Петър Николов: Борисов изглежда прероден. Радев го чака клопка

ГЕРБ е контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата срещу самата идея за модернизация, привнесена отвън, казва Петър Николов в интервю за "Гласове". Доктор по история и доцент по политология, Петър Николов е автор на седем книги по средновековна история и политическа философия. От 2017 г. е заместник-министър на образованието в третото правителство на Бойко Борисов.

- Г-н Николов, предизвестен ли е резултатът от изборите или очаквате промени в седмиците до 4 април?

- В общи линии е ясен. Пет сигурни формации в парламента – ГЕРБ и СДС, БСП, ДПС, Слави Трифонов и Демократична България. Две около чертата, но по-скоро под – Мая Манолова и ВМРО. Неочаквано голям брой гласове за други малки партии, които по неизбежност ще се разпределят за прескочилите бариерата, но ще намалят легитимността на новия парламент. Голяма преднина на ГЕРБ пред БСП, която ще направи невъзможна всяка управленска формула без Борисов. Нежелание на президента да признае честността на изборите и влизането му в политически капан...

- Какъв капан?

- Ами Румен Радев е най-слабият президент, който България е имала, откакто тази институция съществува. Просто тоталната му липса на политически опит и на историческа и институционална култура всеки път му изиграват лоша шега. Защото институциите на една държава се изграждат дълго и трудно, тухла по тухла, като всяко поколение лидери оставя своя отпечатък върху нея. Президентската институция в България е изградена от трима изключителни държавници – Желев, Стоянов и Първанов и те са създали правилата, които един държавен глава трябва да следва. От него се иска да е обединител на нацията. Да пази балансите между партиите и обществените настроения, да търси съгласие и консенсус, да не излиза от тази роля за нищо на света. Росен Плевнелиев не успя да отговори на тези изисквания, но някак мина между капките. Радев обаче директно тръгна да руши цялата постройка. Той е слон в стъкларски магазин и затова системата ще го сдъвче и изплюе. Капанът, който ще щракне за него веднага след вота ще е свързан с очевидното му нежелание да признае изборите за честни. Нямам съмнение, че той ще излезе и в характерния си намусен стил ще избълва няколко клишета по този въпрос. И изведнъж ще се изправи пред дилемата какво следва. Ще изпълни ли конституционните си задължения да даде мандат на Борисов да състави правителство? Което ще обезцени напълно цялата му политическа реторика и ще се превърне в тежко поражение в навечерието на собствените му президентски избори, да не говорим, че в личен план ще е и тежко унижение... Или ще вкара страната в тотална политическа криза, нарушавайки Конституцията? Каквото и да направи, неумението му да управлява кризи и да изгражда консенсуси, ще му струва следващия мандат.

- Добре, как е възможно след всички провали на управлението на Борисов, след скандалите със записите, снимките от спалнята му, протестите... да говорим отново за победа на ГЕРБ?

- Не просто за победа, а за убедителна победа, шокираща за политическите му противници. Причините са няколко. Първата е, че все повече българи са доволни от стандарта, който са достигнали и от общата икономическа ситуация в страната и се страхуват, че рязка промяна на политическата сцена може да им ги отнеме. Това е гръбнакът на ГЕРБ днес – новата средна класа на България, която дори да се отвращава от един или друг аспект на управлението, предпочита да си затвори очите и да гласува рационално, а не емоционално. Втората причина е умението на Борисов да управлява кризи. В ситуация на коронавирус и на остро политическо противопоставяне, той се оказа единственият партиен лидер, който не се изкуши да заеме крайна позиция и да я капитализира бързо, а предпочете да играе по ръба на бръснача, търсейки баланса между различните полюси.

За първи път в кариерата си прояви и изключително търпение, вкарвайки противниците си наместо в желания от тях блиц-криг, в дълга позиционна война. Те дадоха всичко от себе си преди около шест месеца – щурмуваха сараи, блокираха улици, обсаждаха телевизии, та даже се опитаха да запалят хора. И да, през ден брояха часовете до падането на „диктатора“ от власт. Половин година по-късно армията им е тежко разделена и деморализирана, а Борисов със свежи сили излиза от окопа и им вика: „Хайде, нали искахте да се бием“. Прилича на прочутия мач на Мохамед Али и Джордж Форман, в който Али през цялото време позволява на Форман да го налага с юмруци, единствено прикривайки брадичката си. Накрая, когато търсилият бърз нокаут Форман е изтощен до смърт, Али тепърва започва мача. Срещата се е състояла в Заир и е била наречена „The Rumble in the Jungle“, грохотът в джунглата.

- И все пак, колкото и добър тактически да е Борисов, това не може да обясни как настроенията срещу ГЕРБ, които се усещат навсякъде, не водят до поява на политическа алтернатива...

