20 Ноември, 2016 04:16 1 402 0

Антидемократичното сърце на популизма

  • демокрация-
  • популизъм-
  • политика-
  • електорат-
  • гласоподаватели-
  • идеология-
  • лидери

Популизмът не е демокрация и демокрацията не е популизъм

Антидемократичното сърце на популизма - 1
Снимка АП/БТА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализ на Андрес Веласко за Project Syndicate

Андрес Веласко е бивш кандидат за президент и бивш финансов министър на Чили. Той е професор по международно развитие в училището по международни и обществени въпроси към Колумбийския университет, както и преподавал е в Харвардския университет и Университета на Ню Йорк. Веласко е и автор на многобройни изследвания върху международната икономика и развитие.

Много от мъжете и жените, които присъстваха на годишната среща на Международния валутен фонд, която се проведе в началото на октомври, казаха нещо подобно: "Представете си ако републиканците бяха номинирали някой със същите анти търговски възгледи като Тръмп, но без обидите и сексуалния тормоз. Един популистки протекционист щеше да влезе в Белия дом."

Скритият подтекст в свързан с надигащия се популизъм в дясното и в лявото, както в САЩ, така и в Европа, който е недвусмислен резултат от глобализацията и нейните нежелани ефекти: изгубени работни места и застой на доходите сред хората от средната класа. Мъжете и жените в Давос мразят този извод, но те го прегърнаха с онзи плам, присъщ за новопокръстените.

Въпреки това има друг, по-убедителен, възможен прочит на нещата: докато икономическата стагнация служи като инструмент, чрез който разтревожените гласоподаватели биват избутвани в популисткия лагер, лошата икономика не е нито необходимо, нито достатъчно условие за лоша политика. Напротив, твърди политологът от Принстън Ян Вернер Мюлер в новата си книга: "Популизмът е "неизменната сянка" на представителната демокрация".

При популизма не става дума за данъчно облагане (или работни места или неравенството в доходите). При популизма става дума за представяне — кой може да говори за хората и как.

Застъпниците на демокрацията правят възвишени изказвания в негова чест. Както Ейбрахам Линкълн направи в Гетисбърг, заявявайки "правителство на народа, от народа, за народа." Но съвременната представителна демокрация — или която и да е друга демокрация — без съмнение не отговаря на тези твърдения. Гласуването на избори, на всеки четири години, за кандидати, избрани от партийни механизми, всъщност не е точно това, което е имал предвид Линкълн с възвишените си думи.

Мюлер казва, че предложенията на популистите, следва да спазват идеята на онова, което италианският политолог Норберто Бобио, символ на демократична Италия, нарича "счупените обещания на демокрацията". Мюлер твърди, че популистите говорят и действат "сякаш хората биха могли да развиват единствено обща преценка,.. сякаш хората са едно,.. сякаш хората, единствено чрез правилните упълномощени представители, биха могли да овладеят напълно своите съдби."

Популизмът се основава на токсично триединство: отричане на сложността, анти плурализъм и изкривена версия на представителството.

Повечето от нас смятат, че социалните избори (изграждането на повече училища или болници? Стимулирането или потискането на международната търговия? Либерализирането или ограничаването на абортите?) са сложни и че наличието на множество гледни точки за това, какво трябва да се направи, е едновременно естествено и законно. Популистите отричат това. Както Ралф Дарендорф веднъж заяви популизмът е прост; демокрацията е сложна. За популистите има само една правилна гледна точка — тази на хората.

Ако е така, най-сложните механизми на либералната демокрация, които акцентират върху делегирането и представителството, са абсолютно ненужни. Няма нужда от безкрайни парламенти обсъждания: единната воля на хората лесно може да бъде изразена в един глас. От там и любовната афера на популистите с плебисцитите и референдумите. Още някой за Brexit?

И не е само това, че всеки може да представлява хората. Претенциите са за изключително представителството. Не забравяйте самохвалството на Тръмп, в обръщението му към Националния конгрес на републиканците: "Аз сам мога да поправя това."

В политиката винаги става дума за морал, ни казва Аристотел. Но популистите поддържат становището, наречено от Мюлер "конкретно моралистко тълкуване на политиката". Тези, които имат правилното виждане за света, са морални; останалите са безнравствени лакеи на един корумпиран елит. Точно такава бе и реториката на последния венецуелски лидер Уго Чавес. Когато това се провали и когато Чавес срина икономиката на страната си, винаги насреща бе американският империализъм, който отнасяше обвиненията. Така че популизмът е един вид политика на идентичността. При него винаги става дума за "ние срещу тях".

Разгледан в тази светлина, популизмът не е полезен коректив на демокрацията, използван от технократи и елитарни лидери като Марин Льо Пен, Рафаел Кореа, Реджеп Тайип Ердоган или други подобни западни интелектуалци, които искат да вярвате в обратното. Напротив, той е дълбоко недемократичен, което го прави заплаха за самата демокрация.

Какво трябва да се направи? Моето виждане (рецептата си е моя, не на Мюлер) е, че демократите трябва (и могат) да победят популистите в тяхната собствена игра. Токсичното триединство може да бъде полезно.

Първо, трябва да признаем сложността. Единственото нещо, което разстройва гласоподавателите повече от това да бъдат лъгани, е това с тях да се отнасят като към бебета. Хората, които водят труден живот знаят, че светът е сложен. Те нямат нищо против това да им бъде напомняно и казвано. Те оценяват, когато с тях се говори като с възрастни, каквито са.

Второ, не трябва да се отнасяме към разнообразието от мнения и идентичности като към проблем, който моли за технократско решение. По-скоро, трябва да покажем уважение към това разнообразие, което се явява дълбока морална характеристика на обществото. Фактът, че не сме еднакви и все пак още можем да се разбираме, е огромно постижение на демокрацията. И не трябва да попадаме в капана на клишето, че аргументите са за демократите, а емоциите — за популистите. Трябва да покажем плуралистичната демокрация по начин, който вдъхновява и предизвиква емоция.

Трето, трябва да защитаваме и модернизираме представителството. Оставяме делегатите да се борят със сложните технически въпроси. Възползваме се от съвременните технологии за осигуряване на други възможности за избор, които са по-близо до избирателите. Затягаме законите за финансиране на кампанията си, контролираме лобирането по-добре и прилагаме мерки за положително действие, с които да се гарантира, че представителите са избрани от народа и работят за народа.

Сами по себе си тези мерки няма да гарантират, че всички неизпълнени обещания на демокрацията са изпълнени. Но не може да очакваме, че един-единствен набор от прости действия, ще успее да разреши сложен проблем. Нито пък може да вярваме, че сами можем да поправим това.

Ако вярваме в това, то ние сме популисти. В името на демокрацията обаче, това е точно онова, което не трябва да бъдем.

Превод: Милена Трачева

Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА