Илюзиите към Европейския съюз се изпаряват

Бившите колониални империи трябва да заплатят за ускоряване развитието на най-бедните страни и за репатриране на мигрантите до родните им места.

В навечерието на присъединяването ни към Европейския съюз през 2000-2006 г. у нас бяха култивирани много илюзии по отношение на този съюз. Уверяваха ни, че ще станем Балканска Швейцария. Убеждаваха ни, че освен щедрата икономическа помощ от богатите западноевропейски страни, членството в общността ще наложи у нас повече ред, законност и справедливост. Особено много се разчиташе на законността, на европейските порядки и справедливостта.

Нарушенията обаче започнаха още с приемането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., въпреки че не отговаряхме на критериите от Копенхаген. Тогавашните ръководители на ЕС знаеха, че не сме готови, но ни приеха поради стратегическото ни географско положение спрямо Русия, която те считат за свой вековен враг. За тях беше важно не как ще живеят българите в ЕС, а да изтласкат Русия от региона и да създадат предмостово укрепление на нашата територия за евентуален бъдещ конфликт с Русия.

Същото повтарят и сега с усилията си да привлекат държавите от западните балкани в НАТО и в Европейския съюз, които са дори още по-слабо подготвени от нас. С това се повишава социално-икономическата разнородност на ЕС и нараства неговата нестабилност.

Целта им е да ограничат традиционното влияние на Русия в този регион. Не ги интересува нищо друго. В тази деструктивна дейност, противно на националните ни интереси, активно им помага и Бойко Борисов.

Скоро след присъединяването ни към ЕС и НАТО започнахме да чувстваме, че това са повече залъгалки, отколкото реалности, че сме били подмамени с лъжи. Като член на ЕС получихме някои подобрения на битово равнище: по-лесно пътуване из Европа, по-добро снабдяване на нашите магазини с европейски стоки (за тези които имат пари), по-лесно търсене на работа в европейските страни, по-лесно обучение в тези страни и т.н.

Понесохме обаче и тежки поражения: преждевременно закриване на реакторите в АЕЦ Козлодуй; тотален разгром на нашата неконкурентна икономика, оставена без протекция; масова емиграция на около два милиона българи към други страни; невиждано демографско ограбване чрез изтичане на мозъци и на генетичен потенциал; невиждана престъпна приватизация и концесиониране на дълготрайни и краткотрайни активи, създадени с труда и предприемчивостта на милиони българи в продължение на повече от сто години; масова бедност и растяща разлика между доходите на бедни и богати (България е рекордьор в ЕС по доходна и имуществена поляризация); ускоряване на демографската криза и засилване опасността от демографска катастрофа; двойни стандарти от Брюксел към големите стари членове и пренебрегване интересите на новите членове от Източна Европа; безпардонни ограничения за външноикономическите ни търговски и други отношения; разширение на престъпността и корупцията; масово разпространение на наркотици и т.н.

По най-груби оценки поддаващите се на количествено измерване ползи от членството ни в ЕС за няколко десетилетия възлизат на 45-50 млрд. лв, а загубите на 150-170 млрд. лв. Ако включим и неподдаващите се на количествена оценка положителни и отрицателни ефекти, България ще бъде нетен донор на ЕС през следващите 90-100 години, т.е. в безкрайно далечното бъдеще, когато НАТО и ЕС няма да ги има.

България никога не е била така жестоко ограбвана в съвременната си история. Ако преди 30 години изоставахме от западноевропейските страни с 50 - 60 години и бяхме на приблизително равни позиции с източноевропейските, сега изоставаме и от Източна Европа с 10-15 години.

Анализ на ползите и загубите ни през последните 80-100 години е направен в последната ми публикация „Защо сме последни в Европа“, с обем 590 стр., публикувана през юни 2020 г. от Издателство „Захари Стоянов“.

Изпаряването на европейските ни илюзии продължава и сега. То дори се ускорява. Примерите за това са безбройни. Сервилно послушната европейска политика на нашите правителства през последните 30 години ускорява тези процеси.

През последните няколко месеца у нас има масови протести срещу мафиотско-феодалната политика, престъпността, безпардонните изборни злоупотреби през последните 10 години, корупцията в нашата държава. Много влиятелни световни медии вече съобщиха за това. България спечели името на най-корумпираната държава в ЕС. Особено през последните 10-15 години, откакто сме член на ЕС и на НАТО.

Ръководството на Европейския съюз не може да не знае за тях, но продължава да мълчи. Напоследък се чуха възмутените гласове на отделни чужденци - членове на Европейския Парламент. Някои от тях дори говориха пред десетките хиляди протестиращи в центъра на София.

До сега обаче не сме чули Президента на Европейския съвет, ръководителката на Европейската комисия, председателя на Европейския парламент, ръководителя на общата външна политика на ЕС.

Всички пазят гробно мълчание. Дори през зъби хвалят най-дискредитирания и най-мразен в България човек. Немея пред това странно поведение на ръководителите на ЕС!

Нашият президент заяви преди около 30-40 дни, че „ръководителите на Европейския съюз гледат на ставащото у нас със широко затворени очи“, макар че сме член на ЕС. Нещо повече, в началото на протестите, като награда за „доброто състояние на икономиката“ (което не е вярно), за всеобщо учудване на специалистите допуснаха България в „чакалнята„ на Еврозоната.

