Когато има проблем: Чеченците звънят на роднини, не в полицията

Репортаж на Владимир Есипов от Бранденбург за „Дойче веле“

В горска местност, на около 40 километра северно от германската столица, се намира едно от общежитията за чужденци, които кандидатстват за убежище в Германия. Входната врата на триетажната жълта сграда е заключена, тя се отваря само с магнитна карта, а посетителите задължително трябва да се регистрират на рецепцията. На стените са поставени табла с указания за вътрешния ред. Там e и паролата за безжичния и безплатен интернет, инсталиран неотдавна.

Семейството вместо полицията

Гудермес Умар е един от обитателите на общежитието. 50-годишният мъж живее в Германия от 5 години, а от една година е настанен тук. Той не желае да публикуваме негови снимки, нито пък да ни разкаже какви са причините, накарали го да избяга от Чечения. Той просто не иска да създава проблеми на роднините си в Грозни. Гудермес Умар не желае да говори и за миналото си - казва само, че е работил 20 години в полицията, където е усвоил изкуството на ръкопашния бой. Тези негови умения всъщност се оказват много полезни. Преди известно време например във влака на връщане от Берлин двама души с къси коси, с кубинки и татуировки по ръцете го нападнали, след като той казал нещо на руски език. Спречкването, което започнало във влака, продължило и на перона, където дошла полиция и задържала участниците в свадата. Умар уверява, че се опитва да избягва конфликтите, но винаги е готов да се защити.

Умар живее с 370 евро на месец. Казва, че няма никаква представа още колко ще се забави решението по молбата му за убежище. Но е убеден, че няма никакво намерение да се връща в Чечения. В провинция Бранденбург има стотици, ако не и хиляди други чеченци с подобна съдба, казва той.

По данни на вътрешното министерство на Бранденбург, в тази федерална провинция живеят 9700 граждани на Руската федерация. Но тъй като германските власти не отбелязват от кой район точно е лицето (макар в паспортите да е отбелязано месторождението и мястото, където е издаден съответният паспорт), днес никой не знае колко точно са чеченците - включително и министърът на вътрешните работи на Бранденбург Карл-Хайнц Шрьотер.

В интервю за „Дойче веле“ министърът признава, че властите и полицията невинаги успяват да предотвратят честите битови конфликти, които възникват между чеченци и други бежански групи от общежитията. Една от отличителните черти на чеченците е това, че те много бързо мобилизират други чеченци от други райони, потвърждава Шрьотер. И още: "Чеченците винаги налагат своята представа за справедливост - още преди пристигането на полицията", добавя министърът.

В ситуациите, при които германците обикновено се обръщат за помощ към полицията, чеченците звънят по телефона на роднини и приятели - това правило бе потвърдено от всички чеченци, с които разговаря нашият екип. Очевидно чеченците се доверяват повече на семейството, отколкото на правоохранителните органи.

А защо в Бранденбург има толкова много чеченци?

Карл-Хайнц Шрьотер обяснява, че по време на бежанската вълна между 2015 и 2017 година в Бранденбург са били изпращани особено много граждани на Руската федерация - по силата на критерия за по-ефективно използване на контингента от преводачи в съответната провинция. След време обаче станало ясно, че концентрацията на хора от дадена държава на едно място може да създаде проблеми. Тогава концепцията е била променена и властите са започнали да разпределят руските граждани и към други федерални провинции.

Вътрешният министър на Бранденбург признава, че властите имат още много работа, докато успеят да убедят чеченските преселници, че в една правова държава като Германия полицията е приятел, а не враг на гражданите. А също и в това, че битовите конфликти в тази страна се решават не така, както са свикнали хората, идващи от Северен Кавказ.

Гражданите на Чечения обаче се опитват да се справят сами с конфликтните ситуации. В Берлин е създаден Съвет на чеченските старейшини, който се опитва да помага при решаването на проблем с чеченска връзка. И оттам потвърждават, че при конфликт чеченците се обръщат към роднините и приятелите, а не към полицията. Координатор на съвета е мъж на име Магомет. Пред ДВ той казва, че помощ от правоохранителните органи се търси само в случаите, когато даден конфликт не може да бъде решен със собствени сили, т.е. от Съвета на старейшините.

Според Ахмед Докудаев, представляващ Съвета на чеченските старейшини в Европа, за успешната интеграция на чеченците са необходими две неща: много разяснителна работа и създаването на културни центрове. "За да разрушим негативните стереотипи, трябва да се общува повече с тези хора", казва той. В Берлин вече се работи за откриването на първия такъв социален и културен център.