28 Декември, 2016 07:45 1 320 3

Референдуми 2016: Политическото сепуко

  • референдум-
  • италия-
  • великобритания

Политическа лудост край референдумите в Европа

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Референдумите завладяха Европа. През последната година се състояха няколко решителни референдума на континента. Това естествено е прекрасно, но проблемът е че в повечето случаи гражданите отговаряха на скритите въпроси, а не на конкретните, посочени в референдума.

Истината е, че европейските лидери бяха обзети от политическа лудост, с която решиха да укрепват собствения си авторитет под красивата маска на пряката демокрация.

Най-тежкият пример за това е референдумът за излизане на Великобритания от ЕС. Консервативна партия спечели изненадваща твърда победа на последните избори в страната, обещавайки референдума за евентуален Brexit. Бившият премиер Дейвид Камерън взе това решение, първо за да си подсигури втори мандат и второ, за да успокои разцеплението в собствената си партия, относно европейското бъдеще на страната.

Камерън обаче реши да заложи всичко на референдума, обещавайки оставка, ако британците гласуват за излизане от ЕС. Той вярваше в своята популярност като премиер и реши, че заплахата за стабилността на страната ще накара британците да направят „правилния избор“. Ударът, който получи, обаче беше твърде тежък.

Една част от британците приеха Brexit като вот на доверие към правителството, а не като гласуване за бъдещето на страната в ЕС. Вероятно тази част, голяма или малка, формира онази разлика от 4%, които доведоха Европейския съюз до най-голямата криза на ценности, пред която се е изправял през последните години. Истината е, че самото правителство протакаше старта на сериозната кампания за подкрепа на европейското членство на страната, вярвайки, че оставката на Камерън е достатъчен стимул, поне привържениците на консерваторите да дадат желания отговор. Проблемът е, че обещанието за оставка на Камерън, вероятно е представлявало достатъчно силен стимул за привържениците на лейбъристите и националистите, които искаха промяна на върха.

Опитът от Brexit беше горчив, но не и поучителен. В един момент в отделни звена на европейската политическа класа се наложи идеята, че всяка форма на гласуване, каквато и да е тя, трябва да представлява вот на доверие към самото правителство.

За малко по този начин да се опарят в Унгария. Там премиерът Виктор Орбан инициира референдум, на който гражданите да кажат дали са готови да приемат наложени от ЕС квоти за бежанци. Унгарците гласуваха с огромно мнозинство против квотите, но активността на беше достатъчна, за да може резултатите да бъдат приети като закон. Това предизвика политически трус, като опозиционните партии в страната и националистите поискаха оставката на Орбан, заради провала на референдума. Не е ясно как може да се иска оставката на премиер, заради резултата от даден референдум, но това мислене вече беше наложено в Европа. Орбан също заяви, че ще подаде оставка, ако унгарците одобрят бежанските квоти. В крайна сметка те не ги подкрепиха, но референдумът се провали. Това можеше да доведе до политически трус в страната, ако премиерът не се беше възползвал достатъчно от огромния вот, отхвърлящ квотите. Политическата безотговорност обаче започна да взема връх. Референдумите вече се възприемаха като оръжие за масово изтребление на политически съдби.

Последната игра на непремислен политически шах се изигра в Италия. Там премиерът Матео Ренци предложи референдум за конституционни промени в страната, които да предотвратят следващи политически кризи. В крайна сметка Рим стана емблематичен с любовта си към смяна на правителствата.

Ренци също игра ва банк и заяви, че ще хвърли оставка, ако не получи желаният отговор на референдума. Той направи това в период, в който цяла Европа говори за потенциална банкова криза в страната. Италия от години страда от финансови затруднения, а италианците са бесни на политическата класа. Популистката партия на Бепе Грило набира все повече сили. В тази ситуация беше лудост Ренци да залага на карта правителството. Все пак той го направи и получи шамар. Италианците отхвърлиха конституционните промени и правителството падна. Повечето от тях гласуваха за скрития въпрос в референдума, а не за явния. Сега Италия е без правителство в период, в който е заплашвана от банкова криза. На вратата пък чака комикът Бепе Грило. Все още не е ясно дали на българската врата няма да почука Слави Трифонов.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Morgoth

    0 0 Отговор
    Ами нека почука - да влезе в политиката, да внесе някакво разнообразие и да поеме някаква отговорност.
  • 2 Гост

    2 0 Отговор
    Това със залагане оставката на правителството стана модерно. Но обикновенно модерните неща не са най практичните.
  • 3 Реалист

    0 0 Отговор
    Интересен "шоу" парламент ако Бойко(24%), Слави(12%) и Веселин (Марешки 10%) + РБ(5%) направят правителство :):):). Хахахаха БСВ срещу БСП.