Три пътя към Европейска дезинтеграция

Анализът е на Филип Легрен  за Project Syndicate.

Филип Легрен е бивш икономически съветник на председателя на Европейската комисия, гостуващ лектор в Европейския институт към Лондонското училище по икономика и политически науки и автор на книгата „Европейската пролет: Защо имономиката и политиката ни са в хаос и как да ги сложим в ред“

За първи път Марин Льо Пен, лидер на френската крайнодясна партия Национален фронт, може да се окаже права. Тя нарече вотът на Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз най-голямото политическо събитие в Европа след падането на Берлинската стена. Това може да се окаже вярно: Brexit дестабилизира Великобритания и може да приключи с унищожението на ЕС.

Консервативните федералисти казват, че отговорът на Brexit трябва да бъде по-нататъшна интеграция на ЕС. Но този отговор едновременно е пресилен и опасен. Германия и Франция често са в противоречие, но и двете страни имат слаби лидери, които следващата година ще трябва да се борят за преизбиране, но едва успяват да съберат подкрепа за "дори по-тесен съюз." Антиевропейските настроения са твърде широко разпространени и твърде дълбоки, за да дадат повече правомощия на неизбраните представители на ЕС, както и да наложат допълнителни ограничения на вземането на решения на национално ниво, без да тровят допълнително обстановката.

Вярно е, че непосредствено след Brexit,  се появи несигурност, която засили подкрепата за комерсиалните политици и за ЕС; но е малко вероятно това да продължи и за в бъдеще. По-вероятно е последиците от Brexit да доведат до постепенно отслабване на европейската икономика и допълнително поляризиране на европейската политика, докато избирателите стават все по-несигурни. Германското влияние в ЕС ще се увеличи, както и засилването на враждебните, антигермански реакции в много страни. Със слаб и разделен ЕС, който е неспособен да разреши многобройните кризи в Европа, както и с възраждащия се национализъм, можем да очакваме по-нататъшна дезинтеграция под различни форми.

Най-крайната форма би билa други страни-членки да напуснат съюза. Излизането от ЕС някога изглеждаше необичайно и далечно: нито една държава не беше правила това и единствено екстремистите го предлагаха. Сега Brexit направи излизането от ЕС да изглежда изпълнимо и, до известна степен, разумно. И така Герт Вилдерс, чиято крайнодясна Партия на свободата е сочена за фаворит в социологическите проучвания преди общите избори в Холандия, които ще се проведат през март следващата година, поиска провеждането на референдум за членството на страната в ЕС. Същото направи и датската Народна партия, която е най-голямата партия в датския парламент, но остава извън правителството.

Във Франция, където неодобрениет срещу ЕС е още по-голямо, отколкото във Великобритания, Марин Льо Пен поведе кампанията си около обещанието за "Frexit" референдум. За момента тя води в социологическите проучвания за първия тур на президентските избори, които ще се проведат следващия април. И докато тези проучвания предполагат, че на втори тур, тя ще бъде победена от по-умерено консервативен претендент, лявоцентристките избиратели, на които им е дошло до гуша от строгите икономии, политическата върхушка и германското влияние, все пак може да се обединят зад нея. На всичко отгоре, нарастващото чувство на несигурност, след атаката в Ница от 14 юли - третият голям терористичен акт във Франция през последните 18 месеца - е в полза на Льо Пен.

Дезинтеграцията, също така, може да се прояви в по-малко крайна, но много по-коварна форма, ако правителствата изберат да игнорират безнаказано правилата на ЕС. В Италия, премиерът Матео Ренци се опита да извлече полза от нестабилността след Brexit и да използва публични средства за рекапитализиране на умиращите италиански банки, без да се налага да загубят кредиторите си. Това позволи заобикалянето на новите "спасителни" правила на ЕС за банките. Във Франция, премиерът Манюел Валс заплаши да игнорира европейската директива за командированите работници уреждаща режима за изпращане на работници от една държава-членка в друга, освен ако тя не бъде променена така, че да спре работодателите да наемат работници от други страни в ЕС при по-лоши условия, от тези за местните служители.

Германия твърди, че Франция също нарушава фискалните правила в еврозоната, без да е получила възражения от Европейската комисия. В същото време ЕК заплаши Испания и Португалия с глоби за преразходите по техните заеми и в крайна сметка се наложи да оттегли идеята за санкции. Освен това ЕК безропотно прие решението на редица страни-членки да върнат едностранно граничния контрол в иначе свободната за движение Шенгенска зона.

И дори по-лошо - Комисията си затвори очите за тесногръдия премиер на Унгария Виктор Орбан, въпреки че неговото правителство многократно е пренебрегвало европейските изисквания, свързани с върховенството на закона и демократичните норми. Унгария и други европейски държави, отказаха да се включат в европейската програма за преразпределение и преместване на бежанци в страните от ЕС, която така или иначе се оказа трудно приложима. Орбан ще проведе референдум аз бежанците през октомври, за да укрепи позициите си.

Третата заплаха за европейската интеграция е свързан със стремежа на националистически и антисистемни партии да превземат властта, заставайки на чело на правителството. Както отбелязва Европейският съвет за външна политика, бунтовническите партии вече имат пряко участие в управлението на 8 от 28-те страни членки на съюза.

В Австрия крайнодесният кандидат Норберт Хофер води в проучванията за повторните президентски избори в страната, насрочени за октомври. По същото време в Италия ще проведе конституционен референдум, свързан с реформиране на Сената. Ренци заяви, че реформата мине, той ще подаде оставка. Това ще отвори вратата за антисистемната партия "Движение пет звезди", което наскоро спечели местните избори в Рим и Торино и което призова за провеждане на референдум за излизането на Италия от еврозоната (но не и от ЕС).

Дори когато популистките партии не печелят, установените политици все още правят отстъпки пред своите избиратели. Например, Ален Жупе – кандидатът за президент на републиканците във Франция, вече започна да спекулира с ограничаването на движението на работната сила в ЕС. Същото направи и неговият основен опонент за президентския пост – бившият президент Никола Саркози.

За да се справи с тези сили на дезинтеграция, Европейският съюз трябва да направи много по-малко неща, но трябва да ги прави много добре. От икономическа гледна точка, плановете за нови институции могат да почакат. Вместо това, Еврозоната трябва да се съсредоточи върху политики, които ще повишат стандарта на живот за всички. Тези политики трябва да включват по-широки фискални ограничения, повече инвестиции, край на орязването на заплатите, заради по-ниските доходи в други страни членки, както и по-ниски данъци върху труда.

Европейските лидери също така трябва да възстановят доверието. Като начало, те трябва да приложат новите европейски правила за спасяването на банките, така че да изчистят балансите им, като допуснат загуби за техните кредитори и компенсират малките инвеститори, на които е била продадена „негодна стока“.

Погледнато от страната на политиката, ЕС трябва да наблегне на ефективното сътрудничество в борбата срещу тероризма. И вместо да се опитва да принуди непокорните правителства да приемат нежелани бежанци,  европейските власти трябва да следват програма за безопасно и законово преместване, в сътрудничество със съгласните държави. Това е особено важно, имайки предвид несигурната съдба на сделката между ЕС и Турция, която трябва да ограничи притока от бежанци, търсещи сигурност и закрила след неуспешния опит за военен преврат в Турция от миналия месец.

Лидерите на ЕС трябва да се събудят. Със задаващата се дезинтеграция те трябва спешно да убедят загрижените европейци, че ползите от Европейския съюза надхвърлят загубите.

Превод: Милена Трачева

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.