Политическият далтонизъм

Живеем във време, в което разумът е безналична стока. Не са важни вече аргументите. Не искаме последователни позиции. Не ни вълнува нито интелигентният прочит на събитията, нито балансираният поглед върху обществено-политическите процеси, както на нашата, така и на международната сцена.

Времената са истерични. Всеки кряска, а какофонията е оглушителна. Истеричността размива границите и претопява нюансите. В едно кресливо общество връх взима не по-правият, а този с по-силен глас. Навлезли сме в етап на социален дарвинизъм, който разлага самата тъкан на демокрацията. Този социален дарвинизъм води до оформянето на една широка обществена прослойка от политически далтонисти. Публичноста е завладяна от хора с пълна цветна слепота, които не виждат друго освен черното и бялото, като те винаги са целите в бяло, а „врагът“ е винаги в черно.

Колко ли им е лесно на политическите далтонисти? Няма нюанси, няма цветове, няма нужда много да му мислиш. Поглеждаш с чернобелия си взор и виждаш бялото/доброто и черното/лошото веднага. Чернобелият взор те определя. Ти си това, което е бяло, значи не си това, което е черно. Ако харесваш Русия, то трябва да мразиш САЩ. Ако харесваш САЩ, следователно мразиш Русия. Ако си за НАТО, значи си против Русия и обратно. Мразиш ромите, защото си българин. Мразиш българите, защото си ром. Не подкрепяш гей хората, защото обичаш родината си и се определяш като националист. Подкрепяш гей хората, значи си национален предател и слуга на „евроценностите“. И прочие, и прочие.

Светът сигурно ви е чудесен, драги далтонисти. Със сигурност е по-лесен от света на тези, които виждат цветовете. Които обичат Америка и знаят, че днес Русия е права, а САЩ греши в сферата на международните отношения. Които са за ЕС и НАТО, но искат добри и приятелски отношения с Русия. Които знаят, че има прекрасни, ужасни и всякакви роми, както има прекрасни, ужасни и всякакви българи. Които обичат родината си и искат в нея всички да са свободни да бъдат каквито са.

Да живееш в свят с два цвята е лесно. Всички, които са бели, са приятели, всички, които са черни, са врагове и обратно. Но когато светът е шарен, тогава приятелите са малко, защото не всички със запазено многоцветно зрение са с теб, а враговете са много, защото виждащите в черно-бяло днес са с теб заради едно, но утре те мразят заради други сто.

Днес на власт са политическите далтонисти, социалните дарвинови чеда, които владеят не смисъла, а крясъка. Колкото по-мощно кряскаш срещу Русия, толкова по-голям натовец си. Обратно – колкото по-мощно кряскаш срещу ЕС, толкова повече обичаш Русия.

Добрата новина е, че всичко е временно. Знаете ли онази история, в която на един човек много не му вървяло? Жена му го напуснала, фалирал, банката взела жилището, децата не искали да го виждат. Толкова му бил тежък животът, че се качил на един мост и решил да скочи. Тъкмо да го направи и покрай него минал един старец, който го попитал какво е станало. Човекът разказал, а старецът помислил и рекъл: „Няма да е все така“. Тези думи успокоили човека и той решил да се вслуша в думите на дядото, и се отказал от самоубийствените мисли. Минало време, човекът забогатял, намерил си нова любов, купил си друга къща и въобще заживял като в приказките. Един ден случайно срещнал същия старец, който го спасил и му разказал в какво благоденствие живее днес. Старецът го погледнал и попитал: „Защо се радваш? Аз нали ти казах, че няма да е все така?“

В този смисъл, нека властващите далтонисти знаят, че няма да е все така. Обществото ще се успокои, разумът отново ще стане важен. Тогава дарвиновите кречетала ще бъдат безпомощни, защото когато имаш многоцветен взор, ти виждаш всичко, включително черното и бялото. Но когато имаш цветна слепота, ти си обречен да живееш в свят, в който съществуват само два взаимноизключващи се прочита за реалността.

Днес управляващите изглеждат непоклатими и монолитни, здраво се държат за собствените си мрежи от фирми и далавери и изглежда, че тяхната черно-бяла представа за света ще бъде властваща до края на дните. Но няма да е все така.