Петър Димитров: Губим много от отказа си от Бургас-Александруполис

Правителството реши да прекрати участието на България в проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис, защото то е финансово неизгодно. България предлага тристранното междуправителствено споразумение с Русия и Гърция да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечен срок.

Какви са ползите и загубите от това решение, разговаряме с депутата от БСП Петър Димитров.

Г-н Димитров, изненадан ли сте от решението на правителството на ГЕРБ да се откаже от Бургас-Александруполис?

Не, защото това беше очаквано от изявленията на Симеон Дянков. Преди повече от година в подтекст той заяви, че кабинетът е наел чужди консултанти, които да дадат аргументация за излизане от проекта без да се плащат неустойки. През последните месеци приказките „хайде да видим какви ще са резултатите от екологичната оценка, са били просто хвърляне прах в очите на партньорите от Гърция и Русия, а на практика се е работило срещу проектите.

Ще можем ли да понесем загубите от напускането на проекта?

Да, това е второто важно нещо. Сега са заделени 12,4 млн. лева за покриване на вече натрупани задължения. Вече са похарчени 3 млн. лева. Дотук над 15 млн лева са хвърлени на вятъра. Отделен въпрос са неустойките, които трябва да платим по разтрогването на договора. Те варират от 200 млн. долара до 1 млрд. долара. В момента тяхната стойност не е известна, защото е проблем на международен арбитраж.

Не трябва да се пропуска въпроса и за транзитните такси, и работни места, които губим. Отказваме се от възможността да участваме в транзита на нефт в Черно море. Губим политическо влияние и икономическа значимост в региона. Както виждате, много са минусите, но аз задавам въпроса какъв е плюсът. Лично аз не виждам нито един.

Очаквате ли след Бургас-Александруполис правителството на ГЕРБ да преразгледа нашето участие в останалите проекти Южен поток и АЕЦ „Белене“?

Има такива намеци в изказванията на Трайков, който говори за вина в партньорите, а не в българската страна. Искам да припомня, че българо-руски проект е и АЕЦ „Козлодуй“ и сроковете на последните два блока изтичат през 2017 и 2019 г. И без руското „да“ те няма да могат да работят след това. Искам да припомня, че от 1 януари 2013 г. България няма подписан договор за доставките на руски газ. Сериозна е опасността да преживеем още една „украинска зима“, но не по вина на транзитните страни. Има опасност подписаните в последния момент договори да са на такава безбожна цена, при която да не можем да потребяваме такава газ.

Трябва да имаме в предвид, че нямаме алтернативни връзки – нито с Гърция, нито с Турция. Има само приказки, но на практика нищо не се прави.

Под въпрос е поставена не само енергийна, но и националната сигурност на България. Тя не е била толкова крехка от времето на последните войни.