоксите. Това може да стане само, ако добре се оцени, че така формираното правителство на страната трябва да компенсира огромната манипулация и демагогия, която го е създала.  И какво и в какъв план трябва да се работи:

1. Да се сложи край на търсенето на оправдания в миналото за катастрофалната ситуация във функционирането на държавата като единен обществено-политически субект.

2. Да се отчита във всяко едно действие, че между различните власти има взривоопасно напрежение и, че без конституционни промени те не могат да се решат. И тези промени са в прерогатив на ВНС.

3. Да се осъзнае, че етническото противопоставяне и „кадрови чистки” ще връща България назад и ще  я ерозира фатално. Етническият въпрос и патриотизмът не могат да бъдат патент на нито една партия.

4. Трябва да се осъзнае, че нито една институция не функционира в страната ефективно и че проблемът е в арогантното политическо опекунство и корупционни практики, както и създаденият от това нисък административен и професионален капацитет, а не в потребността им.

5. Да се рационализира управленческата структура на държавата и се осъществят, максимално бързо като старт, три реформи

- Адмнистративно териториалната и въвеждането на второ ниво на самоуправление

-  Въвеждането, най-сетне, на електронното правителство

- Повсеместно въвеждане на мандатния принцип при формирането на всички публични структури

6. Създаване на условия за икономически растеж главно,  чрез „събуждане” на предприемачеството в широките слоеве от населението, поощряване разширяването на дейността на успелия български бизнес, стимулиране на българските граждани, живеещи в чужбина да инвестират в родината си, създаване условия за връщане на спестяванията на българите в чужбина като инвестиции в България, провокиране на значителните лични спестявания, които българските граждани имат, да превръщат в капитал и вложения за формирането на брутен вътрешен продукт и заетост. Това не може да стане без цялостна реформа на банково-кредитната система в страната и ефективо управление на европейските фондове и национални програми.

Могат да бъдат изброени още много значими действия, които трябва да се предприемат. Но главното си остава: Демографски срив, задълбочаващ се национален нихилизъм и отчаяние на хората, породени от неефективното държавно управление, корупцията и безнаказаността на имащите власт  трябва да се пресекат с всички законови и демократични средства. Това не може да стане без единението на хората, обществото и решително въвличане на гражданските структури в процеса на формирането и реализирането на политиките на страната. В противен случай, все повече българи ще живеят извън България. Все повече българи ще си изнасят парите в чужбина, все повече българи ще мечтаят бъдещето на децата им да се състои не в родината им.

Към правителството едно послание тече: Не ни пропилявайте шанса, каквото е станало е минало, не превръщайте бъдещето в минало.

Не, опозиционните партии са вашият коректив, а милионите български граждани, разочаровани, обезверени и гневни. Единствено за тях мислете. Защото един призрак броди из Европа и вече стигна Лондон и Брюксел и е на път..............