Тома Биков и Вежди Рашидов търсят позитивен филм

Тома Биков и Вежди Рашидов седяха в залата на НДК и очакваха проектите за нови български филми, кандидатстващи за държавен ДОТАЦИЙЙ.

- Оф, Тома, вчера гледах някакъв много негативен филм. Едни хора вдигаха въстание, па ги избиха, па стана мазало – рече Вежди Рашидов и дръппна от Коибата си.
- Да, това е по Вазов, знам го – рече Тома Биков – отново негативизъм, отново въстания, отново драми. И за какво са тия драми? Къде в тая народняшко – сиромахомилска история е дясната консервативна българска ценност?
- Прав си, не бива да допускаме подобни неща – рече Рашидов – ето, вчера Банов е дал 100 000 лева за да се снима филмче за ремонта на ремонта на контрола на контрола на предните два реда плочки пред Седмочисленици.
Двама млади влюбени се включват безвъзмездно в бригада, която сама, с голи ръце пренарежда 14 пъти плочките, докато преминаващите наоколо софиянци плачат от радост! Ето това е изкуство! Ето това е пример!

В този момент на вратата се почука.

- Господа, кандидат за финансиране е дошъл с проект за филм – рече секретарят на комисията.
- Да заповяда – рекоха двамата журиращи.

В залата влезе момък с дръзновен поглед и артистични одежди.
- Почитаеми господа, пред вас представям своят проект за пълнометражен филм. Филмът се казва „Недовършена симфония” и разказва за беден музикант на име Ставри, който пише гениална творба, но не може да я реализира. За да финансира изпълнението на творбата, Ставри работи като строител, но претърпява злополука и остава инвалид.
Гупи апартамента си, съпругата му го изоставя. И когато той умира, под моста, където прекарва последните дни от живота си един случайно слязъл да пикае диригент намира партитурата на творбата му.
Взема я и я изпълнява със Софийска филхармония.
Творбата става световноизвестна.

Двамата оценяващи сбръчкаха чела.
- Чакай, чакай малко – рече Тома Биков – пак тоя негативизъм. Пак това всемирно страдание. Пак тоя социализъм и сиромахомилство. Това ли ще е лентата, която да представи родината ни навън?
- Младежо, вие наистина ли такива неща измисляте – рече Вежди Рашидов – няма ли за вас някакви други сюжети? Например – композиторът пише симфонията, изпълнява я и лично премиерът Борисов идва на премиерата с кошница цветя и дребни сладки?
Как па по времето на Орешарски и Виденов не измисляхте такива филми бе?
- Ама господа, то филмът ми е по действителен случай – понечи да се извини младият режисьор
- И какво, като е по действителен случай? Това първо не е дясно, после не е консервативно, после не е позитивно и най – вече – не е добра реклама за страната ни и за нейните успехи – рече Тома Биков и за по – убедително повдигна моливът (HB, с твърд графит) и почти издирижира първият такт на недовършената симфония от филма на клетия млад режисьор.

А малко, след като кандидатстващият си тръгна посърнал, Тома Биков и Вежди Рашидов се спогледнаха тъжно.

- И тая година няма да се появи читав проект – рече Вежди Рашидов.
- Няма, я. В тая страна единствените, които стават за финансиране не могат да правят филми. Те, като се замисля и ремонти не могат да правят, ама това не го казвай на ръководството на партията – рече Тома Биков и изнервено прибра молизът, с който вече беше написал НЕ на няколко проекта за фими:
„Ботев” – трагичен финал и призив за бунт към властта

„Яворов” – заради къщата, която общината още не е придобила

„Магистралата” – филм с много каскади, отхвърлен заради идеята за снимки на магистрала „Хемус” в частта след Ябланица.

*Коментарът е от фейсбук