Комунизмът - вечната болест

От известно време насам, но с доста ярък пик вчера (31 януари) и днес (1 февруари) отново ни залива политическият спор за комунизма, престъпленията и последствията му - трябва ли да се изучава, какво да се изучава, какво ще се изучава. Въпросът всъщност е много важен, но както обикновено дискусиите по него не стигат до същността.

А тя е много простичка - ще пише ли в новите учебници по история за X клас дали родата на сегашния политически елит, както и самият ни елит е бил част от управляващата върхушка? Ще пише ли и дали и в кои исторически събития, оказали пряко влияние на развитието на България по времето на комунизма, са участвали тези хора? Не за друго, а за да направим сравнение, както каза днес (1 февруари) един от събралите се рано сутринта да отдадат почит хора, които са били преки жертви на тоталитарния режим и чиито роднини също са били преки жертви.

Адекватното сравнение е много важен исторически урок. Защото тогава лъсва кой какво и защо. Големият проблем е, че за да има адекватно сравнение, трябва първо да има адекватна база за сравнение. А къде е гаранцията, че изготвянето на картината за комунистическия режим ще бъде точно?

Нима в ГЕРБ няма бивши партийни членове? Има - точно както и в БСП. Точно както и кажи-речи навсякъде в "пъстрия ни" политически живот. Затова и тези, които готвят учебници, би трябвало да бъдат представени на обществото - например чрез обществените телевизия (БНТ) и радио (БНР), та да ги видят хората, да разберат могат ли да им вярват, че са експерти и че ще свършат съвестно работата.

Да сме уверени, че децата ни действително ще могат да видят всички гледни точки за миналото, за да не повтарят всичките му глупости, гадости и грешки в бъдещето. Да си заложат авторитета един вид - и този залог да ги принуди да бъдат съвестни и точни. Всичко това ме кара да мечтая мъничко, НО е утопия. Не за друго, ами защото "властовият елит" сега е наследник на този, предишния. И се стреми да живее като предишния, с разликите на особеностите на времето. Че даже му се получава - доста добре.

Това е все едно да искате да се излекувате от грип, но докато имате температура и повръщате, постоянно да седите на терасата при минус 5-10 градуса и да пушите - няма да стане. А трябва да стане - но как? Как, без да се минава по историческия път на събития като Френската революция? Защото сега сме държава, която дори не може да се погрижи за две лъвчета, без да трябва да се намеси кой ли не по въпроса. Как тогава ще намерим хората, необходими да ни разкажат правдиво миналото ни и ще ги оставим да го сторят?!

Коментар на Ивайло Ачев