През последните десетилетия се появиха няколко любопитни мисловни вкаменелости. Западното чувство за триумф след падането на „Берлинската стена“ остави като наследство именно подобни нагласи. Неговата победа в доста продължителното състезание с комунизма имаше за последствие фиксирането на моментните състояния на идеи, политика и икономика като еталон, като постепенно превърнал се неотменим модел на мислене и правене на нещата. Например, елементите на либералната демокрация от 90-те години бяха трансформирани в най-валидните, в най-истинските и легитимни норми на демокрацията въобще. Подобно нещо се случи и в икономиката. Така както изглеждаха пазарната икономика и капитализма в онези години, така трябваше да изглеждат и в последващите десетилетия. Разминаването между подобно настояще и очакваното бъдеще започна да се представя като отклонение, като загуба на пътя или отдалечаване от одобрения и исторически триумфирал идеал. В по-широк план, това постепенно прерасна в налагано усещане, че живеем в „най-добрия от всички възможни светове“, именно оттам дойде и прословутото и вече банално съобщаване за „края на историята“. Ако обаче продължим да пребиваваме в това състояние, не видим очевидни проблеми и не намерим убедителни решения за тях, все повече рискуваме напълно да разбием доверието в основни западни идеи и модели.
Любопитно е, че процес на промяна и адаптиране стартира в сферата на политиката и идеите, докато той се бави или върви доста несигурно в областта на икономика. През последните няколко години сме свидетели на очевидни „корекции“ в различни посоки на западната политика. Разбира се, те са обект на остри спорове, оспорвания и драматични конфликти, но поне илюстрират способност за реакция, за промяна, за адаптиране към обявени от гражданите проблемни елементи на случващото се. Например, либералната динамика на непрестанното деконструиране на всякакви по-широки общности, да кажем на национална или религиозна основа, срещна видим отпор и постепенно той се интегрира в политическото управление и поведение. Има обаче и доста други подобни недоволства, които сега получават различни отговори. Рутинното прехвърляне на правомощия на националната държава към структури от наднационален характер също предизвика сериозна реакция и в момента е подложено на преосмисляне. Отделен въпрос е докъде и как трябва да стигне този процес на пребалансиране. Следващ пример е рутинната деполитизация на множество ключови управленски въпроси и прехвърлянето им на технократски елити. Това не просто предизвика недоволство, но и вълна от искания за повече пряка демокрация чрез различни механизми. И това вече се случва. Отново, отделен въпрос е докъде е разумно да се върви в тази посока. По-интересното в случая е, че политическите системи показват способност за реакция, промяна и адаптиране, а това, рано или късно, ще позволи връщането на по-високи нива на доверие в тях. Подобен процес обаче е доста по-трудно да бъде открит в полето на икономиката.
Последното проблематизиране на доминиращия западен икономически модел има ясен източник и това е глобалната криза от 2008 година, чиито отзвуци продължават да бъдат осезаеми на твърде много места. В общи линии обаче разклащането му е далеч по-ограничено от това, което се случва в политическите системи. Все пак, имаше поне няколко реакции, които заслужават внимание. Чуха се ясни гласове в различни посоки. Една беше оспорването на полезността от прекомерната употреба на математически модели, предоверяване на иконометрични модели. Някои дори започнаха да пишат за „романтичния икономист“, който трябва да се откаже от нереалистичните презумции за рационалния индивид. По-радикални гласове призоваха въобще да се спре описването на цялата конструкция като рационална, да се направи завой към психологията и социологията. Трети критикуваха арогантността на икономическата наука, превръщането й в квази – религиозна система. Очаквано бързо се върнаха гласовете за повече държава, за повече интервенция в полуделия глобален пазар, за обратен ход на глобализацията. Относително бързото стабилизиране на ситуацията обаче и бързите реакции на правителства и Г-20 сякаш ограничиха поне идейните щети от кризата за досегашния модел. Нещо повече, по-радикалните леви идеи за изход от ситуацията не получиха значима електорална подкрепа в западните държави, политическата нестабилност не се превърна в системна.
Това обаче по-скоро отлага, отколкото решава дилемите на проблемната легитимност на сегашния икономически модел. Процесът допълнително се усложнява от налагането на идеята, че всяка критика е вражеска и цели единствено неговото разрушаване, а не адаптиране. Това е неточно дори от чисто емпирична гледна точка по простата причина, че множество симпатизиращи на сегашния модел идеологии от доста време предлагат рецепти за промяна и подобряване. Независимо от това обаче през последните година-две като че ли има известно пропукване в сърцевината на икономическия и бизнес establishment и наченки на съгласие по някои от дългосрочните проблеми, които ще изискват някакви по-сериозни решения. Един от тях е нарастващото неравенство в западните общества, независимо от различните методологии за неговото измерване. Нещо повече, това разбиране е свързано с проекцията за бъдещото цялостно развитие на сегашните икономики и общества. Или казано с други думи, разбирането, че в сегашния модел има силна инерция, за някои дори кодирана динамика по посока задълбочаване на това неравенство. Подобно притеснение вече се чува не просто вляво, а много по-често в дясното мисловно пространство, сред либерали и консерватори. Друга основна тема е ускорената концентрация на собственост и намаляващата конкуренция в множество сектори, дори, противно на очакванията, в дигиталната икономика. Все по-често, либерали говорят за необходимост от радикални мерки за възстановяване на конкуренцията, за ново поколение анти-тръстово законодателство, стимулиране на предприемачество с изричната цел да взриви застинали или задълбочаващи се картелни или монополни състояния.
