21 Ноември, 2016 08:15 587 0

Същността на популизма

  • популизъм-
  • демокрация-
  • представителство-
  • народ-
  • общество
Същността на популизма - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Андрес Веласко за Project Syndicate.

Икономистът Андрес Веласко е бивш кандидат за президент и финансов министър на Чили. Преподавал е в университета "Харвард" и Нюйоркския университет и е автор на множество научни трудове по международна икономика и развитие.

Много от мъжете и жените, които се появиха на годишната среща на Международния валутен фонд рано през октомври казаха нещо от сорта на: „Представете си, ако републиканците бяха номинирали някой със сходни анти-търговски възгледи като Тръмп, но без да са му присъщи обидите и сексуалния тормоз. Към Белия дом би се запътил пазител на популизма.“

Подразбирането е, че нарастването на популизма и вляво, и вдясно, както в САЩ, така и в Европа, е пряко последствие от глобализацията и съпровождащите я нежелани ефекти: загуба на работни места и стагнация в доходите на средната класа. Мъжете и жените в Давос мразят подобно заключение, но са го приели с отворени обятия и с плам като на новопокръстени.

И въпреки това има по-убедителна алтернатива: докато икономическата стагнация спомага за набирането на недоволни гласоподаватели в популисткия лагер, лошата икономика не е нито необходимо, нито задоволително условие за лоша политика. Противно на това, професорът по политически науки в Принстънския университет – Жан-Вернер Мюлер, пише в новата си книга, че популизмът е „постоянната сянка“ на представителната демокрация.

При популизма въпросът не е за данъчно облагане (или за работни места, или за неравенство в доходите). Въпросът е за представителството – за това кой говори от името на народа и по какъв начин го прави.

Привържениците на демокрацията правят някои възвишени твърдения спрямо нея. Както Ейбрахам Линкълн е казал преди битката за Гетисбърг: демокрацията е „правителство на народа, от народа, за народа". Модерната представителна демокрация обаче, а всъщност която и да била демокрация, в този ред на мисли, е далеч от подобни твърдения. Гласуването на избори на всеки четири години за кандидати, избрани от партийните машини, не са точно това, за което намеква Линкълн.

Мюлер добавя, че предложенията на популистите служат за това, което италианският политолог Норберто Бобио нарича празни обещания на демокрацията. Популистите действат и говорят, продължава Мюлер, „сякаш хората могат да развият единодушно решение,... сякаш хората са едно цяло,... сякаш хората, ако само упълномощят правилните представители, могат да управляват напълно собствените си съдби.“

Популизмът се гради върху злокачествена триада: отричане на сложността, анти-плурализъм и изкривена форма на представителството.

Повечето от нас вярват, че социалните избори (Да се градят повече болници или училища? Да се стимулира или обезсърчава международната търговия? Да се позволят или забранят абортите?) са сложни и, че наличието на множество възгледи относно какво да се направи са както естествени, така и законни. Популистите отричат това. Както Ралф Дарендорф веднъж заявява, популизмът е простичък, демокрацията е сложна. За популистите има една-единствена вярна гледна точка – тази на народа.

Ако наистина е така, сложните механизми на либералната демокрация, наред с посланичеството и представителството, не са нужни никому. Няма нужда от безкрайните дебати на парламентите: единната воля на народа може да бъде изразена в един глас. Както и любовната афера на популистите с референдумите. "Ехо, а „Брекзит“?

И не просто всеки може да представлява народа. Искът е за изключително представителство. Припомнете си как се похвали Тръмп пред националната конвенция на Републиканската партия: „И сам мога да поправя това“.

"Политиката винаги се гради върху морала", казва Аристотел. Но на популистите се харесва това, което Мюлер назовава конкретно моралистко тълкуване на политиката. Тези, които имат правилната представа за света са моралисти, останалите са безсмъртни, те са лакеи на корумпирания елит. Точно това бе и риториката на бившия венецуелски президент Уго Чавес. Когато това се провали и Чавес „потопи“ икономиката на страната си, вината винаги се е хвърляла върху империализма на САЩ. Така че популизмът е един вид идентична политика. Винаги сме ние против тях.

Погледнат в тази светлина, популизмът не е полезен коректив на демокрацията, когато е в ръцете на технократи и елит като Марин льо Пен, Рафаел Кореа, Реджеп Тайип Ердоган, както подбрани западни интелектуалци искат да вярвате. Напротив, той е антидемократичен и дори заплаха за самата демокрация.

Какво може да се направи? Моето виждане (не това на Мюлер) е, че демократите трябва (и могат) да победят популистите в тяхната игра. Злокачествената триада може да стане полезна.

На първо място трябва да бъде призната сложността. Единственото нещо, което дразни гласоподавателите толкова, колкото когато бъдат излъгани, е когато с тях се отнасят като с бебета. Хората, които са изправени пред редица предизвикателства в живота си знаят, че светът е сложен. Те нямат нищо напротив това да им се казва. Те оценяват, когато им се говори като на възрастни, каквито всъщност са.

Второ – различията в мненията не трябва да бъде разглеждани като проблеми, изискващи технократски решения. По-скоро подобно разнообразие трябва да бъде уважавано и да стане морална характерна черта на обществото. Самият факт, че не сме еднакви и въпреки това се разбираме е огромно демократично постижение. И не падайте в капана на клишето, че разумът е за демократите, а емоцията за популистите. Разгледайте случая на плуралистичната демокрация така, сякаш вдъхновява и поражда емоция.

Трето – представителството трябва да бъде защитавано и актуализирано. Оставете посланичеството и сложните технически въпроси. Възползвайте се от модерните технологии като средство, носещо други избори и особено тези, които са по-близо до тъканта на ежедневния живот, по-близо до избирателите. Затегнете законите за финансиране на кампаниите, приложете по-добро регулиране на лобирането и предприемете мерки, гарантиращи, че представителите са от народа и работят за народа.

Но само тези мерки няма да подсигурят изпълнението на всички от досега празните обещания на демокрацията. Не можем да очакваме, че един-единствен набор от прости действия ще реши сложен проблем. Нито да вярваме, че ние сами можем да го решим.

Вярата в подобно нещо ни прави популисти. В името на демокрацията не трябва да сме точно такива.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА