Ремонтът като воля за грабеж

Коментар на Искрен Вълчев

Нова интердисциплинарна наука трябва да пробие в родното училище – география на ремонтите на ремонтите в България. При нея децата ще учат къде премиерът Борисов полага камък върху камък като Омуртаг, после новото строителство се оказа окепазено (не като Омуртаг), а и да обогатяват уменията си в реторика – черното да се изкарва бяло.

Чрез географията на ремонтите на ремонтите те ще придобият знания по усвояване на чужди пари – тъй ценно практическо качество днес, и най-важното – ще опознаят родината, за да я обикнат. Може ли да не обичаш държава, газена от валяци на длъж и шир, за която самият Силвер Сталоун казва на министър-председателя: Братко мой, имате невероятни строители!

Звучи като шега всичко това, но колко да е? Ремонтът на ремонтите е тъй-всеобхватно начинание в последните години, че един ден археолозите ще ползват находките му,

за да датират границите на Бойко-Борисовата България:

на север – Русе, където в началото на този година се преправяха току-що положени улични плочки; на юг Свиленград и Симеоновград, където постоянно през година-две се налага укрепване или преасфалтиране на новата магистрала „Марица“; изток – Варна с тройно ремонтиран (засега) изцяло нов булевард; запад – Благоевград, където през 2017 г. рухна изолация на току-що саниран блок. Няма никакъв майтап в тази география, в нея даже е налице симетричност: съвсем новото софийско ларго поддава (няколко пъти), поддава и варненското (няколко пъти, последно - тия дни); централна столична улица е постоянно преправяна („Граф Игнатиев“), постоянно се преправя и под тепетата (площада); ремонти по „Хемус“, но и по „Тракия“; пада нова изолация и покрив на училище в Пловдив, където кметът не е толкова добър (2019 г.), но

училищна изолация пада и при „супер успешния чичо кмет“

в Бургас (2016 г.); рухва таванът на обновена детска градина в центъра на Варна (2018 г.), а в краен квартал на същия град учениците въобще не могат да влязат в стаите, тъй като новопостроената сграда е негодна (от 2012 г. до днес); падат панели по софийската тангента (тази пролет), в Габрово строежът на новия обходен път директно наводнява къщи (зимата). Примерите са толкова много, че е непосилно да се изброят. Имат си и общ знаменател – това, което е

изградено в първия мандат на Бойко Борисов, рухва при втория и третия.

Общо е също, че виновни никога няма, а сред преобладаващата медийна сервилност премиерът може да си позволи разпищолване на килограм: „И комунистите не са строили така. Строим ние! При толкова много обекти тук-там може да има грешки“.

Всичко това е икономика тип „китайска пералня“ (с огромно уважение към китайците, които напоследък произвеждат и висококачествени стоки) –

създаваш продукт с 4-5-годишна годност, колкото да покрие гаранцията.

След това продуктът се разваля, а клиентът е принуден да си купи нов. Така се поддържа „растеж“. В случая ГЕРБ са консуматор и разпределител на парите, а „устойчивият растеж“ е в полза на олигархични кръгове края нея. Парите са за сметка на европейските и български данъкоплатци, при това без някой да ги пита. Казано вече със съвсем сериозни думи, това е милиарден грабеж, на който никога няма да бъдат изчислени точните мащаби. Но този тип икономика има и още една специфика. Тя процъфтява, защото далаверите в нея са най-трудно уловими (за да провериш един градеж, трябва да го разрушиш). Затова още при социализма в строителството се крадеше най-много. Пясък, цимент, тухли и винкел се пренасочваха към вили на номенклатурата. Борисов възроди тази практика и я възнесе в гигантски размери, възползвайки се от нуждата на ЕС да изгради транспортни коридори у нас, а и благодарение на родните бюджетни излишъци.

В Стара Загора съвсем скоро също бе извършен ремонт. Ще разкажем за него, защото онагледява неразбираеми за широката публика процеси. А именно – как

някои „тънкости“ стават законово подковани.

Ремонтът касае парка под Аязмото. Новите пейки там се оказаха от чам, вместо дъб (по проект), металните им части – боядисани, а не поцинковани (пак по проект). Обикновени жители на Стара Загора спипаха подмяната, разхождайки се край придобивките. Но какво се оказа? Ами оказа се, че материали и технологии са сменени, защото националният институт по паметниците не харесал първоначалните (паркът е паметник на културата). Вследствие на това били нанесени,,несъществени изменения“ в проекта, които, по обясненията на кмета Живко Тодоров, били напълно законни. Ето как подмяна на материали се оказва напълно по правилата!

Законите тълкуват като „несъществено изменение“ подобна смяна на проекта!

И това касае малък градски ремонт, за някакви 7 млн. лв. И се разбра за него, след като граждани се учудиха на прясната ръжда, разровиха се в документите! А какви ли „несъществени изменения“ се правят съвсем законно по проекти за стотици милиони левове, без никой да узнае? Най-интересното е, че мнозинството българи си мислят, че кражбите се незаконни и обвиняват прокуратура и съд в прикриване на престъпленията. Не, напълно законни са, защото законите се пишат от политиците – съобразено тяхната воля за грабеж.

Правото никога не е било просто материя. То отразява дух на времето, воля на хората, съзнанието им – не на всички, на водещата прослойка.

Правото, от каквито алинеи и параграфи да бъде изтъкано, отразява този дух.

След социализма, при все още неструктурирания до днес капитализъм, волята е за грабеж. И няма никакво значение какво точно пише в законите, те обслужват тази воля. Ако географията на ремонтите на ремонтите се учи, да кажем, в 7 клас, в 12-и учениците вече ще знаят най-важния граждански урок – за връзката между дух и закони. Затова този предмет трябва да влезе в училище. Шега ли?