Нашето А, Бе, Ве. Тяхното АБВ

Коментар на Георги Даскалов във "Фейсбук"

През 1987 година Виктор Пасков написа и издаде „Балада за Георги Хених“. Като се замисля, това е може би последната българска книга, на която съм плакал. Както казваше един друг български писател от Пасковата порода – може би с времето, може би временно, може би от възрастта...

Но да не се отклонявам много. Виктор Пасков беше писател от световна класа, но ужасен човек. Както навремето описвали Ивлин Уо. Прекрасен писател. И ужасен човек.

Та веднъж, беше след 89-а, Пасков каза, че ако не са били Кирил и Методий, сега е щял да има нормален компютър и да пише на български на латиница. Това породи краткотрайно, макар и бурно възмущение. И беше забравено.

Както и подобно изказване на професор Ото Кронщайнер, един от малкото останали българисти в Европа. Пил съм бира с професора на площада в Залцбург. Говореше български език, какъвто повечето българи не могат.

Знам и какво предложи – паралелно използване на латиницата заедно с кирилицата. Ако гледате как пишат децата ви на телефоните, отдавна се е случило. Пишат българите на латиница и никакво възмущение няма.

Но професорът го предложи с малко по-други мотиви. Каза, че българската азбука се асоциира с руската и по тази причина множество хора по света смятат, че България е напълно подчинена на Русия.

Вярно. Един от братята Стругацки, не помня дали Аркадий или Борис, разказваше как веднъж Артър Кларк, класик на фантастиката, му казал – виж какво сте направили с българите, наложили сте им своята азбука. На което брат Стругацки се засмял и казал – всъщност е точно обратното. Те са ни наложили своята азбука.

Днес е денят на Светите братя Кирил и Методий. Тези, дето са създали нашето А, Бе, Ве. Не онова АБВ, дето го направи Гоце и дето сега го прилапва Корнелия. Нашето А, Бе, Ве.

„Нашето А, Б, Райно, кой го написа? Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея“.

А АБВ го написаха едни други хора. Те сега изглеждат по-важни от Кирила и Методия.

Преди два дни беше 9 май и русофилите в България изпаднаха в безпаметен възторг от Деня на победата. И се караха на другите, които искаха да празнуват и Деня на Европа, че разделяли нацията.

А сега кое ни разделя? 11 май е ден на Светите братя. Български ден. Ден, с който би трябвало да се гордеем поне толкова, колкото се гордяха някои българи на 9 май.

Вместо това русофилите почиват след възторзите, политиците гледат да не изгорят покрай коронавируса и малцина са тези, които ще влязат в църквата да почетат делото на Солунските братя.

Което ни е направило народ.

И макар с всичките тези хора да пишем на една и съща азбука, ние всъщност говорим на различни езици.

Нашето А, Бе, Ве. Тяхното АБВ.