Светослав Терзиев: Не сме на нивото на по-развитите европейски страни

Френският президент Манюел Макрон запита риторично дали демократичния свят би гледал с безразличие, ако в България или Румъния бъде извършен военен преврат, като в Нигер. А албанският министър-председател Еди Рама направи спорно изказване по адрес на страната ни отново, това се случи на стратегическия форум в Блед, Словения. Той сравни България с Путинова Русия, а като държава-агресор определи и Хърватия. Всичко това коментираме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с журналиста и анализатор Светослав Терзиев

Г-н Терзиев, да коментираме първо изказването на Еманюел Макрон, знаем, че той направи това изказване, тези думи дойдоха, отговаряйки, може би на критиките, че Париж твърде много се ангажира с подкрепата си за сваления президент на африканската държава Мохамед Базум. Той риторично попита какво ще направи Западът, ако такъв държавен преврат бъде извършен у нас или в съседна Румъния. Но според вас, защо той посочи и даде за пример точно нашата държава и съседна Румъния?

Според мен, защото става дума за някакво подобие. Ако беше казал какво щяхме да направим, ако има преврат в Германия, щеше да прозвучи много абсурдно. Но за държави като България и Румъния с нестабилна демокрация, които още се колебаят накъде да се ориентират, особено, ако става дума за България, имайки предвид очертаващото се двувластие в момента, някак си, това сравнение изглежда по-логично, и затова той избра такива държави, които му изглеждат не достатъчно стабилни, не достатъчно уверени в своята демокрация.

Как гледате вие на този преврат, който беше извършен в Нигер? Според Макрон, това е държавен преврат срещу демократично избран президент, който е направил изключително смели реформи.

Именно, той несъмнено го подкрепя, не случайно Франция не изтегли своя посланик въпреки, че му беше даден ултиматум да напусне. Защото Франция по този начин демонстрира, че не признава властите, които в момента са окупирали властта, които са окупирали държавното управление. И по тази причина не им се подчинява, смята, че когато тя е изпратила посланик, който е акредитиран към законно избран държавен глава, може да бъде отзован, но по искане на законните власти, т.е. това е една демонстрация на твърдост от страна на Париж спрямо Нигер.

Западна Африка стана ясно, че иска от Европейския съюз (ЕС) пари за военна намеса в Нигер. Трябва ли, според вас, съюза да финансира евентуална военна интервенция там?

Разбира се, това е много рисковано да се въведе демокрация, да се установи демокрация с военни средства и то отвън, от чужбина, не е най-доброто решение. Трябва да се търси, разбира се, политически натиск, който съществува, но може би не е достатъчен. По тази причина заплахите и от Западна Африка за военна намеса, включително и с някаква подкрепа от страна на Алжир, изглеждат по-скоро словесни, отколкото намерение за пристъпване към преки действия. Не мисля, че ще се стигне до такъв военен сблъсък или поне няма да стане толкова бързо, както в началото изглеждаше, до определена дата и до определен час.

Ще има продължителни усилия, ще има натиск, той ще е естествено, не само африкански, ще има натиск и от западните държави. Защото непризнаването на това превратаджийско правителство, означава, че няма да се признават и занапред подобни действия в Африка, а там често се случват военни преврати. Ако сега се допусне Западът да си затвори очите, както и целия Африкански съюз, означава, че подобна практика е приемлива и търпима.

Както и вие казахте, Франция осъди военния преврат в Нигер, не признава властта на бунтовниците, настоява за освобождаването на арестувания президент Мохамед Базум и неговото семейство. Г-н Терзиев, френският президент Еманюел Макрон предупреди и за риск Европа и Западът да бъдат отслабени в контекста на международния настоящ контекст. Какви опасности, според вас са налице, и за какво трябва да се внимава?

Той говори по много въпроси, два часа беше неговата реч, и изглеждаше като старт на нова тънка дипломация, на ново активизиране на тънкката дипломация с настъпването на новия политически сезон. Една от темите, които засегна беше укрепването на ЕС, не само в аспекта на консолидация, предвид заплахите, които идват извън него. Но и от гледна точка на рисковете за самия ЕС от вътре. Защото ЕС, както той обясни, е пред разширяване, и въпросът е не колко държави ще бъдат приети, а как след като бъдат приети още държави, и вече са 27 и трудно се управляват, но ще бъдат след това 32 или 35, как след това ще функционира ЕС, как ще взема решения, защото важните решения се вземат с единодушие, с консенсус.

Всяка държава има право на вето. Този въпрос е остър, актуален е, поставя се не само от Франция, но също и от Германия доста активно и вероятно ще има някакво раздвижване по него. Затова Макрон предложи и един резервен вариант, ако не може да отпадне ветото, защото, за да отпадне, трябва всички държави да се съгласят. А по-малките имат допълнителна сила именно чрез правото си на вето, ако отпадне правото на вето или по-скоро, ако няма как да отпадне, тогава Европа да функционира на много скорости, както каза той.

Но не уточни какво точно иска да каже с това изказване, реформиране на ЕС и превръщането му в Съюз на много скорости.

Това не е добре, от гледна точка на България, никак не е добре. Защото това означава, държави, които са готови за интеграция в определена област, да се споразумеят помежду си, а другите да отпаднат. Давам веднага пример, ние искаме да станем членове на еврозоната, искаме да станем членове на Шенгенското пространство, но ни казват едни или други държави - вие не сте готови. Това означава, че в един момент може да се реши, че просто, след като не сме готови няма да станем в обозримо бъдеще членове на тези елитни клубове. А ние сме подписали договор, който ни задължава да станем членове и на еврозоната, и на Шенген, но няма дата, няма срок. И когато нещо не искаш да се случи, просто можеш да го отлагаш и то безкрайно. Ние нямаме интерес от Европа на много скорости, много пъти България е поставяла своите възражения срещу подобни идеи. По едно време се говореше за Европа на две скорости.

