За учтивостта

Коментар на Огнян Стамболиев

"Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта", писа авторът на „Дон Кихот” и бе напълно прав. За съжаление, ние българите просто забравихме това. Учтивостта ни, като един от елементите на доброто възпитание, остана в миналото. Да, демокрацията, или по- точно нашата лъжедемокрация / защото се оказа, че живеем в диктатура и цензура, особено при това управление/ изглежда, че не се нуждае от култура, възпитание и учтивост. Те като че ли се превърнаха в отживелици. Да, така е! Всеки понеделник сутрин бързам до близкия павилион на за вестници, да си купя новия брой на един седмичник. В последно време ме обслужва дребна небрежно облечена и несресана жена на средна възраст, лапнала цигара, и след като ми подаде вестника, неизменно ме пита: „Искаш ли кафенце?”, „А не искаш ли билетче от лотарията?”. „Не, госпожо, благодаря Ви!”, отвръщам ѝ аз. И това всеки път. Един ден се ядосах и казах: „Извинете, госпожо, защо ми говорите на „ти”, за Вас учтива форма няма ли?” А тя ме погледна нагло и с нетърпящ възражение тон ми отвърна: „Глупости! Това са отживелици от комунизма! Що да ти говоря на „вие?”...Нямах какво да ѝ кажа. И защо да споря? Пушкин го е казал много точно: „С глупеца не спори!”. Днес на „ти” се говори навсякъде. В магазина, на пазара, в автобуса и таксито, в болницата, дори в много учреждения. , А учтивата форма вече звучи все по- рядко. Безпардонното държание, грубите обноски са на преден план. В това отношение ние сме сред първите в света. Фамилиарността за нас е просто нормата за общуване. Журналисти като Сашо Диков или Карбовски я налагат упорито от години. Гледаме и чужди телевизии, например, френска, руска, италианска, испанска. Няма такова нещо там. Също и в съседна Румъния. Там учтивостта е задължителна. В румънския език дори има форми, каквито не познаваме: „Целувам Ви ръка!” / обръщение не само към жените, но и към мъжете като израз на уважение/, „Да живеете!”. Там един минувач, търсещ улица или адрес няма да Ви спре така направо и грубо, както често ми се случва дори в „европейския Русе”: „Ей, къде беше блок „Яворов”, бе?!” или: „Да ми кажеш как да стигна до Пощата!” Обяснявам му учтиво и не чакам да ми благодари за отделеното време. Румънецът, дори от най- обикновеният, задължително ще каже: „Добър ден, господине, извинете, мога ли да Ви попитам....” Получил отговора леко ще кимне и ще добави: „Много Ви благодаря, извинете за безпокойството.” А у нас? У нас неучтивостта и грубостта са навсякъде. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното “Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно турско- арабско “ти”. Интересно, че така започват да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, турските сапунки, чалгата, кючеците, кеча и долнопробните телевизии и радиа от рода на „Планета”, „Фен”, „Веселина” или „Вероника”. Бих добавил и доста от предаванията на БТВ, на „Нова ТВ” с „Биг брадър” и още ред подобни „възпитателни” и „културни” програми, част от тях на неуморните братя Халваджиян. Но най- фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас /те вече съперничат на турските!/, полицаите , а също и таксиметровите шофьори. Но също и болшинството от полицаите, портиерите, общинските служители. За съжаление на „ти” ни говорят вече и лекарите и медицинските сестри. Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на “ти”, подобно на турски или азиатски търговец и упорито се опитва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе, господине, ще намеря най- доброто, ти само почакай...” Питам го, все пак, дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен и непознат, при това клиент. Обиден, той ме поглежда накриво и изругава нещо полугласно. Очевидно, неговата “учтивост”, все пак, си има своите граници!...

Казах “турско” и ”азиатско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, стигнала чак до просветата и културата / по- голям срам от този не съм преживявал като българин в нашето Народно събрание – в едно от изданията му, комисията по образованието в България да се води от турчин и доста време зам. министър в българското просветно министерство беше туркиня, която дори изписваше неграмотно името си! /, а министър на българската култура на два пъти беше турчин и мултак, който псува под герба на България / вижте клипа в Интернет!/ дали в скоро време България няма да се превърне от културна европейска държава в некултурна и изостанала азиатска страна. Ако това вече не е факт?! Да, може би натам вървим, при това с ускорено темпо... А и премиерът ни вече се кланя на азиатския сатрап Ердоган.... Но това е друга, още по- тъжна, за нас, днешните българи, тема, която изисква една национална дискусия. И сега чудя, защо няма една активна позиция от страна на „съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в училището вече не става дума за възпитание, в него вече влязоха и агресията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и лошото възпитание у дома и в училище, а също и агресията от киното/ главно холивудското/ и телевизията. Но това е тема, която изисква поне един обществен дебат, изисква мерки от държавата и обществото.

Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите отношения на всички нива. У нас в демократична България, вече почти навсякъде се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – но доколкото зная в този език не съществува учтивата европейска форма на обръщение „Вие”. А и през това диво, азиатско робство, което ни е осакатило в доста отношения, не сме развили в достатъчна степен, както подходящите езикови форми, нито културата на поведението, етикета. Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се говори по този начин – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най- обикновените и задължителни фрази като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не говорим за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение, или ако все пак има то ще е нещо като възглас ... от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, едва ли ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се употребява дори простата думичка „моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в големите телевизии: бTV, Нова телевизия. За съжаление, дори и в БНТ, която като национална първа би трябвало да дава добрия тон. Има водещи, които са готови да говорят дори с премиера, президента, с писателя, композитора и артиста на „ти”. За голямо съжаление, медиите / особено бТВ, Нова ТВ / в която вилнее чалгата във всичките ѝ измерения, както и някои други/ дават този неподходящ в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Сега повечето от децата, учениците и изобщо младите у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет. Дори за най- елементарни обноски.

А може би не всички знаят, че в някои от романските езици / главно в италианския и испанския/ съществува от векове една особена езикова форма за учтиво обръщение – тя е на италиански „lei” – „тя”, заместваща обикновеното „вие”- „тя” – женски род, единствено число– тоест, „Вашата персона”, както са се обръщали в миналото към кралете, папите, епископите, благородниците, образованите люде.

Днес повечето млади родители не възпитават достатъчно добре децата си. Просто не ги учат как да се обръщат към възрастните, да използват учтивата форма. Не им казват, че на външни хора се казва не „чичо”, „лельо”, „бабо” и „дядо”, а „господине” и не се говори на „ти”. Да, липсата на възпитание, на учтивост, води и до прояви на грубост, които вече срещаме в крайни форми особено при подрастващите.

А великият българин Петър Дънов ни учеше да бъдем учтиви, любезни и добри. Да не бъдем невъзпитани и груби. За грубостта той каза следните мъдри думи: “Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота...”

Но какво да искаме? След като и премиерът, който съвсем не блести с култура и възпитание, говори на „ти” с всички и тупа по гърба чужди президенти, дипломати и премиери още при първата си среща с тях. Нали каза пред група- избиратели: „Вие сте прости, аз съм прост, така че ще се разберемЕ...” А за учтивостта му към госпожата от Кърджали, която ни рече: „хОди пеша, бе!” да не говорим...Герберската простотия се превърна в еталон, норма на поведение и ни заля отвсякъде!

Ще завърша с думите на великия Сервантес: „Обуздаването на езика и поведението е истинско изкуство, което малцина владеят".