Криворазбраната интеграция – „туй къща ли й, или курник?“

Хаджи Коста: Като си са захласнала подир тия моди... па не щеш да знаеш туй къща ли й, или курник, анадънму?

Злата, негова съпруга: А че... модите, хаджи... нали сега светът гледа по̀ на друго... па и ний както правят хората. Не може без тях, хаджи.

Така започва най-големият възрожденски театрален хит – комедията „Криворазбраната цивилизация“. Написана през 1871 г. от основоположника на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси Добри Войников, комедията остава завинаги в златната книга на българската драматургична класика.

Ако я гледате, ще видите един много забавен антагонист в лицето на Мосю Маргариди, който е омаял красивата, но наивна нашенска мома Анка. Маргариди е един шармантен и твърде комплиментарен мосю, той омайва девойката с французки маниери и само добрите възрожденски хепиенд-традиции на драматургичното повествование провалят пълния успех на коварните планове на злодея. Юнакът-протагонист Митю спасява любимата си от робство, но не и от прелъстяване.

Нейсе, запуши я – би казал един друг, вече Алеков, герой.

Но нека не смесваме авторите и времената, защото става дума не за смесване, а за повторение. И това повторение не е много смешно, а е малко страшно. Защото сме забравили поуката на „Криворазбраната цивилизация“ – първо, да уважаваме сами себе си, ако искаме и другите да ни уважават; и второ – да не се правим на по-големи католици от папата и на по-големи немци от германците. Но може би първо трябва да започнем с речник на непознатите думи от „Цивилизацията“.

Анадънму на турски означава „разбра ли“, а курник е кокошарник, сиреч – сайвант за кокошки. Разумява се, прочее, значението на тези думи. Но не се разумява значението на една друга дума от една друга пиеса. Пиесата е „Криворазбраната интеграция“, авторът е анонимен, а думата е „джендър“.

Истанбулската конвенция – „Такваз ли му била нему цивилизацията?“

„Джендър“?

Каква е пък тая дума, ще попитате.

„Да зема едно дръво!“ – ще отговори някой.

И все пак, нека опитаме да вникнем в едно от смислените изложения, опитващи се да преведат тази дума на български /referati.org/. Защо на български? Защото ни интересува преводът на „джендър“ на български, а не всевъзможните и лингвистично /поради които и смислово/ несъотносими интерпретации на английски, например.

Терминът джендър (gender) (англ.) идва от гръцката и латинската граматика. Употребата му в смисъла на пол /мъжки, женски/ се налага през 70-те години на миналия век от американски феминистки, настояващи за социалния характер на разграниченията, базиращи се на пола. В буквален превод на български gender означава граматичен род, поради което в научната литература, особено в преводната, като синоними се употребяват конструкциите социален пол, родов пол, род. Когато става дума за женски изследвания и женска история – gender е синоним и на жени. По-сериозният проблем обаче възниква при опита да се разграничат sex и gender, тъй като нерядко gender не се употребява стриктно, а като научен евфемизъм, заместващ пол (sex).

Това създава трудности при разграничаване на понятията биологичен и социален пол. И тези трудности произтичат от факта, че в българския език липсва термин, който да назовава/отразява социалното съдържание на взаимоотношенията между половете. Така е и в други езици. Така например в Унгария за sex и за gender се използва една и съща дума - nem. В граматическия финландски език /същото унгро-финско езиково семейство, б.м/, в който съществителните имена нямат мъжки или женски род джендър е sukupuoli, което буквално означава половината от рода/семейството.

Етимологията на немския термин Geschlecht е близка до българската дума род, но въз основа на англо-американската традиция в съвременния немски език се използва като биологична и социокултурна категория.

В законодателството на англоезични държави като Ирландия се използват и двата термина, докато в академичните изследвания джендър често се среща като заместител на жени или женски.

Очертаното разнообразие в назоваването показва, че джендър (gender) може да се отнесе към термините, обозначавани като дума-куфар.

