Защото не искаме

Коментар на Ивайло Ачев за сайта „Актуално“

Лекарите, които са участвали в операцията, при която родилката Ренета Томова почина преди няколко дни в Сливен, не са пуснати в почивка, а продължават да работят. Това заяви директорът на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" д-р Велислав Петров пред Нова телевизия.

Откакто този случай нашумя публично, едва вчера (20 август) и днес (21 август) ръководството на болницата се реши да говори пред медиите. И направи впечатление как на фона на уверенията, че случаят няма да бъде заметен под килима, че починалата жена "вероятно" е имала заболяване, довело до фаталния край, лекарите, които са провели операцията по раждане, начело с д-р Таня Пашева, са на работа.

Златно правило при такива случаи в която и да е институция – държавна или частна, в която и да е сериозна компания, а дори и в по-несериозните, е, че замесените служебни лица излизат в отпуск до второ нареждане. Прави се по две причини – първо, за да не може да влияят по какъвто и да е начин на разследването и второ – за да не се усложнява допълнително стресовата ситуация и за самите тях, след като по презумпция са невинни до доказване на противното.

Отношението към тези лекари е крайно показателно. То може да се дължи на две причини – първата е, че просто няма кой да ги замести, а втората – че болницата ще ги пази независимо от всичко. И при двата варианта нещата изглеждат зле.

Точно такава обаче е и ситуацията в държавата, а ежедневно това ни се припомня. Цяла застрахователна компания фалира, а финансовият министър излиза и казва, че отговорният орган не знаел каква е процедурата, след като още преди над три месеца е ясно, че "Олимпик" влиза в процедура по несъстоятелност в Кипър. Търговският регистър не работи нормално вече почти две седмици, а ни се пробутва версията, че "би трябвало" да има подсигуряване на данните – за толкова време обаче направо нов регистър може да се напише. Преди това – тръгна чума по козе и овци, а БАБХ не обясни какво ще прави, за да не бъдат укрити и продадени евентуално болни животни. И така нататък, и така нататък ...

Не е случайно, че второто име на България е Абсурдистан. И е такова, защото упорито не желаем сами себе си да погледнем, за да можем да погледнем и другите, да искаме от тях да са такива, каквито сме ние. Щом не желаем, всеки ден ще е така – и не до победата!

Коментар на Ивайло Ачев за сайта „Актуално“