Повторение на сценария от края на ХХ век

Изненадващо за някои, американският президент Д. Тръмп обяви, че САЩ се изтеглят от Сирия. Какво беше това? Определен прелом или някаква мъгла в очите на световната общественост? Отговора бихме могли да го потърсим в определени глобални и конкретни вътрешно политически процеси в САЩ.

Що се отнася до вътрешнополитическия аспект, то е видно, че в края на 2018 г. за Д. Тръмп се създаде една много тежка, направо критична ситуация. В досегашните си действия, американският президент се показа като грамотен и успешен политически лидер на глобално ниво. Бавно, но неотклонно той провеждаше политика, с която изпълняваше своите предизборни обещания. Извеждането на американските контингенти от Афганистан, Сирия и други горещи точки по света бяха част от тези обещания. Въпросът е не дали, а как това как да бъде осъществено. Да се „предоставят“ тези страни и територии на основния глобален противник - Русия, е направо неприемливо. Нужен е подходящ претекст.

Освобождавайки се от товара в Сирия, Тръмп получава възможност да се концентрира върху разрешаване на вътрешно-политическите проблеми в страната. Не е тайна, че в САЩ са концентрирани усилията на глобалния елит в противостояние на амбициите на вътрешния елит. В екипа на американския президент и в управлението като цяло се намират определен брой представители на националния елит, които постоянно провокират критични ситуации или определено протестират неговата политика. Основната черта на американската национална политика е, че тя е изградена на върху модела на постоянното паразитиране върху останалите страни по света. Но тази политика на националния елит доведе до кризисната ситуация, в която реално съществува опасност да рухне сега съществуващата световна система, изградена вече от десетилетия единствено върху хегемонията на САЩ. Тръмп е изправен пред сложната задача - какво да се направи! Бързото разрушаване на тази система крие сериозни опасности за световния мир и безопасност. Тенденциите са ясно дефинирани, но в процесите на изпълнението им има много опасани подводни камъни. За това е нужно вниманието на всички политически играчи.

На 17 декември 2018 г. след предварителни разговори с Русия и Иран, Ердоган обяви, че Турция ще проведе военна операция в североизточна Сирия и в частност в района на Манбидж и на територията до Ефрат. Кой контролираше към този момент този район? Проамериканските Кюрдски Демократични сили и определен контингент американски военни съветници. Обявено беше също така за проведен телефонен разговор на Ердоган с Д. Тръмп. В хода на разговора турският президент проинформира американския си колега за предстоящата операция. Но както е ясно, тази операция противоречи генерално на американските национални и глобални интереси. Независимо от това, по думите на Д. Тръмп, той е получил изключително убедителни доводи от Ердоган за провеждането ѝ. Тези доводи американският президент е изложил задълбочено и мотивирано пред националния и представителите на глобалния елит като изключително обосновани. Изводът е бил: ситуацията е изключително критична, ние не можем да отдадем Сирия в ръцете на Русия, настъпват опасни моменти на конфронтация с опасност от военен сблъсък и единственият изход е САЩ да изведат своевременно своя военен контингент от района. Явно разговорите са били плодотворни, защото на 19 декември 2018 г. Д. Тръмп за всеобщо удивление обяви едностранно изтегляне от Сирия, изоставяйки кюрдските формирования, американската база "Ел Танф" и цялата територия източно от Ефрат. След повторен разговор между двамата президенти на 21 декември 2018 г. Турция обяви, че отменя своята военна операция. Създаде се една изключително интересна ситуация. В своята недалновидна политика американският национален елит доведе ситуацията в Сирия до състояние, в което вече нямаше полезен ход и не беше в състояние повече да я развива. Възможностите на глобалния елит са други и решението беше намерено в изтеглянето на САЩ от Сирия. По този начин Тръмп си осигури възможност да се концентрира върху вътрешните проблеми, свързани с противодействието на националния елит на неговата политика и на развитието на ситуацията като цяло. Последва оставката на министъра на отбраната на САЩ. Това дава възможност на Д. Тръмп да се определи с противниците си в силовите структури - армията, разузнаването, полицията, както и в финансовата и икономическата сфери. Подобно на Горбачов в края на 80-те и през началото на 90-те години на миналия век.

Какво последва? Няколко дни по-късно войските на сирийския президент Башар Асад навлязоха в гр. Манбидж и над града вече се вее националният флаг на Сирия. Осъзнали сложността на ситуацията и факта, че са изоставени от американските си куратори, Кюрдските Демократични сили потърсиха защитата на редовната армия на Сирия за гарантиране на мира в района.

Автор: Петър Талев за "Факти"