Подобен рестарт на капитализма се е случвал вече поне няколко пъти – в края на 19-и век, в средата на 20-ти и по-късно през 80-те години на миналия век. Много мислители са обръщали детайлно внимание на тази негова способност. Няма сериозно основание да се мисли, че в сегашната ситуация има някаква необратимо вкоренена пречка, която да попречи да се случи отново същото. В същото време, несекващите политически кризи и сътресения пречат да се видят ясни контури на подобно презареждане. Независимо от това има някои признаци за задаваща се промяна. Има все повече съгласие за съществуването на базисни напрежения, които изискват решения. Досегашното недоволство разтърсва системата, но не я отменя, нито подкопава фундаментално. Макар и мъчително се структурират идеи за нова вълна от анти-тръстови мерки, а призивите за регулации не преминават разумното. Образователните системи бавно, но отчетливо се адаптират към икономиката на бъдещето, за да осигурят заетост и просперитет. Популистките атаки, както и в предходни случаи, не толкова разбиват, колкото форсират промяна. Може би най-очевидното отсъствие е на нови лидери, които трябва да поемат риска и да свършат трудната работа. Засега те са единици.
Автор: Владимир Шопов
Източник: "Редута"
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Дън
Коментиран от #7
19:03 14.12.2018
2 Шоо
Коментиран от #16
19:43 14.12.2018
3 Историк
20:00 14.12.2018
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Димитър
21:25 14.12.2018
6 Mорук
22:57 14.12.2018
7 ГосТ
До коментар #1 от "Дън":
Да ти кажа,не бях никак очарован от китайският "социализъм". Бедни и много богати. По скоро съм очарован от японската корпоративна система. Няколко огромни концерна с огромни данъци към държавата. И работни места-от високо образовани специалисти до работници. И всички -средна класа на пръв поглед. Уикенда всички ходят да почиват, всички карат нови автомобили и могат да си позволят качествена храна. Наистина тази средна класа е впечатляваща. В Европа има къде, къде по добри примери за социализъм,но вие не искате май да сте в Европа. Няма да споделям според мен каква е причината. Как може да говорите за социализъм в страни с огромни класови разлики...Китай и Русия са последните места на планетата, където има социална политика.Коментиран от #9, #10
01:55 15.12.2018
8 Питоплатено
Бизнеса с обществените поръчки ,в България, се управлява от Бойко Борисов, какви Американски и английски ,прогнози ще го променят.Имаме мъжки секретарки, шътници нагаждачи, Мавродиев,Николов,Пеевски, са прогнозите до 2018 година.
Искаш 1 милиард, и ти се" отпуска " целево, на другия ден.
Тук, няма фирми ,няма Оферти, не живеете ли в тази Страна.
Вади ги от задния джоб и толкова..
Презарежда банковата сметка.
02:07 15.12.2018
9 глобетротер
До коментар #7 от "ГосТ":
Живях и видях доста,продължавам да живея, и да гледам." Това ,което, човек не го знае, не го боли."..
02:13 15.12.2018
10 Диди
До коментар #7 от "ГосТ":
Спрямо социалната политика,мисля че няма по добра от тази на Германия.Човек,който живее в Германия,няма как да гладува и мръзне.Коментиран от #11
02:21 15.12.2018
11 ГосТ
До коментар #10 от "Диди":
Германия е добър пример,но това че във Франция в момента стават тези погроми (аз съм за),не означава че работещите живеят зле. Това е една прекрасна страна в която искам да се върна за възможно най дълго. Това е разликата между Франция и Япония и Германия,че можеш освен да работиш и да живееш ;). Нямам предвид да живееш само уикенда. Разбира се,в най добрият случай, човек живее заради работата си,но когато има свободата да почине и отдели време за себе си когато иска е съвсем различно. Как да кажа, един пример са двата дни в месеца, които по закон можеш да не отидеш на работа (не знам в момента дали е така). Иначе, скандинавските страни са също един отличен пример за социална политика. Относно Япония коментирам и с други европейци,че средната класа наистина е главозамайваща -както казах на пръв поглед всички. Това може би се дължи и на възпитание, защото богатите не парадират.02:34 15.12.2018
12 п.п.
Коментиран от #13
02:37 15.12.2018
13 Диди
До коментар #12 от "п.п.":
Не. Това е демокрация.Коментиран от #17
03:08 15.12.2018
14 ГосТ
03:35 15.12.2018
15 ГосТ
03:39 15.12.2018
16 Шашо
До коментар #2 от "Шоо":
"Овчарят", е бандит под прикритие, на овчар - коли, дере, пече, яде и бяга.09:28 15.12.2018
17 незнайко
До коментар #13 от "Диди":
Демокрация не съществува !!!Това е измислен термин за заблуда на такива като НАС !!! Защо думата РАВЕНСТВО не съществува в обществата ??? Защото това не може да стане НИКОГА !!! Животните са истинския пример затова, може ли да има равенство !!!10:34 15.12.2018
18 ГосТ
Сенека
И днес се пишем PhD'та - Philosophiae doctor (оригинално на латински, защото английския е твърде неподходящ). Но къде отиде добрата стара философия? От добрият стар континент.
14:41 15.12.2018
19 Пак Сенека
14:44 15.12.2018
20 Тръмп
19:29 15.12.2018
21 патриотъ
22:14 15.12.2018
22 Марони
15:05 16.12.2018
23 ДОКО
11:46 17.12.2018