Културна революция по китайски

През 1966 г. в Китай започна Великата културна революция. Постоянният комитет на Политбюро на ЦК на ККП издаде на 16 май т.нар. „Съобщение от 16 май”, подписано от Мао, в което се съобщаваше, че „буржоазни представители” са проникнали във всички нива на партията и държавата с цел да заменят диктатурата на пролетариата с буржоазна, капиталистическа диктатура.

Главната цел на Мао, всъщност беше да отстрани основния си враг,

президентът на Китай Лю-шао-ци и сподвижниците му Дън- сяо –пин, Пън-джен, шеф на компартията в Пекин, т.е. кмет на столицата, както и милионите им поддръжници. И тримата бяха обвинени в „десен ревизионизъм” и „буржоазен уклон”.

Последователите на Мао, хунвейбините, усърдно изпълниха заповедта и започнаха огромна чистка наистина на всички партийни и държавни нива.

В резултат в Китай настъпи чудовищен кървав ад за три години, държавата буквално престана да функционира, чуждите посолства, доколкото ги имаше се изтеглиха и огромната страна беше оставена на милостта на Мао и хунвейбините.

На 18 август 1966 в Пекин беше проведена най-голямата демонстрация на Културната революция, когато Мао и Лин Бяо,посочен от Мао за втори човек в държавата приеха „парада” на 11 млн. (единадесет милиона!) хунвейбини!

Мисля, че това е най-голямото събиране на хора на едно място в писаната история.

Гледах няколко минути събитието по тв и си спомням безкрайната човешка маса, кланяща се на човек в черна куртка и шапка.

Спомням си и неясния ужас, който изпитах от еднаквите сиво-жълти лица и тела, облечени в еднакви униформи, разкривени във възторг и обожание. По време на езическото колосално тържество стотици загинаха стъпкани от тълпите.

През септември1966 Мао официално заповяда на всички правоохранителни органи в Китай да не пречат на хунвейбините да изпълняват„партийните задачи”, което даде още по-голям тласък на огромните масови убийства.

Лин Бяо, вицепрезидент и военен министър, също загина от насилствена смърт през септември 1971 г., когато самолетът му падна в Монголия. Вероятно се опита да извърши неуспешен преврат и реши да бяга в СССР. Комунистическият режим в България, тогава подробно съобщи за смъртта на Лин Бяо, но естествено замълча, че е искал да бяга в СССР.

Отлично си спомням тези събития, защото пропагандата у нас и в СССР обилно и критично съобщаваше за Културната революция –в онези години комунистическите гиганти СССР и Китай бяха врагове.

Пред зловещите гледки на хунвейбините, разнасящи тържествено по улиците отрязани глави на буржоазни елементи, дори комунистическото спокойствие в България тогава ми се струваше за предпочитане.

Според консервативни оценки

жертвите на Културната революция в Китай са около 2 милиона души.

Преди това, при безумния опит за индустриализиране на страната, Големият скок (1958-1960), около 40 милиона души умряха от глад. Отделно от това, Мао изби не по-малко от 20 милиона от враговете си, така че комунистическата жътва в Китай отнесе в небитието 62 млн. души. Така Мао е най-големият убиец в световната история.

Поразителното е, че в 60-те години на ХХ в., когато престъпленията му вече бяха известни на Запад, западната левица страстно се влюби в Мао.

Маоизмът стана модно и любимо занимание на лявата европейска интелигенция. Тук трябва да кажа,че за чест на Америка, много малко американски интелигенти бяха маоисти. С изключение на холивудската актриса Шърли Маклейн и Чомски, не се сещам за друг известен американски маоист. Най-много маоисти имаше във Франция, не ми се пише за тези жалки хора, които сега са прочути кумири на левицата.

Маоистка е и прехвалената Юлия Кръстева, (Julia Kristeva), идол на световната и българска левичарска интелигенция. Тя отиде в Китай в 1974, т.е. при управлението на Мао, по платена поръка на ляворадикалното литературно списание Tel Quel ,и написа книгата „За китайските жени”, в която хвали живота на китайките при Мао.

Естествено в днешен Китай почти не се се говори за страшното минало.

Според официалната версия през управлението на Мао са били убити 15 – 25 млн. души, което е явна комунистическа лъжа и позорно неуважение към собствените жертви и народ. В 2013 в Шанхай беше публикувана книга за Големия скок, в която се потвърждава цифрата от 40 млн. жертви, но мигновено беше иззета от властите. За щастие на Запад са публикувани десетки книги за десетките милиони жертви на китайския комунизъм и сегашното китайско правителство, не може да лъже никого, освен народа си.

Не мисля, че днес в света има комунист/ левичар/ социалист, който да не пада на колене от неистов възторг пред китайското икономическо чудо. Не мисля, че днес в света има комунист/левичар/социалист,който да не мечтае Китай да надмине Америка като първа икономическа сила. Но китайците, местни и световни ще трябва да почакат поне 50-60 години, ако изобщо дочакат мечтата си.

Но каква е главната причина за икономически възход на Китай? Отговор:

Робският труд на стотици милиони обезправени роби –

роби без профсъюзни права, без право на придвижване из страната, роби, които живеят скотски, за да се гордеят с тях световните комунисти и левичари. Като цяло, днешните китайци живеят по-лошо и от руснаците.

Китайският комунизъм, прикриващ океаните си от кръв, дори предрешен като бурна икономика, лъскави небостъргачи и коли, (не)качествени,евтини стоки, евтина левичарска пропаганда, не носи добър на живот на хората си.