Пилотът, повелителят на мисирките и фаталната жена

Борбата за надмощие между бандитските групировки не може да се определя като прилагане на закона – даже, ако в битката са въвлечени държавни чиновници. В нашата криминализирана действителност правото и конституцията фактически не струват пукнат грош, защото зад тях не стои народът.

Сполетяха ни много злополучия – за някои знаем, заради останалите тепърва ще има да теглим... Затовa изказването на Пилота бе одобрено от мнозина. После се стъмни, вятърът разпиля сухи листа и боклуци по градските улици, а на зазоряване заваля сняг. И толкоз. Нима човекът пак излезе на сцената с изтъркания си репертоар: произнася слово с школуван командирски глас и млъква задълго, сякаш очаква нещо?... Ще има да кибичи така самотен, докато получи отзвук – във взетата под наем от колониалната администрация и мафията територия отдавна нищо не се случва! Дума ни той правилните неща – спор няма, ала държавността се пази не с приказки. Всъщност, нея я срутиха още през деветдесетте, и е безсмислено сега да се подпират изкривените ѝ колони... Нужно е теренът да се разчисти с тежка техника от натрупания боклук и чак тогава да се строи наново. Вярно, обществото вече е останало без живец, но пък кой знае – под обломките може да са оцелели негови филизи.

Хулиганчето от Банкя обича да гради, особено си пада по проекти, изпълнявани без план, оценка и контрол. При известието за речта то изкриви мутра и се разкряка сред тръбите. Държането му бе непристойно, но дъртият пергишин е разглезен от оказваното внимание, съвсем е луднал. Между нас казано, на него по̀ би му отивало да дундурка внучета и да угоява мисирки на двора... Естествено, след като понесе с аверите отговорност за делата си. Ала кой да го озапти? В Бълхария правото е най-вече каприз на семействата, заграбили националните богатства. А и ние лека – полека губим бреговете, трудно различаваме правилното от злото.

Пуйките пък, не ония от къщата, а другите – от позорното събитие край водопровода, си замълчаха – все пак, за да се обидиш на стопанина и да реагираш подобаващо, е нужно да притежаваш достойнство.

Също преди снега щатската посланичка разясни по телевизията вижданията на шефовете си за света и нашето място там. Преразказано накратко: не сме за завиждане. Тук те управляват енергетиката, икономиката, вътрешната и външната политика, а значи - и мафията. Смятат да променят конституцията и законодателството. Като отплата за продажбата ни, може би някой ден ще облекчат визовия си режим за студентите.

Тирадата за великата и българообичаща Америка не даде отговор единствено на въпроса дали вземащото интервюто същество не бе облякло мъжки дрехи по погрешка? Бе противно да се наблюдава как то угодничи и се стели пред забравилата, че се намира в независима република чужденка.

Ако липсата на самоуважение и предателството са свързани, то колко ли пъти продаваме със себе си и родината?

Старателна е навестилата ни бледолика жена - довлякла ни е на гръб демокрацията чак от своята страна! А товарът е тежък – за да го уплътнят по-добре, тамошните милиардери и глобалисти са скачали отгоре му.

При все че гостенката обича да позира пред камерите с нашенските първи ергени, не може да се каже, че тя сама по себе си е фатална... Ала дадената ѝ у нас свобода на действие може да се окаже гибелна за всички ни. Нещата вървят натам, че скоро няма да разполагаме даже със себе си.

- И какво да правим? – ще попита някой, уморен от четенето.

Как какво?! Това, което умеем най-добре – снишаваме се и чакаме нещо!

Но аз първо ще се разходя под снега. А, и да не забравим да обменим левовете за евро или долари – Бай Горан и оная депутатката, как ѝ беше фамилията, неслучайно ни го намекнаха наскоро!