Лесно се говори за смяна на министри, трудно се осъществява

Какво толкова чудно има, че днес се говори за министерски промени? Нима това не е нормално, както за еднолично, още повече за коалиционно управление след година на власт? 

Та миналата есен, когато се оказа, че на практика десетина партии ще участват в пределно широка коалиция, не бе ли съвършено ясно, че вътрешните търкания в управление, родено с и без това много компромиси, ще са неизбежни. Много по-интересно от кахърното катинарче на министър Танев е, накъде върви това управление. Нормално е да се говори за смяна на министри, трудно е това да се случи в действителност. Да не говорим пък някой сам да подаде оставка. В наши дни това минава за малодушие и никак не е мъжкарско. Най-лесно за Борисов е да разкара някой от министрите гербери. Човекът ще си тръгне със скоростта, с която се напуска Къщата на ВИП Брадър. Помните, колко лесно Борисов  разкара основен играч като Симеон Дянков, да не говорим за открития на един разклон здравен министър. Само че Борисов не желае да махне някой от своите. А как да посегне на коалиционните?!  Чака ги, сами да се сетят, само мир да е. Да, ама не е мир. 

ДСБ ще напусне управляващата коалиция, ако правосъдният министър Христо Иванов бъде сменен, закани се реформаторския депутат ген.Атанасов. Или да вземем случая с образователния министър. Само една партия от Реформаторския блок не го харесвала, а това било крайно недостатъчно и той можел да си иде, само ако премиерът реши. Но защо, след като учителското съсловие го обичало... Борисов заяви, че не разбира боричканията на реформаторите и ожали опозицията, която не можела да се изяви заради тях. Парадоксално или не, премиерът се чувстваше далеч по-комфортно през първите три години от предния си мандат, когато опозицията в лицето на БСП и „Атака“ бе в далеч по-добро общо състояние от настоящето си. Едно е срещу теб да е Станишев, когото си бил десетина пъти поред на избори и постоянно му го натякваш. Или Волен, когото лесно можеш да извадиш от равновесие, като разбъзикаш нестройната му парламентарна група. А днес?

Лафовете за сланината, ракията, „двете каки“ и „трите папи“ влязоха в политическия фолклор. Някои се посмяха, други попсуваха, трети кротко се възмутиха. Ако всичко ни беше наред, сигурно още щяхме да се смеем. Но, както се казва, днес въпросителните са повече от отговорите. 

През първия си мандат Борисов се шегуваше, че първата му работа сутрин е да провери, дали Божидар Димитров не е обявил война на съседна държава. Днес явно първата му тревога сутрин е, какво е намислил коалиционният партньор Радан Кънев след първото кафе. Борисов знае прекрасно, какво мислят знаковите фигури на реформаторите за него. И това ще е последното, което ще забрави. Засега просто им гледа сеира и от време на време ги предупреждава, че размирното международно положение изисква единство и обединение. 

Осъществим ли е т.нар. „пълзящ преврат“, свързван с Реформаторския блок? До какво би довел, ако се случи? Реформаторите май сами не си вярват, че могат да стигнат докрай. Вижте само "лицето на преврата“ Христо Иванов. Гледа стреснато, разфокусирано, говори тихо, почти неразбираемо. Уплашен ли е, гузен ли е или и двете? Съзнава ли, че едва ли някога отново ще му падне да е министър. Един Лукарски си го знае, и си трае.

Борисов много умело разконцентрира някои от силните фигури в РБ, като раздава комплименти на различни адресати. Последният му „отличник“ е здравният министър Петър Москов, на когото "всички неща му се случват в здравната реформа" Та кой ще мисли за преврат, след толкова хвалебствия?!

Ще помиришат ли отново власт хората на Радан и Кунева, ако отрежат клона, на който седят? Вярват ли си, че „освобождението“ на Плевен може да се случи на парламентарни избори и да управляват без Борисов? Ще надминат ли абсурдната абдикация на спечелилия „с малко, но завинаги“ Филип Димитров от зората на демокрацията? Ще върнат ли така официално във властта, соченият за основен техен враг – ДПС? Наясно ли са, че тези, които ги подкокоросват, не губят нищо при каквото и да е развитие на нещата.

Дали пък не се надяват, че в един нов кабинет „Борисов“, ЕНП ще принуди премиера отново да се хване с тях. Ако това се случи, Борисов просто ще избяга в президентството, защото и той има някакъв предел. И ако извади късмета на Първанов, може да се пенсионира там.