Може ли Тръмп да се справи със Северна Корея?

Анализ на Кристофър Хил за Project syndicate

Кристофър R. Хил е бивш заместник - държавен секретар за Източна Азия. Бил е посланик на САЩ в Ирак, Южна Корея, Македония и Полша. Като американски специален пратеник за Косово е преговарял за Дейтънското мирно споразумение. Той е бил и главен преговарящ на САЩ със Северна Корея между 2005 г. и 2009 г.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп, по подобие на много други преди нея, имаше трудно начало; но най-значимите предизвикателства тепърва предстоят. Сред тях ще бъде и справянето със Северна Корея, чийто лидер Ким Чен Ун, използва новогодишните празници, за да обяви, че страната му е създала - и е готова да тества - междуконтинентална балистична ракета, способна да носи ядрени бойни глави.

Тръмп, който по онова време все още не бе встъпил в длъжност, си позволи да направи коментар в Туитър, гласящ: "Това няма да се случи!". Човек може само да си представя как ли правителството на Северна Корея би могло да изтълкува това твърдение. Тръмп може да си е мислил, че отправя заплаха и по този начин ще създаде официална червена линия чрез любимите си средства за комуникация; той също така може би е споделил своята прогноза, залагайки срещу техническата мощ на Северна Корея. Или пък може би той просто е искал да държи всички в неведение, предоставяйки им възможността да гадаят насляпо какво точно означава това му действие.

Каквато и да е била мотивацията му, Тръмп вече е наследил дългогодишния проблем, наречен Северна Корея - една повтаряща се глобална опасност, която попада в списъка с външнополитическите притеснения на всеки един президент на САЩ от 1980 г. насам. Само, че този път, заплахата е съвсем реална: по време на управлението на Тръмп, Северна Корея е напълно възможно да се сдобие с оръжие за масово унищожение, с което да нанесе удар по САЩ.

Правителството на Северна Корея все пак не е толкова заинтересовано от това да тества хладнокръвието на новия американски президент, а по скоро ще цели да се похвали с потенциала на ядрените си устройства и ракети. С напредването на оръжейната програма, не се полагат кой знае какви усилия в това да се покрият периодичните неуспехи, а те просто служат като разграничение от предишни практики. Спекулациите относно мотивите на Северна Корея в преследването на ядрени оръжия са толкова стари, колкото и самият сремеж. Но както би било наистина полезно да се знае истинската цел на Северна Корея - дали задържане на режима, глобален престиж, самозащита, или пък регионалната хегемония, които си остават сред най-честите обяснения - това в крайна сметка няма чак такова значение.

Към момента не съществуват много добри възможности за разрешаването на проблема; и все пак Тръмп не може просто да го игнорира или да го "аутсорсне" към Китай, тъй както той вече веднъж предложи да се направи в хода на президентската си кампания. Една ефективна стратегия изисква да бъдат разгърнати всички форми на американската мощ, особено чрез силата на дипломацията и тясно тосътрудничество с Китай.

Отвъд Северна Корея, Тръмп също така получава в наследство тежки предизвикателства и на други места в Източна Азия. Китай продължава да държи твърдата си позиция относно териториалните претенции в Южнокитайско море, което от своя страна означава, че САЩ ще трябва да остане бдителен, за да се осигури безопасен достъп към жизненоважните търговски пътища на този регион. Междувременно Южна Корея е затънала в корупционен скандал, който завърши с импийчмънт на президента Пак Гън-хе. А нови президентски избори може да се проведат най-рано през май. Така към настоящия момент се набл'дава несигурност за бъдещето на страната. И докато в отношенията между Япония и Южна Корея се наблюдава значително подобрение през последните години, това може много бързо да се промени с оглед на политическа ситуация в последно време.

За Тръмп, всяка една стратегия за премахването на ядрената програма на Северна Корея в този сложен контекст следва да включва някои очевидни, но и в същото време ключови елементи. За начало, САЩ трябва да поддържа силни връзки с нейните два регионални съюзника - Япония и Южна Корея. Новата администрация ще трябва да бъде хитра и в опитите си да постигане други цели, като например търговията и военното сътрудничество, с тези страни. И двете вече са доказали склонността си да бъдат изключително чувствителни към промените в общественото мнение, и САЩ ще трябва да внимава да не се предизвиква недоволство по отношение на вторични въпроси, особено във време, което би могло да се определи като "бурна година" в Южна Корея.

Разбира се, трудността в поддържането на тези два съюза бледнее в сравнение със справянето при отношенията с Китай. За Китай, проблемът "Северна Корея" не може да бъде преиначаван само до опасения за колапс на установения режим и надигане на вълна от бежанци. Становищата на китайските политици по отношение на Северна Корея се различават, като далеч не всички са особено благоприятни; но едно от най-важните гласи, че рухването на Северна Корея може да се отрази доста рязко на основните интереси на Китай. В случай, че промените на Корейския полуостров - като например появата на Южна Корея като държава- наследник - то това би поставило Китай в неизгодно положение по отношение на САЩ.

След изборите в САЩ, Тръмп и неговите съветници изглежда са стигнали до заключението, че най-добрият начин да подрият стратегическа позиция на Китай е да се подложат на преразглеждане всички предходни конвенции, включително и политиката за "единен Китай". Логиката на този подход е, че Китай в крайна сметка ще направи отстъпки, само и само да си възвърне високо ценения статус като единственото правителство, което САЩ признава.

Но, ако използваме израза Тръмп: "Това няма да се случи." Китай не е подизпълнител на строителен проект, а страна, която разполага със средства, с които да приложи натиск върху новото американско правителство.

Повдигането на подобни въпроси, които отдавна са били решени, не е благоприятно за двустранното сътрудничество, и само допълнително ненужно би изострило нарастващото стратегическо недоверие между Китай и САЩ.

Управлението е изцяло за определянето на приоритети, и външната политика на САЩ към Китай твърде често предлага широк спектър от цели, без да се уточни дали някои от тях биха могли да бъдат по-важни от други. Например, дали големите търговски отстъпки от страна на Китай наистина ще са повече в полза на американските интереси, отколкото за премахването на севернокорейската заплаха?

Сега е задължение на администрацията на Тръмп да се направи една ясна оценка на американските интереси в региона, както и да се даде приоритет на съответните политики, касаещи случващото се в него. Човек може само да се надява, че тя ще се фокусира основно върху севернокорейската ядрена заплаха, която е съвсем реална - и е напълно възможно да се превърне е нещо повече по-скоро, отколкото някой очаква.

Превод: Теодор Николов

Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.