Как не се печелят избори?

Когато Господ иска да накаже някого, първо му взима разума. И понеже на политиканите не може да отнеме нищо подобно, Той им дава работа – например, да организират избори. Несретниците се радват, броят десетите от процента, представяни от статистиката като нараснало одобрение на гласоподавателите, и плашат опонентите с нови разкрития за злоупотреби, които окончателно ще ги повалят. Вдига се възторжен рев до небесата.

А после в един облачен ден (за по-голяма историческа достоверност може да допълним, че същата неделя "Левски" има важен мач) отговорните лица се събират да обсъждат списъка с кандидатите за депутати... Останалото го знаем. «Сините» позорно загубиха. А пишман партийците? Те к´во? `Де са? Направиха, каквото направиха, и се покриха тихомълком като... Е, меко казано: асланите развалиха орталъка. Само неприятна миризма остана подире им - по нея ще ги откриете, ако толкова ви е интересно.

Сега уверяват публиката, че демократизмът е победил в процедурата за съставянето на евролистата. Сигурно е така – заплахите към лидера на партията и караниците определено са признак на напредничавост и народовластие. Нещо такова е и прогонването на знаещите и доказалите лоялността си към партията претенденти за Европарламента. На техните места бяха поставени индивиди, по чиято вина БСП на времето загуби задълго уважението на хората. Избирателите биват съветвани да зачеркват в листите имената, които не им допадат. Предложението е добро - стига след тоя маскарлък да се появят желаещи да гласуват.

Преди да поемеш към властта е нужно да си изясниш какво ще правиш, щом я получиш. Готов ли си за този товар?

За кадрите, работата и отговорността

Избори се печелят със съмишленици, а не с апаратчици. В редовете на социалистите вече се мяркат нови лица, но дали те са достатъчно много, за да се върне партията на полагащото ѝ се място – сред народа?

Не се забелязват функционерите и ръководителите, които със своята работа дават пример и увличат хората. Проблемите, засягащи техните съграждани, не се решават с десетилетия - във времена на управление и опозиция. А кому е нужна недееспособна партия? Липсва система за отбор и последваща атестация на кадрите, особено на заемащите обществено значими постове.

Полагат ли се грижи за кадровия резерв? Включените в него би трябвало да се подготвят не само за партийна работа, но и за длъжности, свързани с управлението на градско, областно и държавно ниво.

Ако опозицията има достатъчно идеи за развитието на държавата, би могла да състави кабинет в сянка.

Борбата за надмощение между структурите от големите градове уронва престижа на цялата организация. Правилно ли е устроена системата за ръководство и контрол в БСП, следи ли се за спазването на партийната дисциплина и морал?

Взимат ли се мерки срещу срастването на партийния актив с бизнеса и с криминалните структури?

Тук – там все още се срещат институции, именуващи се профсъюзи. Помага ли им се да живнат и да се заемат с единственото им задължение - защитата на правата на работниците и служещите?

За идеите и развитието

Идеите обединяват, те маркират целите за развитие. Та чия партия е БСП? Каква е нейната същност? След преврата, който организира през 1989 година, тя се самообяви за «модерна и лява». На практика бившите червени буржоа се проявиха като либерали. Възприеха и реализираха концепциите за отворените пазари, приватизацията и глобализацията - все задачи, присъщи на десните партии. Иронията е в това, че деиндустриализацията остави новоизпечените левичари без подкрепата на традиционния им електорат – работниците и селяните изчезнаха, а средната класа остава слаба. Така БСП заприлича на змията, която е захапала своята опашка и опитва да се самоизгълта.

Подобно на старите европейски партии и коалиции, тя се зарази от вируса на безидейността. Липсва ѝ научно обосновано виждане за развитието на обществено – икономическите отношения.

Съвременните т. нар. социалисти не предлагат нито алтернатива на възприетия модел на управление, нито са способни да решават самостоятелно каквито и да е проблеми. Всъщност, опитът да се заемат със злободневните социални въпроси би противоречал на смисъла на подкрепяната от тях политика за отказването на държавата от полагащите ѝ се по традиция прерогативи. И изобщо не си струва да се мечтае, че бившите номенклатурчици, превърнали се в новочорбаджии, ще поделят своето богатство със експлоатираното население.

Ясно е, че в държава без промишленост смисълът на борбата за власт се свежда до поемането на контрола върху парите, постъпващи от еврофондовете. На изборите ние гласуваме за групировки, за които е важно не благоденствието на отечеството, а дали на техния адрес от Брюксел ще изпращат финансови помощи.

Възниква усещането, че БСП не може да се определи със своето място: наша, българска ли е, или европейско - безотговорна?

В този контекст ще вмъкна забележката, че ако ПЕС се опитва да прокара неизгодни за българите решения, нашите социалисти трябва да прекратят членството си в организацията.

А в края на краищата отказът от държавен суверинитет и унищожаването на икономиката ще доведат до изчезването на националните партии – те просто няма да бъдат нужни.

За поведението, пропагандата и агитацията

Без теоритична база, идеология и конкретни планове за развитие не може да има някаква смислена агитация. Всичко останало е пустословие. Красноречив е фактът, че дори в последните години на нараснало социално напрежение БСП не оглави успешно нито един протест. Съответно, въпреки грешките, допускани от управляващата коалиция, социалистите не заслужиха доверието на значителна част от населението - те се възприемат като съучастници на системата, възпроизвеждаща некадърност и проблеми.

Липсват оратори и личности, умеещи да привлекат и задържат вниманието на публиката.

Партията се е отделила от обществото. Това, което прави успешно (и то бе потвърдено при пренареждането на евролистата), е да служи за асансьор на устремилите се към висините кариеристи и близки на старата гвардия.

Според мен би имало полза от вота, ако той предизвика промяна на системата. Нужно е да си върнем държавата и да контролираме случващото се в нея. В противен случай гласуването е безсмислено – все едно, няма разлика между управляващи и опозиция.

Готова ли е партията в този си вид за избори? А те трябват ли й?