Дали наистина не разгневихме боговете

Помните ли какво правехме по времето, когато вицепремиерът и финансов министър на Полша Лешек Балцерович провеждаше икономическата реформа, станала известна със страшното за нас име "шокова терапия"? 

Какво ли не, но не и реформи. Понеже ни плашеха, че ако превключим на полския вариант ще умрем от глад, ние се занимавахме с полтъргайста Кики от шуменското село Дибич. Но това не е всичко, както казват в рекламите за телевизионно пазаруване. 

На 6 декември 1990 г. военните започнаха да копаят прословутата дупка в костинбродското село Царичина. Как да повярва човек днес, че консервативна институция като армията, която реално си беше онази на "чавдареца" генерал Добри Джуров, ще копае под диктовката на контактьори с паралелни светове. И това видяхме – екстрасенси правеха гонка на хора под пагон. Екстрасенс беше нова дума на новото време. Но ние вече бяхме подготвени за нея. 

По време на перестройката, няколко години по-рано, българинът вече бе отдал сърце и разум на другаря Анатолий Михайлович Кашпировски. Той ненавиждаше понятието екстрасенс и се представяше за психотерапевт и хипнотист. Телевизионните му лечебни сеанси бяха взели акъла на родните домакини, които хипнотизирани зарязваха фурните с мусака и замръзваха пред екрана. Като включим и десетилетния култ към пророчицата Ванга, изглежда наследниците на Пагане наистина вече ги сърбяха ръцете да копаят в Царичина за нещо по-сериозно... 

В Полша вървяха реформите. Тук ни плашеха, че планът на Балцерович означава само мизерия и глад. Нашенецът помнеше военното положение в Полша от началото на 80-те, след като новосъздаденият профсъюз "Солидарност" на Лех Валенса се опъна на режима на генерал Ярузелски. Помня, че като ученици пращахме пакети с храна на непознати полски другарчета, в отговор на търговското ембарго на САЩ. Вместо план като този на Балцерович, ние се напънахме и родихме лепкавото, мътно, безформено и безкрайно понятие мирен преход към пазарна икономика. Кики чупеше чинии, духаше пердета и буташе столове. Свободната преса пълнеше страниците си с пакостите на волния полтъргайст. Край София майори и полковници играеха на "Ловци на духове" и търсеха с кирки и лопати първия човек, нощното гърне на Амон Ра или, както се оказа, на баба им хвърчилото. Десетина години по-късно разговарях с Димитър Луджев, който бе военният министър, спрял безумието до столицата. Като го питах за онзи случай, само махна с ръка и каза: „Мани, мани…“. Та така, в Полша не си губеха времето и след неизбежните сътресения държавата започна да се стабилизираха финансово. По това време ние тук с триста зора измислихме понятието ликвидационна комисия. Междувременно се умилявахме от новата визия на учителя от Рудозем Андрей Миронов, превърнал се чрез интервенцията на д-р Персенски в изкусителната Адриана. 
Днес стигането на Полша е халюцинация. Нищо, че навремето пратих кутия вафли на непознатото гладуващо другарче. 

Дали наистина не разгневихме боговете, като копахме в онази дупка, та нещото, наречено преход, да е толкова мъчително, безкрайно и безнадеждно, а два милиона българи да избягат оттук. 
Казва ли ти някой, пък и кого да питаш...