Евролевичари, стига с този рев за Юлия Кръстева

Хайде, скъпи родни евролевичари, стига с този лицемерен плач за вашата Юлия Кръстева! Защо не ревахте така и за Гоце - в досието му също няма нищо лично написано от него. Не ни занимавайте с интерпретациите на водещия офицер от ДС на разговорите с нея - те не са важни, важни са фактите.

Тези, които знаем какво е да си от вражески произход, сме наясно, че без съгласие за сътрудничество на ДС беше невъзможно да бъдеш допуснат изобщо да пътуваш, а камо ли да специализираш в западна държава. Тезата, че от ДС са се трогнали от това, че другарката Кръстева е спечелила френска стипендия и затова са я пуснали, е смехотворна. Две десетилетия по-късно, когато режимът беше поомекнал, комунстическата държава не се посвени да не разреши на великият Борис Христов да изтегли болният си от рак брат за лечение на запад! 50-те и 60-те години хората от "вражески" семейства имаха проблем изобщо да бъдат допуснати да следват - не в чужбина, а в страната ни.

Знам, че за много от днешните насадени щатни будители на демократичната общност, поради произходът им или поради съпричастността им към БКП и ДС, тези нюанси се губят. Знам, че за такива хора, които обичат да се афишират като десни, е много важно да се легитимират като се закачат за някой, който има признание на запад, макар и в крайно левичарските среди. Знам, че те винаги казват като свое оправдание - такива бяха времената; малцина бяха героите, които се съпротивляваха, повечето хора правеха компромиси за да оцелеят.

Истината обаче е друга - близо седем милиона българи не бяха нито членове на БКП, нито сътрудници на ДС и повечето от тях не бяха и не се правеха на герои, а просто не се натискаха да заемат ръководни постове. Между тези милиони българи имаше много способни и талантливи хора, но те просто не искаха да правят компромис със съвестта си в името на кариерата. Ако мнозинството българи имаме морален проблем - той е, че допуснахме същите безскрупулни кариеристи, които владееха публичния сектор в България преди 10 ноември 1989 г. да го владеят и днес.

Не на последно място искам да обърна внимание, че именно тази псевдозагриженост за жертвите на ДС се превръща в изключително опасен инструмент в ръцете точно на ДС за сбъдване на голямата им мечта - осакатяване на Закона за разсекретявяне на досиетата!

Иван Сотиров, Facebook