Край на цитата.

Сега разбрахте ли какво означава „джендър“? Анадънму?! Ако да, поздравления и идете да се изповядате, защото току-що послъгахте. Ако не, значи оставаме да се чудим заедно. И все пак, има нещо показателно в цялото това цивилизационно размишление, което те кара да се чувстваш виновен, че не си достатъчно интелектуално извисен. Има нещо смислено и това е определението „дума-куфар“.

„Дума-куфар“ е дума с много възможности за тълкуване. Въпросът е кой ще тълкува тази дума? Кой ще каже какво има в „куфара“, без дори да ни даде да надзърнем вътре, защото най-вероятно е празен?

Истанбулската конвенция не дава отговор на думата що е думата „джендър“, но ясно посочва кой ще тълкува значението - Гл. 9 Член 66 Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие – това е експертна група на име GREVIO, която ще следи за изпълнението на тази вълшебна конвенция.

Какво ще прави тази група?

Ще докладва на Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки. Тези мерки ще въвеждат в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник.

Това поне е ясно – тази именно вълшебно анонимна група ще ни каже какво значи думата „джендър“. И ако не ни харесва техният превод, значи сме хомофоби, сексисти, насилници на жени, домашни насилници, религиозни фанатици или в най-добрия случай – обикновени тъпанари.

Какво друго ще прави GREVIO?

Според гл. 9, чл. 68 ал.4 GREVIO ще определя подходящите средства за провеждане на тази процедура по мониторинг.

И ще ни оценява! Да, ще ни оценява с въпросник и ще ни дава оценка за изпълнението. И страната ни ще е длъжна да отговаря на този въпросник, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.

Кой влиза и по какви критерии влиза в тази тайнствена анонимна група, която ще оценява това, което си иска по начин, който самата тя си определя?

Колкото е ясно какво е „джендър“, толкова е ясно и GREVIO.

Както казва мадам Злата:

Не може без тях, хаджи.

Наистина ли не може без тях? И как сме живели досега без „джендър“?

Или по-добре да цитираме думите на злочестата прелъстена Анка към безпардонния мосю Маргариди: След като ма измами и ма грабна от дома, сега ма правиш още и проста.

А ето какво отговаря прелъстителят Мосю Маргариди: Ако не беше проста, не можех та излъга. Разумява са!

И пак сирота Анка: Тази ли ти била човещината? Тази ли ти е цивилизацията?

Добрата фея-трансджендър и децата в предучилищна възраст

Известно е от стари времена, че ние, българите, сме хора храбри. И че по нашите земи има само три вида страх – първо, да не изстинем. Второ, да не се минем и трето, да не се изложим пред чужденците.

Вторият и третият често вървят заедно в обратен ред – изложим ли се пред чужденците, то вече сме се минали и голям позор, прочее! Ще ни се смеят в Европа, ах! Вечен позор и прочее!

Все едно ние живеем в Атлантида и ни управляват дистанционно, като подхвърлят чувство за вина през отворената врата на собствените ни комплекси и криворазбраната интеграция. Сякаш те нямат комплекси /Втора световна, колониализъм, брутално насилие в колониите/ и сякаш днес тези комплекси не дърпат цяла Европа надолу, към дъното.

Въпросът е, че ние също сме /в/ Европа, драги ми наднационални брюкселски смехурковци, които сте толкова усърдни да се присмивате над къщата, наречена национална държава и които сте толкова горди с наднационалния брюкселски курник, в който забърквате едни…директиви.

За щастие, тази седмица се изложихме пред чужденците и дай, Боже, все така! Какво се е случило ли? През тази седмица – точно в навечерието на Рождество Христово тихомълком трябваше да бъде приета Истанбулската конвенция от Министерски съвет, след което пак така тихичко трябваше да бъде ратифицирана от Народното събрание. И хоп! – добрата фея-трансджендър щеше да се появи в учебните програми в предучилищна възраст. Обаче не. Истанбулската конвенция изобщо не влезе в дневния ред на МС. И засега децата ни ще бъдат лишени от „въвеждане на обучителни модули по джендър проблематика в предучилищни групи в детски градини и в училища“.

