По-добре да берем срам, отколкото душа...

Според намръщената част от населението животът ни тук, като махнем битовите неуредици, е монотонен, сив и безличен – търкаме картончета, ловим покемони и чакаме да ни удари мигрантската вълна. Но ежедневието ни поднася и случайни дарове за окото и балсами за душата. С неочаквано внимание ни удостои един истински благородник – член на кралско семейство. Сауд Мохамед бин Джасем ал Тани от Катар.

Човекът успя да свърши набързо няколко неща – буйства в столичен мол, заплаши да го запали, показа задните си части на охранителите и не пропусна да легитимира религиозната си принадлежност с плашещите викове „Аллах акбар“. Освен това намери време да се изплюе на бара в пицарията, да покаже среден пръст и да удари сервитьор с чаша. Накрая заявил, че Аллах ще накаже всички българи. Високият гост бе обвинен в хулиганство и непристойно поведение, като бе пуснат под гаранция от 5000 лв – вероятно седмичният му бюджет за кафе и мокри кърпички.

От какво е бил предизвикан гневът му?! Дали не действал в състояние на афект от цените в търговския център? Едва ли. По-скоро разковничето е другаде. Фамилия Ал Тани, освен Катар, управлява и френския футболен хегемон „Пари Сен Жермен“. Възможно е буйствалият ни гост да е дошъл у тук, за да наблюдава мачове от нашето първенство. В такъв случай реакцията му е разбираема и донякъде оправдана.

Обвинен за нелегален трафик на бежанци спечели обществена поръчка на Главна дирекция „Гранична полиция“ за транспорт на незаконно преминали лица и задържани лица във вътрешността на страната. Същият в момента е под домашен арест, а стойността на поръчката е 195 000 лв. Върху возилото, с което е сгафил, но и би трябвало да вози законно мигранти, е наложен запор. Възможно е да се чувствате объркани, да не кажа възмутени, но помислете – не е ли по-добре човек с опит да се захване с подобна задача, отколкото неподготвен. Явно органите разчитат на рутината и знаят, че камъкът си тежи на мястото. Да се изпускат подобни професионалисти е прахосничество и безхаберие.

Раковска 134 и Позитано 20 са емблематичните адреси, които свързваме и до днес с двата политически мастодонта от началото на прехода. Там се вземаха важни, маловажни, глупави, правилни, идиотски, разумни, грешни, абсурдни, навременни, закъснели и каквито се сетите още решения. А знаете ли какво се намира на 17-ия етаж на НДК и на бул.Ал.Стамболийски 45А в София? Предавате ли се? Централите на ГЕРБ и ДПС. Не свързвате адресите с партиите, защото в тези „канцеларии“, както обича да се изразява премиерът, не се решава нищо. Има кой да мисли и решава. Затова и от интервюта с долните нива трудно излиза новина. Освен ако някой не се превъзбуди от медийното внимание и не изтърси нещо несъгласувано. После си го отнася според традициите на политическата сила. А кой не жадува за внимание в това време на пълно отчуждение, когато сърцата са изпълнени с хлад и безразличие. Единствено патоанатомите се интересуват, какво се крие в човекът пред тях. Тъжно.

Група млади журналисти отправиха апел към трите национални телевизии, да се обръща подобаващо внимание на добрите новини. Те призоваха водещите канали да направят поне една емисия само с положителни вести. Има начин, не е да няма. Най-лесно е телевизионните екипи да заснемат изписвания на новородени пред „Шейново“ или „Майчин дом“ и така да запълват емисиите си. Радост, роднини, музика, фотографи. Или пък да заснемат брачни церемонии в обредните домове. Тук все пак може да се дискутира, доколко сватбите са изцяло положителни събития. Както знаем – за един сватба, за друг – брадва.

Не сме капо, имаме и положителни новини. В София скоро може да се произвежда електричество от отпадни води. Утайките от мръсния канал давали такава възможност. Хубаво е гражданите да бъдат информирани, какъв потенциален риск за начинанието може да крие изсипването на бидоните с ланшно кисело зеле в канализацията. Опасенията са, че вливайки се в енергийния пръстен на страната, това електричество може да води до неприятна миризма от контактите.

Дванадесетокласникът Георги Бошев спечели състезанието на „Майкрософт“ за работа с едноименния офисен пакет. Нашето момче триумфира сред над 400 000 участници от 130 страни в Орландо, САЩ. Сякаш свикнахме наши деца да печелят престижни награди по света. Особено математиците ни. Какво се случва след това? Според бившият образователен министър Сергей Игнатов, елитните ни университети създават емигранти, а останалите – аутсайдери.

Но какво става с онези, за които спортът е професия, че и начин на живот. На Олимпиадата в Рио настроението ни е като на поклонение. За капак бегачката ни Силвия Дънекова се издъни. Не можа да избяга от неумолимите показатели на допинг контрола. Хванаха я със забранена субстанция и я прогониха от игрите. Останалите нашенци още са там, но не съм сигурен, че повечето знаят защо. Както и министър Кралев. Добре, че Кубертен е изръсил онова за участието…

Да си свиркаме. По-добре да берем срам, отколкото душа…