Спасението на една Нула

„Не е добре БСП да е толкова зле“. „Не е хубаво да няма левица“. „Притеснително е, че опозицията е толкова слаба“.

Внушението е ясно – в нулата на социалистите има нещо дълбоко притеснително, и това е повод не да се радваме че България се отърва от наследниците на БКП цели 26 години след 10-ти ноември, а да се тревожим поради трагичното състояние на капсулираната клика милионери на Позитано. Да ни обземе не заслужена радост, а безпокойство и страх от неизвестното бъдеще на лявото политическо пространство.

Защо обаче трябва който и да било да се кахъри заради БСП?

Да не би заради Герго Гергов - кмета на Видин, продаващ златни банички на детските градини? Скандален управник, който беше ту остраняван, ту връщан на длъжност, и накрая със свалено от себе си политическо доверие разцепи на две структурата на столетницата в дунавския град, подарявайки шоуто на независимата Росица Кирова и на спечелилият Огнян Ценков от ГЕРБ.

Или пък заради Шумен? Където след оттеглянето на Красимир Костов, досегашния кмет от БСП, се проведоха няколко заседания на столетницата, на които всички номинирани за кандидат за кмет си направиха отвод? В крайна сметка /също след няколко отвода/ прие единствено станалият известен с двучасов мандат като министър Иван Иванов – депутат от БСП, нашумял по времето на протестите срещу Орешарски с кариерата си в силовата застрахователна компания Бул Инс.

Може би трябва да съчустваме на БСП заради София? С прибързаното изключване от парламентарната група на импулсивния Кадиев, което предопредели следващия му ход и кметската кандидатура? Или с номинацията на нечленуващия в БСП проф. Мирчев, който искрено развесели целокупната аудитория с поетическите си смешки, закачени във Фейсбук над серия от налудничави снимки.

Някой ще каже „Добре де, ясно, но това са мажоритарни избори, а левицата е отвъд местното – важно е тя да е смислена и силна на друго, национално ниво“.

Защо?

Както сполучливо написа Веселин Желев – в кой период на новата българска история, в който БСП е била силна, България също е била силна? Да не би по времето на Лукановите и ЖанВиденови зими? Или пък по времето на тройната коалиция - с квотите 3-5-8, изчезналите милиардни излишъци, тотално спрените еврофондове и наглите демонстрации на всесилност като връзката министър Гагаузов с „Батко и братко“?

Или пък по времето на нещото, сглобено под премиерстването на Пламен Орешарски?

Защо да ни е важна БСП?

За да има кой да налива милиарди левове публичен ресурс в абсурдни енергийни мастодонти, които се проектират и изграждат изцяло в интерес на икономиката на една друга държава?

За да има кой да изнесе предизборна кампания изпълнена с фалшиви сигнали и серия от безпардонни лъжи за подслушвания, крайслери, антени и отвертки?

За да има кой да открадне изборите, а след тях и цялата държава, с Костинбродската завера?

Или за да има кой да ходи да се моли на Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС, за да отвори фронт срещу политическите противници на милионерската им клика?

Може би пък за да има кой да пише опорни точки и да ги разпраща до политици и поръчкови медии от кабинета си в МВР?

Не, благодаря.

Никой няма нужда нито от такова БСП, нито от такава левица, нито от такава опозиция.

Ако има вакуум на в политическия ни спектър , то той е в полето на модерната проевропейска либерална левица, която да се бори за правата на малцинствата, за зелени каузи, за засилена регулация, за прогресивно облагане и преразпределяне на повече публичен ресурс, и за активен държавен капитализъм . Левица, която активно да се опитва да подпомага живота на слабите, болните и тези които са безработни не по тяхна вина.

Няма нито нужда, нито вакуум за столетница с терористично и мародерско наследство, три пъти фалирала България по време на комунизма и два пъти по време на прехода. Столетница, която вече е четвърта политическа сила след реформаторите и ДПС. И само въпрос на време е следващите избори да докажат истинските мащаби на срива и да извадят на светло ефекта от отдръпването на структурите и симпатизантите в загубените Ловеч, Търговище, Сливен, Враца, Шумен и Видин.

На никой няма да липсват кордоните от лимузини пред партийните пленуми, бентлито и брошките на Емилия Масларова и олигархо-приватизационния феодален капитализъм на Георги Гергов, чиято софийска емблема е пустеещият ЦУМ.

Затова лично аз нямам никакво намерение да се кахъря за сгромолясалата се БСП.

И да, Нулата е една прекрасна новина.