Да.

Хубаво, но сега вече се говори за Европа на много скорости. Това означава, че интеграцията по всеки въпрос може да се развие извън и покрай България, защото ние просто не сме на равнището на другите по-развити държави. И вместо ние да напреднем, т.е. те да ни издърпат, така да се каже, като локомотив, както се надявахме, ще ни оставят настрани в глуха линия, ще ни откачат вагона и там ние ще си стоим. Тази идея не е приемлива за България и би трябвало нашите ръководители да бъдат нащрек. И на следващите срещи на високо равнище на Европейския съвет, ако бъде поставен въпросът от Франция, те трябва да му дадат отговор. И за целта, трябва да търсят, разбира се, и съюзници, и съмишленици вътре в ЕС, защото, за да се постигне такова състояние, трябва всички да се съгласят, включително и когато се постави въпроса за квалифицирано мнозинство, трябва и ние да имаме квалифицирано мнозинство, за да се противопоставим. Ето една тема, която ни е зададена за работа и по която трябва много да се внимава.

Да, от думите на Макрон стана ясно, че през следващите месеци, точно преди изборите за Европейски парламент през следващата година, ще представи подробно своите мисли за именно това разширяване, и за реформата, за която загатна той на ЕС. Но вашето предупреждение е, България да бъде нащрек, защото това може да окаже влияние за нашето евентуално влизане в еврозоната.

Точно поради наближаващите избори, дебатът по европейските въпроси ще се засили. Той ще се засили не само заради избора на нови евродепупати за нов Европейски парламент, но и защото ще трябва да се сформира и нова Европейска комисия, нов председател на Европейския съвет да се избере, въобще на висшите постове ще има нови хора. И тези хора ще бъдат носители на някакви идеи. Ние трябва да участваме в разговорите, защото и България ще даде съгласие за избора на един или друг кандидат и ние трябва да знаем той какво носи със себе си, какви идеи. Затова за нас е много важно, наистина да се развие такъв дебат преди европейските избори, и ние да бъдем много активни в него.

Следващото нещо, което г-н Терзиев бих искала да обсъдим, албанският министър-председател Еди Рама, който направи изключително спорно изказване по адрес на страната ни, по адрес на България, това се случи на стратегическия форум в Блед, Словения. Той сравни България с Путинова Русия. Изненада всички присъстващи представители на страните от Западните Балкани, абсолютно всички в залата, освен журналисти, официални лица. Изключително много коментари има във връзка с това сравнение. Защо, според вас, Еди Рама ни вкарва в директен конфликт със Скопие?

Той няма такава цел, просто неговото изказване беше много неуместно. То беше саркастично, той искаше да каже следното, тъй като Албания е страна-кандидатка, която не знае кога ще влезе в ЕС, може този процес да е много дълъг, няма дата, разбира се, и той даде един крайно неуместен пример. Каза така, сравни Албания с другите кандидатки, или по-скоро сравни кандидатките от Западните Балкани с Украйна, тъй като Украйна изглежда сега като фаворитка, заради международната помощ и солидарността към нея като страна-жертва на агресия.

И запита следното “Гледайки към конфликта в Украйна и ускорения ѝ път към ЕС, се питам кой кого би трябвало да атакува, за да влезе в ЕС, както да кажем, дават ускорена писта на Украйна". И си отговаря: “България би могла лесно да атакува Северна Македония, без съмнение," добавя той. “Хърватия би могла лесно да атакува Сърбия, Сърбия - Косово, Босна сама ще се атакува. И ние можем да помолим албанците, да помолим гърците да ни нападнат и те ще го направят с удоволствие. И така, всички ще бъдем атакувани, и ще станем жертви, и всички ще ни приемат в ЕС", това беше същността на неговото изказване. Но както виждате, той е един политик, който не си слага филтър на думите.

Не случайно го определиха като безпардонен ястреб.

Какъв ястреб? Той просто е хлевоуст, той говори на международни срещи, на официални места, по същия начин, както би говорил с приятели на маса. И естествено, че това е неприемливо. Един политик не може да си позволява такъв речник, т.е. речникът на официални места трябва да бъде друг. И точно по тази причина, той се постави в положение да бъде естествено нападнат, най-напред, обърнете внимание, от своите вътрешно-политически противници. Беше нападнат най-остро от Сали Бериша, който по-рано беше и президент, и министър-председател, сега е негов политически опонент.

Той изрази възмущение, че се е държал нагло, че се е държал безпардонно и т.н. И естествено, имаше и реакция от самата Република Северна Македония, не на кой да е, а на албански представител, който каза, че всъщност “Еди Рама използва речник, подобен на речника, използван от сръбския президент Александър Вучич, т.е. “Рама е сърбин, колкото Вучич", каза този представител, запитан от Агенция БГНЕС как би реагирал? Тоест и албанците в Македония изпадат в недоумение, защо? Защото те по принцип имат много добро отношение към България, специално албанците в Република Северна Македония, а и в самата Албания, също има добро отношение, в Косово албанците също имат добро отношение към България. България ги призна за отделна държава. И не случайно, премиерът Николай Денков, който беше на същия форум в Блед, се срещна с министър-председателя на Косово и дори уговориха евентуално той да му гостува в Косово, да направи едно такова официално посещение. Те нямат лошо отношение спрямо България, ни най-малко, просто този министър-председател говори не по начин, който е приет за един политик.