- Ако тактическото предимство на Борисов е умението му да управлява кризи, то стратегическото е самата същност на ГЕРБ като политическа партия. Ще ви скандализирам вероятно, но ГЕРБ е плът от плътта на българската нация. Няма друга българска политическа партия и може би от времето на Стамболийски не е имало, която до такава степен да представлява българското общество, както го прави ГЕРБ.

- Това не е задължително нещо хубаво. Не е ли политическото лидерство призвано да води обществото в някаква посока, а не да го поддържа във вегетативно състояние?

- Във въпроса ви се съдържа отговорът на това защо другите партии с всичките им интелектуални претенции се провалят, а ГЕРБ успява. Просто те са продукт на революционните етапи от развитието на България, когато отвън, изкуствено е бил налаган революционен дневен ред. Наскоро Тома Биков написа прекрасна книга по този въпрос, препоръчвам ви я. БСП (и левицата като цяло) е продукт на социалистическата революция от 1944 г., тя се е сраснала с панелките, ТКЗС-тата и пушещите заводски комини. Елитът на тази партия е колониален, отгледан е в институтите на Москва и майчиният му език е руският, доколкото на половината майките им действително са рускини. Но българското общество отхвърли социалистическата революция и затова днес БСП е партия-призрак, нещо като НДК – грозно е, за нищо не става, но е твърде голямо, за да го бутнеш и трябва да го търпиш.

От другата страна е "Демократична България", това, което доскоро бяхме свикнали да наричаме десница, е продукт на либералната революция от 1989 г. на Джордж Сорос и мрежата му от NGO-та. Общото между левите и либералите всъщност е повече, отколкото може да си представите. Едните говореха на новоговор в каноните на марксизма-ленинизма, другите – на езика на политическата коректност. Едните се кланят в руското посолство, другите – в американското. Едните не ги смущава Паметникът на Съветската армия, другите нямат проблем с Паметника на американските летци. И в двата случая става въпрос за колониален елит, който се опитва да предугади желанията на метрополията и да ги претвори в дела.

- То и ГЕРБ не е много далече от американското посолство…

- Не мисля. ГЕРБ просто се съобразява с геополитическите реалности и толкоз. При Тръмп беше лесно, при Байдън ще е по-трудно, но затова и върнаха Даниел Митов в играта.

ГЕРБ не е революционна, а контрареволюционна партия. Тя е реакция на почвата срещу самата идея за модернизация, привнесена отвън. Консервативна реакция на онези българи, на които просто им е писнало от преходи, както към комунизъм, така и към демокрация. На българите, които не се срамуват от себе си и нямат проблеми да се гледат в огледалото, защото просто се харесват. Бойко Борисов с всичко, което излъчва, с думите и с поведението си, въплъщава това. Казва им: "Стига сте се правили на нещо, което не сте. Нито ще станете руснаци, нито американци". „Аз съм прост и Вие сте прости“ е квинтесенцията на тази политическа доктрина. С нея Борисов произнесе това, което цялото общество много дълго искаше да изкрещи...

- Това ли е целта ни - да ни управляват прости политици, които вместо да налагат дневен ред, следват течението на общественото мнение?

- (Смее се) Политическото гробище на България е пълно с политици, които са смятали Борисов за по-прост от себе си. Който има проблем с това, че Борисов изговаря настроенията на обществото, има проблем с демокрацията.

- А може би има проблем с партия без ценности и без идеология, която се движи според доминиращите настроения и дотам? Без никакво оригинално съдържание или кауза...

- Аз не искам да се превръщам в някакъв апологет на ГЕРБ и много добре виждам недостатъците на тази партия. Казвам само, че тя не е инженерен продукт, а автентично политическо представителство на мнозинството от българския народ. И дори да няма идеология, има ценностно ядро, което е видимо и в тежки ситуации я удържа в рамките на един разумен консерватизъм. Така се случи по време на дебата за Истанбулската конвенция, когато колкото и да му се искаше да бъде доброто момче на Европа, Борисов усети с кожата си, че това е основополагащ кливидж, в който просто не бива да се прави компромис. Същата беше ситуацията с църквите по Великден. Помните цялата злъч, която либералната общност изля тогава по адрес на Църквата и правителството, но той не се огъна и тепърва ще бере плодовете на това решение. Идентичен е казусът с ветото за Македония – всички международни фактори и техните говорители тук направиха всичко възможно да променят решението на България, но не успяха. Това са само някои, но за сметка на това най-ярките примери, когато ГЕРБ са са платили висока цена, но са предпочели да застанат на ценносттни позиции и това бавно, но неотклонно ги превръща в единствената дясна партия в България.

- Старата десница обаче никога няма да признае дясна легитимност на ГЕРБ. И винаги ще остане подозрението, че Борисов е подмяна на дясното.

