Да не тестваме Господ!

Коментар на Кирил Вълчев, "Дарик" радио

Душата трябва да се храни също и премиерът взе правилно решение държавата да не затвори черквите след като не са затворени магазините.

Хората не сме животни, за които само яденето е важно. След като е разрешено през разстояние да има хора в магазин, защо да няма през разстояние хора в черква? Дали пък светът не беше сполетян от нещастието с коронавируса, защото твърде много се отдаде на материалното?

И дали ще се отърве от заразата като признава за уважителни причини за каквото и да е движение отново само материални причини? Затова властимащите не трябва да тестват Господ с ограничения само пред духа на хората. Не само тялото е уважителна причина! Душата също е уважителна причина!

Но и властнямащите, също не трябва да тестваме Господа! Не трябва да отидем в черква на Великден единствено да изпробваме силата Му да ни предпази от коронавируса! Господ не е длъжен с магия да запази от заразяване всеки отишъл на черква. Вярно, в Библията и много книги след нея има свидетелства, че Той е правил не едно чудо.

Но не е задължен до края на земния път на човека да го пази от болести. Какъвто и избор да направим на Великден, трябва да бъде със сърце, изпълнено със съвършена любов. Не някой властник да ни определи дали да бъдем в черква или у дома. Не някакъв бяс да ни води на разходка от дома към черквата.

И властимащите, и властнямащите.

Властта правилно реши да не тества Господ със забрана Църквата да отбележи Великден, както го прави от столетия. И всеки от нас сам трябва да избере в черквата или у дома да бъде на Великден.

А след като премиерът лично остави избора, никой с някаква по-малка власт не трябва да създава пречки пред този свободен избор – било областен управител или кмет с вечерен час, било полицай на контролно-пропускателен пункт със забрана за придвижването до черква или манастир.

Защото душата трябва да се храни също и премиерът взе правилно решение държавата да не затвори черквите след като не са затворени магазините.

Хората не сме животни, за които само яденето е важно.

След като е разрешено през разстояние да има хора в магазин, защо да няма през разстояние хора в черква?

След като не са спрени пътниците в автобусите и влаковете, защо да няма свобода на движение сам или по двама в паркове и градини, по планини и крайбрежни алеи?

След като през два метра хора могат да чакат на каса да си платят някоя сметка за светло и топло за тялото, защо да не бъде разрешено да платят, за да влязат през два метра в галерия или музей, където да получат светлина и топлина за духа си?

След като вчера здравният министър разреши хората да идат до селския си двор, за да се погрижат за реколтата, защо да не разреши да пътуват до селската си къща и на родителите, които искат да дадат слънчеви дни на поколението си?

Не само тялото е уважителна причина! Душата също е уважителна причина!

Дали пък светът не беше сполетян от нещастието с коронавируса, защото твърде много се отдаде на материалното? И дали ще се отърве от заразата като признава за уважителни причини за каквото и да е движение отново само материални причини?

Затова властимащите не трябва да тестват Господ с ограничения само пред духа на хората.

Напротив, властимащите трябва да тестват хората дали свободно ще следват мерките им срещу вируса – както не един водач в историята е получавал доверие и е бил следван от водените от него дори 40 години през пустиня като Мойсей.

Затова, обаче, хората на власт трябва да имат план за живота на водените от тях дори при дълго пътуване през заразата. А какъв план за утре можеш да очакваш от управници, които онзи ден задължиха хората да носят маски на обществени места, вчера – отмениха задължителното носене на маски на обществени места, а днес сутринта обявиха отново, че носенето на маски на обществени места ще е задължително. То е все едно да очакваш план от управници, които онзи ден тръгнаха да кандидатстват за еврозоната, вчера се отказаха, а днес обявиха, че утре ще кандидатстват …

Но и властнямащите, също не трябва да тестваме Господа!

Не трябва да отидем в черква на Великден единствено да изпробваме силата Му да ни предпази от коронавируса!

Господ не е длъжен с магия да запази от заразяване всеки отишъл на черква. Вярно, в Библията и много книги след нея има свидетелства, че Той е правил не едно чудо. Но не е задължен до края на земния път на човека да го пази от болести. Напротив, Господ е свободен да предпазва човека толкова, колкото и е свободен и да го изпитва с нещастия. Както човек трябва да бъде свободен при всеки свой избор.

Службата в полунощ на Великден не е за разходка, разтуха, сеир!

Властта правилно остави всеки един от нас да бъде свободен да отиде в черква, ако сърцето му го иска и вярата му е силна. Но не и да тества Господ!

Даже според Библията светиите Петър, Яков и Йоан не успели да излекуват нямо умопомрачено момче, което баща му им довел в подножието на планината Тавор заради славата на Христовите ученици, че им е дадена власт да изцеряват болни. Иисус слязъл от планината и изкарал духа на лудостта от момчето след като казал на бащата: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия!”

Но дали са толкова много тези, на които вярата им е толкова силна … Колцина имат наистина толкова изцерителна вяра, че да им е щит срещу всяка болест?

Колцина наистина не само не се съмняват, а даже са сигурни във възкресяването на Лазар на четвъртия ден в гроба, което православните християни отбелязваме днес?

Всеки избор за Бог е добър – да отидеш на черква на Великден или да се помолиш пред иконата у дома!

За Бог всичко е добро – дори и нещастията, защото сочат правия път, а премеждията са възможност да се утвърди мъдростта и добродетелността.

Според Боеций – последния голям римски философ, когото през VI век осъдили на смърт заради държавна измяна и докато чакал екзекуцията си в затвора написал „Утешението на философията” – за Бог при всеки избор има бъдеще, защото Той познава бъдещето при какъвто и да е човешки избор без това познание да причинява бъдещето, защото това е познание на вечното непроменливо настояще, което съдържа в себе си всичко случило се или можещо да се случи.

Затова – каквото и да изберем – ще бъде по Божието провидение понеже то е непроменливата пряка сила, оформяща всички неща, които ще се случат. Всеки е във вечността като – както пише Боеций – „пълното и съвършено притежание на безграничен живот в един миг”.

Какъвто и избор да направим на Великден, трябва да бъде със сърце, изпълнено със съвършена любов. Не някой властник да ни определи дали да бъдем в черква или у дома. Не някакъв бяс да ни води на разходка от дома към черквата.

Трябва да овладеем себе си със спокоен ум и ще бъдем благословени, защото щастието не може да ни даде никой със земна власт и никое земно удоволствие, а трябва да го намерим в себе си.

Властимащи, оставете хората сами да отидат или не в черквите и манастирите на Великден!

Властнямащи, не изпитвайте Господа и не отивайте без искрена вяра в черква точно този Великден, в който из света пълзи зараза!

Хора, да не се нападаме едни други за избора дали да останем у дома или да идем в храма на Великден!

Защото сам Христос е дал избор на хората да го осъдят и разпнат, както и после да вярват или не в неговото Възкресение …

И това е тестът от Господа за човека.