В същото време проглушиха света за далеч по-маловажни събития в Беларус, която не е член на ЕС. Те обвиняват президента на Беларус за някакви нарушения в последните избори, които той спечели с 80%, при 10% за кандидатката на опозицията, без да става и дума за обвинения в мафиотизация, престъпност и корупция.

Единственият му грях изглежда че е приятелската политика на Лукашенко с Русия, с която двете страни отдавна имат договор за съюзна държава.

Ах тази Русия, как дразни западните политици! Сън не ги хваща само при споменаване името на Президента Путин.

Аз нямам друго обяснение за това странно поведение на ръководителите на ЕС спрямо протестите в Беларус и България! Изглежда е достатъчно едно правителство да обяви за шпиони и да изгони няколко руски дипломати, за да го похвалят и обявят за демократично и че споделя евро-атлантическите ценности. Нормалната логика диктува ръководството на ЕС да е загрижено много повече от това, което става в България – член на съюза, отколкото в Беларус, която няма никакви двустранни отношения и ангажименти към ЕС.

Преди няколко години ръководителите на ЕС се опитаха да разпределят по страни членки идващите мигранти от Африка и Азия въз основа на квотен принцип. Поради категоричната съпротива на някои страни - членки, ръководителите на ЕС временно замълчаха за това.

Напоследък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се върна към тази тема. Тя обяви че само 30% от пристигащите мигранти от Африка, Азия и други региони имат право да останат в ЕС. Около два милиона чужденци пребивават нелегално в ЕС и трябва да се върнат в родните им страни.

Тези които са в ЕС временно или безсрочно трябвало да се разпределят между страните членки по квоти. Страните които откажат да приемат мигранти щели да бъдат лишавани от европейски фондове и ще бъдат задължени да финансират репатрирането на определената им квота незаконни мигранти в родните им страни. Тези които приемат определените им по квотата мигранти щели да получат по 10 хил. евро на човек.

Налагането на квотен принцип на разпределение по страни е неприемливо от страните членки. Причините за това са две:
Първата, но краткосрочна и временна причина за масовото преселение на стотици хиляди хора от Африка и Азия към Европа са вътрешните размирици и дори войните в тези региони, породени от вътрешни конфликти или външни агресии. С успокояване на обстановката те затихват и дори се прекратяват.

Втората, но дълготрайна, дълбока и главна причина е оскотяващата бедност и непоносимите условия на живот в големи региони на Африка, западна и южна Азия, централна и южна Америка. Причините за бедността са дълбоки, комплексни и трудно отстраними.

Една от причините е жестоката многовековна експлоатация на тези региони от бившите европейски колониални империи: Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, Белгия, Италия. Косвена отговорност за икономическото ограбване на тези страни чрез неравноправната търговия и други съвременни методи носят САЩ, Германия, Австрия, Швейцария, Скандинавските и други страни.

Ограбването на сегашните бедни страни е един от главните, но не единствени източници на богатството на настоящите най-богати държави.

В Европейския съюз членуват и страни от Източна и Югоизточна Европа, които не са участвали в ограбването на сегашните бедни страни от Африка и Азия и не са отговорни за тяхната бедност. Те самите дори са били и продължават да са обекти на ограбване.

Някогашните колониални империи не са прилагали квотния принцип през миналите векове при разпределението на ограбеното от колониите. А сега се сещат за този принцип за разпределение на финансовото бреме, защото се диктува от собствения им интерес.

На това основание твърдя, че виновниците за бедността в Африка, Азия и Латинска Америка сега трябва да поемат финансовото бреме за подпомагане на тези страни.

Още през 2015 г. предложих в мои статии, че са необходими специални дългосрочни програми за ускорено развитие на тези страни, които ще струват много стотици милиарди долари. Тези милиарди трябва да бъдат осигурени от бившите колониални империи. С помощта на тези средства ще се ускори развитието на бедните страни в Африка, Азия и Латинска Америка, ще се подобрят условията за живот там и ще се ограничат миграционните потоци към Европа и други развити региони.

При умерено подобрение на условията на живот в тези страни десетки милиони хора ще предпочетат да останат да живеят в родните си страни, а не да поемат рискования поход към Европа. А те ще търсят спасение главно в Европа, защото сме географски най-близо до тях. Северна Америка, Япония, Китай, Австралия са много по-далече и трудно достижими.

При масовата оскотяваща бедност в Африка, Близкия и Средния Изток до към средата на това столетие (2050-2060 г.) се очаква преселението на 80-100 млн. души към Европа. Никакви външни гранични стени, други ограждения и дори Средиземно море не може да спре тези отчаяни, хронично гладуващи хора. А притокът на толкова хора от тези региони ще означава катастрофа за Европа.

Все още не е фатално късно да се вземат спасителни мерки от ЕС, САЩ и другите богати страни. Ако не се вземат екстрени мащабни мерки до 2035-2040 г. Европа ще бъде изправена пред тотална катастрофа.
Далеч по-малко средства ще са необходими за финансиране връщането през следващите 5-10 години на няколко милиона мигранти в родните им страни. Тези средства също трябва да се осигурят от бившите колониални империи и другите богати страни от Европа, Америка и Япония.

Препоръчвам България да откаже да плаща средства по поемането на мигранти по квотен принцип, а също и за репатрирането на тези, които трябва да бъдат върнати в родните им страни. Ние сме ограбвани достатъчно през миналите десетилетия, за да плащаме още.

Миграционния огън трябва да гасят тези, които го запалиха.

Коментарът на проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН, е публикуван в epicenter.bg