Питате какво е джендър, та да разберете каква й е проблематиката? Попитайте българските институции и по-конкретно хората, участвали в работната група по тази тема. Дали някой от тези чиновници знае какво точно прави там и как точно защитава интереса на данъкоплатците, които му плащат заплатата?

Или по-добре да питаме анонимниците от НПО-тата, които ще влязат в GREVIO – каквото те кажат, това е то джендър проблематика. Анадънму?! Или не сме се разбрали?

Ако не сме се разбрали, значи това е една много добра новина! Бял лист не се подписва, защото някой може да напише много лоши неща над вашия подпис.

И тъй като не сме ратифицирали Истанбулската конвенция – въпреки че правосъдният /тогава/ министър Екатерина Захариева я подписва на 21 април 2016 г. – сега никой не може да напише нищо на празния лист.

Затова няма да има и „повишени знания и умения на децата в ранна възраст за преодоляване на половите стереотипи и изграждане на здрави взаимоотношения“.

Преодоляване на половите стереотипи?!

Тази чутовна глупост откъде се появи?! От феминистките, измислили алабализма „джендър“? И защо, аджеба, трябва да се преодоляват половите стереотипи и как точно пречи полът да се изградят здрави отношения?! Не е ли задължително първо да знаеш кой си ти самият, та тогава да градиш отношения с който и да е друг?

Чудите се каква е тази лукавост ли? Ами това е част от Национална програма за прилагане на Истанбулската конвенция. Национална програма, изготвена от същите неправителствени организации, натискащи националните институции да ратифицират самата конвенция. Само че понеже Конвенцията не е ратифицирана, то няма да бъде приета и тази Национална програма.

Тъжно е, но децата ни ще бъдат лишени от удоволствието да им гостуват чичковци-трансджендъри, облечени като феи, които да им обясняват какво е „джендър“ и как като пораснат могат да си сменят пола – каквито случаи има в други страни /civilactionbg.com/. Ще трябва да продължат да ползват различни тоалетни – момиченцата в дамската и момченцата – в мъжката, вместо в „унисекс“ тоалетни, както в други страни. И родителите им ще продължат да ги наричат „моето мило момиче“ и „моето мило момче“, без да се притесняват от глоби и санкции на собствената им държава, ако е ратифицирала Истанбулската...

Това е толкова тъжно, нали? Да не можеш да си сменяш пола според настроенията?

Затова нека завършим с нещо весело, нещо от „Криворазбраната цивилизация“:

Анка: За Бога, какво зло съм ти сторила, та си тури да ма излъжеш, да ма измамиш? Пресили невинността ми, озлочести младините ми! Какво по-голямо злотворство от това?

Маргариди. Да прощаваш, мадам Аннет. Това не е злотворство, а е една от онези добри роли, които може изигра само един цивилизован кавалер като мене. На вас, игнорентите, които не виждате по-далеч от носа си, това ви са вижда злотворство, ала не е тъй. Това е роля, която аз ви изиграх.

Роля?! Каква роля?! – пита смаяната публика.

Как каква – социално изградена роля, отговаря член 3 на Истанбулската конвенция.

Пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете.

А кой ще ни каже коя „роля“ се смята за подходяща от „определено общество“ за мъжете и жените?

Е, как кой?! GREVIO.

Нали се разбрахме?

Или не сме се разбрали?

Добре. Тогава нека започнем от въпроса – туй нашата национална държава къща ли е, или курник, в която всяка феминистка кукувица може да снася своите яйца във вид на „думи-куфар“?

И никога да не забравяме, че когато кукувичетата се излюпят и пораснат, първата им работа е да изхвърлят от гнездото собствените пиленца на птиците, които доверчиво ги отглеждат.

Анадънму?

Александър Урумов, glasove.com