Тръмп, Иран и стабилността в Средния Изток

Анализ на Хавиер Солана за Project Syndicate

Хавиер Солана е бил Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генерален секретар на НАТО, и министърът на външните работи на Испания. В момента той е председател на Центъра за глобалната икономика и геополитика ESADE.

Тъжно е, че толкова малко международни споразумения бяха постигнати през последните години. В период, когато конкуренцията между Великите сили като цяло потъпква сътрудничество, две изключения излизат на преден план - ядрената сделка с Иран и Парижкото споразумението за климата. Те дават надежда, че един официален, многостранен отклик по отношение на глобалните предизвикателства все още е възможен.

Но сега Доналд Тръмп заплашва да се отметне от двете споразумения, и с избирането му за президент на САЩ, се разкрива тяхната крехкост. В случай, че САЩ избере да се оттегли от , или не успее да спази коректно, която и да е от тези спогодби, това ще нанесе тежък удар по глобална система за управление, която разчита на многостранни споразумения за разрешаване на международните проблеми.

За да разберете какво наистина е заложено на карта, замислете се за Съвместния всеобхватен план за действие между Иран и „E3/EС+3“ (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, плюс Германия и Европейския съюз). Първата годишнина на СВПД съвпадна с встъпването в длъжност на Тръмп, така че е уместно да се припомни как се стигна до него - и това, което може да последва, ако се разпадне.

Европейците за първи път се обръщат към Иран по въпроса през 2003 г., когато е договорено с тогавашния секретар на Съвета по иранската национална сигурност, Хасан Рухани. Двете страни дори стигнаха до споразумение през 2004 г.; но то не изтрая дълго. През 2005 г. на изборът на Махмуд Ахмадинеджад за президент на Иран бележи повратна точка. Уж преговорите официално продължиха, но напредъкът бе оскъден. В същото време, иранската ядрена програма напредна бързо, дори след като хората страдаха от тежките икономически санкции.

Рухани спечели президентските избори в Иран през 2013 г. Когато той достигна до съгласие с европейските дипломати през 2003 г., Иран имаше скромна ядрена програма, и можеше да обогатява урана само с цената на огромни усилия. Десет години по-късно, хиляди центрофуги вече бяха монтирани. За щастие, неуморните дипломатически усилия по време на двете години последвали изборът на Рухани белязаха своята кулминация в СВПД.

Разбира се, имаше гласни критици в САЩ, които не приеха радушно споразумението, или изобщо пък самата перспектива за преговори с Иран. И други страни от Близкия изток се опасяваха, че споразумението ще промени регионалния баланс на силите и ще бъде във вреда на собствените им интереси. Противниците на сделката излязоха с три основни причини за отказ: На Иран не може да се вярва, че ще спази уговорката и ще изпълни ангажиментите си; споразумението би довело до издигнането на регионалния статут на Иран, което е неприемливо; и фактът, че да се занимаваш с Иран просто не си заслужава изгубеното време.

В годината, в която СВПД стана факт, дали Иран изпълни ангажиментите си? Международната агенция за атомна енергия дава положителен отговор. Иран е позволил на МААЕ да инспектира всяко едно място, което агенцията е изискала да огледа - включително и тези, от които е била лишавана, преди споразумението - и е дала на инспекторите достъп до своите електронни системи и верига за обогатяване.

МААЕ настоява, че нито една друга страна към момента никога не е била подложена на по-строг контрол. Както Международната кризисна група изтъква, "Тръмп е първият президент на САЩ от повече от две десетилетия, който встъпва в офис без да му се налага да се притеснява, че Иран може да пресече прага на ядреното въоръжаване незабелязано."

За да бъдем съвсем сигурни, много от нас са се надявали, че споразумението забележимо ще подобри отношенията на Иран със съседните страни и САЩ, но това така и не се случи. Споразумението създава дипломатически прозорец за стабилизиране на региона, но тази възможност бива лековерно пропиляна. Войните в Сирия и Йемен продължиха, сближаване между Саудитска Арабия и Иран изглежда малко вероятно в обозримото бъдеще, а Русия видимо утвърждава влиянието си в региона.

Но вината не се корени в ДНЯО, което бе договорено като споразумение с определени границиза за неразпространение на ядрените оръжия. На онзи етап по-нататъчната регионална дипломация би била невъзможна. Но, като се вземе предвид новия период на несигурност, които предстои при управлението на Тръмп, европейските страни, които водят преговорите, сега следва да поемат отговорност за поддържането на ДНЯО, и те трябва спешно да предложат инициатива за увеличаване на стабилността в региона.

Русия и Турция свикаха този месец сирийските бунтовнически групи и правителството на Сирия на среща в Казахстан с цел започване на мирни преговори. Това усилие трябваше да бъде разширено, за да включва и други страни, както и да се използва като първа стъпка към изграждането на регионалното доверие. Всички заинтересовани страни ще имат повече полза от насочване на енергията си за омиротворяване вместо в атака на споразумението с Иран.

Ужасяващо би било да си представим настоящата ситуация без JCPOA. Обременената Саудитска Арабия би пожелала да сложи край на военната намеса в Йемен, но това никак няма да стане лесно. Иран влиза в президентска предизборна кампания, докато все още е разтърсен от смъртта на Али Акбар Хашеми Рафсанджани, бивш президент и един от архитектите на Ислямската република. Турция търси изход за сирийския конфликt със своя собствена политика към кюрдите. Русия трябва да изтегли войските си от Сирия - намеса, която обезкръвява нейната икономика. И ЕС все още се нуждае от разрешаване на кризата с бежанец, в контекста на регионалната стабилност.

Тръмп трябва да се замисли за американските интереси, и за тези на региона. Ако това стане, той ще осъзнае, че алтернативата на допринасянето за регионалната стабилност е само рискът от още по-голям кошмар.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.