Чар ли бе, та няма свършек, харизма ли бе..

"Не ми крякайте. Задавате ми въпрос и продължавате да крякате“. Извън съмнение премиерът е единствения роден политик, който може да заяви това пред група репортери и то да остане подминато и забравено. Нещо повече – вместо логично огорчение и дори справедлив гняв, реакцията бе на изворна радост и широки усмивки сред момичетата с микрофони.

Можеха да покажат единство в гилдията с една декларация и да поискат извинение. Но в тези тежки времена, когато е в ход план за дестабилизация на страната и Балканите, това щеше да се изтълкува като национално предателство. Така са свикнали. Както всички свикнахме и си живеем с ежедневни безобразия от най-разнообразно естество. Представете си ако тези думи не бяха произнесени от Борисов, а от който и да е друг от бившите министър-председатели. Какво го чакаше този клетник. Още в зората на демокрацията медиите набързо скроиха балтона на дошлия с малко, но завинаги „син“ премиер, който заради сложния си изказ, трудна комуникативност и липса на тънък усет за флирт с журналистите, се превърна скоропостижно във Фил Кенеди.

Вероятно само Лютви Местан би поклатил разбиращо глава, ако чуе пак някоя от тирадите му отпреди четвърт век. Така СДС изгуби медиите, а не след дълго и властта. Любен Беров не би си помислил за подобен език, а Виденов щеше да падне от власт поне година по-рано, ако си бе позволил подобно поведение. А пък той, помните, имаше хиляди поводи за изпускане на нервите. Иван Костов също категорично не се вписва в подобна картинка. Царят по-скоро би абдикирал повторно, ако му наложат да изрече такова сквернословие, а на Станишев само това му липсваше. Служебните ни премиери Инджова, Райков и Близнашки също ги задраскваме без замисляне. С какво обаче премиерът на днешната най-бедна и неподредена държава на запад от Палмира си е извоювал особения статут при контакти с медиите.

За редовия член или гласоподавател на ГЕРБ Борисов вероятно е този, който ни пази от завръщането на комунистите, прогонил е злодея Пеевски отвъд границата, спира обществените поръчки на мафията, реже ленти, удържа с гърдите си бежанската вълна и раздава милиони на сиромасите около най-светлите християнски празници. Пенсионерите трябва да се молят денонощно за още по-голяма контрабанда, че нали от нея идат надбавките. Преборим ли окончателно контрабандата – откъде 50 милиона за старците? Какъв обаче е Борисов в очите на журналистите, знаят само те, но не казват на никого. Любовта на мъжа минавала през стомаха, но откъде минава журналистическата си остава мистерия. Чар ли бе, та няма свършек, харизма ли...Гостуванията на Борисов в телевизионните студия отдавна са превърнати в едночасов отдих за премиера. Почива си прекрасно, въпреки отегчения вид. Така и така всички важни въпроси в държавата се решават от него, нужен е релакс. „Ей сега ще ви пусна едни думи на Радан Кънев“, казва водещата. „Не искам да го слушам. Не съм дошъл тука да го слушам него“. Кратко и ясно. И съкровените думи на Радан остават в архива. От друг архив пък изчезват карикатури на премиера. Въпросната телевизия си връчва сама златен скункс, с който едновременно опитва да се направи хем на широко скроена, хем на принципна, хем на…невинна.

Чуждоземният и шеф пък се оправдава едва ли не с културния шок, от който още не е излязъл, пристигайки у нас. Напълно го разбираме. Първите чужди заселници, които смятаха, че ще си харчат при пълен рахат дебелите пенсии в бедната ни страна, отдавна се изнизаха от тук. Някои сигурно още посещават логопед, ако не психолог. Така някак естествено премиерът ни стигна и до извода, че не му харесва начина на избор на президента. Ние му правим кампанията, харчим ресурси, а той след победния банкет казва, че е на всички. Не е честно. Който има предложения, да вдигне ръка. Ще му намерят цаката де, те цяла томбола ще въвеждат, та една президентска вярност ли ще им се опре.

Това да беше, ама Борисов не е доволен и от евродепутатите си. Не работили достатъчно за Родината. Евродепутатството по нашенски си има свои специфични особености, за които в нашето Народното събрание може само да се облизват. Не е само до парите. Евродепутатът е спокоен. От една страна знае, че трудно ще повтори мандата си, а от друга, че няма кой да го отзове, дори да се яви солидно почерпен на европарламентарен контрол. Той не представлява никого, освен себе си и ако по някакъв начин демонстрира активност, това е достойно за адмирации. Димитър Стоянов, Слави Бинев, Николай Бареков... Кого представляваха тези хора и какво се случи с тях. Влизайки в брюкселските сараи, някои оставаха без партии, в които да се завърнат. Митко Стоянов влезе като доведен син на Волен Сидеров, излезе като момчето на Капка Герогиева, а успоредно с това си беше и внук на Радой Ралин. Семейни драми, човещинка. Слави Бинев пък призоваваше от Брюксел за арест на Борисов, а на Бареков му вдигнаха моста за завръщане в родната политика. Ако не го мързи или пък е човъркан от прекомерна суета, евробоецът показва активност, без никой да може да му държи сметка за позициите, които заема. Днес най-активен сред евробратството ни е Ангел Джамбазки, като с някои изказвания вероятно изправя косите на ментора си Каракачанов. Баш воеводата гледа много да не дразни Борисов, преглъщайки чат пат по някое унижение в името на коалиционния покой.

Московски и Москов нямало да бъдат сменяни, заяви Борисов. Как да не допусне човек, че министри с подобни фамилии не са троянски коне на Кремъл в тези смутни времена на хибридни войни. За разлика от предния си мандат, когато персоналните промени не бяха рядкост, сега Бойко сякаш на инат си доказва, че не допуска кадрови грешки. След като му рязаха живо месо за да се раздели с просветния министър, премиерът се запъва за други. Московски оставал след скандала с ДАИ, защото съдействал на разследващите органи за бакиите под шапката на министерството му. Разследваният за странния път на френските ваксини през Босфора до България Москов бил най-кадърният и смел реформатор. Пък и неговите не го щат. На кого да го оставиш….