Къде са дежурните псувачи на Уорлик?

Умълчаха се! Къде са дежурните по антиамерикански псувни български политици да се възмутят от посланик Уорлик, че бламира българското правителство с подкрепата си за руския монополист „Лукойл” в момент, когато управниците ни се биеха в гърдите, че се „бият” с монополизма му? Този въпрос задава в коментар на блога си Иво Инджев.

Няма го Румен Петков, който използва безпрецедентно брутален уличен език срещу пратеника на Вашингтон. Защото беше лично уязвен.

Спотайва се нейде Волен Сидеров, този радетел на българския национализъм, който смело громи всичко американско и никога дума не обелва срещу нищо руско. Защото е от русофилите, за когото американското е лична обида, обаче в случая Уорлик хвали руското.

Крепеният от него Борисов също се прави на разсеян. Има по-важни задачи да прерязва лентички, макар че публично му подрязаха авторитета на „боец” за налагане на закона, който „Лукойл” гази и нагази дори в американски води, за да се аргументира срещу аргументите на българските закони. Лично не му пука.

Някъде встрани си гледа августовския кеф и се прави, че нищо не се е случило и президентът Първанов. А помните ли как се разпищя, когато, чул-недочул реплика на Уорлик (в която видя себе си лично засегнат) и го оприличи на руски гаулайтер на България от 19-ти век. Личният му комфорт, както винаги, му е по-важен в осъществяването на личния му преход от комунизъм към хедонизъм.

Какво им „стана” на всички? Нищо не им е „станало”. Такива са си. Уж са личности, а всъщност пречупват всичко през личния си дребен интерес. Нали са все големи патриоти, а когато наистина дойде време да покажат принципност в защитата на националния интерес, се снишиха в духа на заветите на вожда Живков насред съветската перестройка: да се поснишим, докато попремине бурята!

Вестник „Пари” се „осмелява” да категоризира постъпката на Уорлик като голям гаф. Политологът Огнян Минчев, когото обикновено ругаят като проамерикански коментатор, също се произнесе в този дух. И моя скромна милост, заливан с помия от обвинения за проамериканизъм, написа съответен текст, след който не последва нито един злостен отзвук ( например,че пиша по поръчка на американците, които са ми платили да критикувам Уорлик, за да се правя на интересен)– крайно необичайно за дежурните псувачи в мрежата.

Истината е, че в България не се служи на принципи, а се слугува на интереси. Вярно е, че в политиката те са водещи зад кулисите, но поне за пред публиката трябва малко приличие да се спазва. Обаче къде ти приличие в спомената по-горе компания – не й прилича хич!