Хибридният Аман. Резултатите от срещата за Москва, Константинопол и Киев

Главата на Руската православна църква Кирил изглежда не успя да изпълни задачата: той показа сателитите на Москва на света, но не успя да отнеме автокефалията на Православната църква на Украйна и да осъди Константинопол.

Руската църква не можа да изтласка Вселенската патриаршия от позицията „първи сред равни“. Само трима глави на други православни църкви дойдоха да се срещнат с главата на Руската православна църква Кирил в Аман (Йордания). Тоест Москва надцени влиянието си върху православния свят. Какво означава това - разбра LIGA.net.

Какво се случи. От ноември миналата година Руската православна църква се опитваше по различни начини да събере своите сателити за среща в йорданския Аман, като разчиташе на присъствието на поне половината от църквите. В крайна сметка обаче пристигнаха само четирима от 15-те примати: Йерусалимският патриарх Теофил, който организираха срещата, сръбският патриарх Ириней, митрополитът на чешките земи и Словакия Ростислав, и самият глава на Руската православна църква. Още две църкви, румънска и полска, изпратиха представители в Аман (но не и глави).

„Руската православна църква се надяваше на много по-голям брой участници в Аман“, каза докторът по философия архимандрит Кирил Говорун. Но църквите една по една отказваха да отидат, като изясниха: събирането на такива мероприятия е прерогатив на Вселенската патриаршия, а не на Кирил. "Той ще създаде разцепление. Той иска да бъде първият. Той никога няма да бъде първият", заяви кипърският архиепископ Христос.

Тези, които дойдоха в Аман, освен че демонстрираха близостта си с Руската православна църква, имаха лични интереси. Например на срещата бяха обсъдени църковната ситуация в Македония и Черна гора - един много болезнен въпрос за Сърбия. Йерусалимската църква използва един от параграфите на комюникето, за да подчертае благодарността на йорданския крал за "улесняване на междуконфесионалния диалог".

Руската православна църква заяви, че отсъствието на църковни водачи не е пречка: те също не отишли ​​в Критската катедрала, свикана Константинопол през 2016 г. Това отчасти е вярно: 10 от 14 глави са отишли. Но все пак мнозинството.

ЗАЩО Е ВАЖНО. Основната задача на Руската православна църква на срещата в Аман беше да осъди томоса /б.р. църковното постановление/ за Православната църква на Украйна; да състави коалиция срещу Константинопол; да прехвърли Вселенската патриаршия в Москва. Участието на повече църковни водачи би добавило тежест на срещата. По-рано теологът Иля Бей каза пред LIGA.net: "Те ще издуят бузите си, наричайки себе си най-голямата местна църква в света, най-богатата и независима, за да се обявят за първи."

Преди срещата шефът на руския отдел за външни отношения Иларион даде дръзко интервю за руския Интерфакс. Той заяви, че Константинопол „нахлува в границите на другите“ (което означава Украйна), започва да преначертава границите на църквите и „дава автокефалия на когото се сети“.

Патриарх Вартоломей свидетелства, че не смята да се примирява с това. Той написа най-малко две писма до патриарх Теофилос, и двете с груб тон: „Не можем да разберем как не забелязвате или дори игнорирате мащаба на негативните последици от тази инициатива“. Второто писмо беше публикувано в навечерието на срещата, 25 февруари.

Първият резултат от срещата в Аман: раздялата не се получи. "И това беше разбираемо предварително. Когато поради автокефалия Православната църква не прекъсна отношенията с Константинопол, с изключение на самата Москва. Други църкви няма да предприемат радикални стъпки. Те могат да бъдат недоволни на риторично ниво, но това не означава истински разпад" - каза религионедът Горевой.

Вторият резултат: идентифицирана е коалицията на Руската православна църква. Освен онези, които реално присъстваха на срещата - Сърбия, Чехия и Йерусалим, Горевой включва и Антиохийския патриарх, който като цяло подкрепя политиката на Руската православна църква, но не дойде заради конфликта с Йерусалим.

КАКВО СЛЕДВА. Комюнике на срещата бе публикувано късно в сряда вечерта. Русия не стигна до максималния план, според който участниците открито осъдиха Вартоломей за томоса на Православната църква на Украйна. „Първото впечатление от прочетеното: той е доста компромисен и позволява различна интерпретация на събитията в православния свят“, каза архимандрит Говорун.

От положителното. Първият извод: в комюникето се казва, че разколът в православния свят приближава, но още не е настъпил. Вторият извод: никъде, подчертава Говорун, не се казва, че Константинопол нямал право да дава томосите на Православната църква в Украйна. Никъде също не се споменава, че Константинопол изобщо няма право на прерогативите, които използва. Подчертана е ролята на Вселенската патриаршия като първа в ранг сред всички църкви. Москва го подписа, въпреки скъсването на отношенията с Константинопол.

От негативното. „Смятам, разбира се, това беше настояването на Москва - да се отвори въпросът за автокефалията на Православната църква на Украйна“, каза Говорун. Тоест, от гледна точка на Константинопол, въпросът отдавна е затворен: томосът е издаден, няма въпроси за автокефалията. Москва в комюникето се опитва да доведе до заключението, че това не е окончателно решение и процесът на автокефалия не е завършен, така че трябва да се обсъди допълнително.

Форматът на самата среща обаче, без участието на Константинопол и повечето православни църкви в света, не е обвързващ с нищо. "Това комюнике е само декларация. Дори половината от църквите не го подписаха - малко повече от една трета (ако броите Румъния и Полша)", отбеляза Горевой.

Православната църква на Украйна заяви, че ако за участниците в срещата в Аман автокефалията на украинската църква не е празно говорене, то самата украинска църква призовава за диалог повече от веднъж. Ако истинската цел на Руската православна църква е да отнеме автокефалията, то това е път към нищото, който само подкопава нейния авторитет.

Понастоящем автокефалията на Православната църква в Украйна е напълно призната от Православната църква в Константинопол (6 януари 2019 г.), Александрийската православна църква (8 ноември) и Гръцката православна църква (12 октомври). Нищо не пречи този процес да продължи. Според Епифаний, митрополит на Киев и цяла Украйна, още няколко църкви ще признаят Православната църква на Украйна тази година.

Превод: ФАКТИ