- Няма вече стара десница. Коалицията със СДС, която Борисов направи, приключи този въпрос, ако не завинаги, то за много дълго време. Стратегическата стойност на обединението на ГЕРБ и СДС тепърва ще става ясна, но отсега е видимо, че с него Борисов практически присвои идеологическата сърцевина на дясното – антикомунизмът, носталгията по буржоазна България, синята идея. Ако беше вкарал в коалицията си и ВМРО, щеше напълно да обедини цялото дясно пространство. И според мен до няколко години ще го направи.

- Има я обаче и "Демократична България", която претендира, че е единствената автентична десница.

- Не е. Част от дясното някога беше ДСБ, която се създаде амбицията да формулира консервативен дневен ред, отвъд постигнатите цели на прехода. Но още в началото се оказа, че в партията има две диаметрално противоположни тенденции, като едната я тегли към консерватизъм, национализъм и защита на християнските принципи, а другата към либерализъм и глобализъм. Последваха няколко тежки труса, при всеки от които неизменно си тръгваха представители на консервативното крило, докато в един момент начело на партията не застана прогресист и заявен левичар като Радан Кънев. Именно той завърши идеологическата трансформация на ДСБ в ляволиберална партия и подготви днешното ѝ поглъщане от Христо Иванов. Дайте си сметка на какво станахме свидетели от страна на ДСБ през последната година. Коалиция с либерали и зелени, партньорство с БСП на местните избори, защита на президента, когато срещу него течеше атака заради руските му обвързаности, участие в общи протести с БСП, Румен Петков, Мая Манолова и новите леви, жестове към Лютви Местан и сега анонсите на Атанасов за създаване на експертно правителство с БСП. Да не забравяме и най-важното - скандалната декларация на Радан Кънев и Елена Йончева в Европарламента, за която гласуваха всички леви групи (зелените, либералите, социалистите и комунистите) и срещу която бяхва всички десни (ЕНП, консерваторите и националистите). Прочее, за да осигурят подкрепа за декларацията, Радан и Йончева не се посвениха да включат в нея скандалните текстове за Истанбулската конвенция, агитацията на турски и македонското малцинство. За някогашното ДСБ на Иван Костов, нито един от тези ходове не би бил идеологически възможен.

- Как избирателите на ДСБ понасят всичко това и няма ли то да доведе до отлив на изборите?

- Партията е мъртва. Тя вече е в храносмилателната система на "Да, България", който е далеч по-витален проект от нея. Избирателите, на които това не им понася, ще гласуват за ГЕРБ и СДС, за партията на Петър Москов или ще си останат вкъщи. Останалите просто ще се примирят, че вече не са десни избиратели и ще престанат да се чувстват неудобно, че вместо Тръмп, харесват Джо Байдън. Ще се осъзнаят като либерали и толкоз.

- Това ли е проектът на Христо Иванов?

- Да. „Да, България“ е трети опит на либералните наследници на някогашната комунистическа номенклатура да преминат безболезнено от стария руски колониален елит в новия, сключвайки брак по сметка с либералните наследници на буржоазния елит. Първият и най-успешен такъв опит беше НДСВ, успешен поради участието на Симеон II в него. Вторият, по-скоро фарсов, опит беше ДБГ на Меглена Кунева. Третият са „Да, България“ и ДБ. И ако успее, ще се превърне в началото на един дълъг процес на претопяването и съответно изпирането на самата БСП.

- Това вече звучи малко от сферата на научната фантастика.

- Дали? Корнелия Нинова е като Жан Виденов. Някога той оглави една осъзнато вървяща към европейската социалдемокрация партия, би контра и се опита да я обърне в обратната посока. Така не промени нищо, освен че забави процесите с няколко години. Днес същото прави Корнелия Нинова, която в пряк сблъсък с партийната аристокрация, откъсна столетницата от европейското ляво и общо взето я върна във времената отпреди Априлския пленум. Как ще завърши това? Със загубени парламентарни избори, загубени президентски избори и оставка. След което БСП ще сложи начело Крум Зарков. Подобрената версия на Сергей Станишев, която ще търси нов исторически консенсус с либералите, подобен на някогашната Тройна коалиция.

- Май остана само Слави Трифонов...

- Труден е за прогнозиране, но май ще се получи „напънала се планината и родила мишка“. Дългосрочно няма да му се случат нещата, защото партията му няма идеология и няма да има какво да споява хората в нея. Така всяко лично разочарование ще води до това, някакви хора да напускат със скандал, докато накрая центробежните сили разкъсат всичко, както стана с проекта на Бареков. Що се отнася до краткосрочните цели, в смисъл резултатът на предстоящите избори... отново не съм оптимист. За да постигне нещо значимо, популизмът на Слави Трифонов трябва да пребори популисткия гений на Борисов. Видяхте ли, когато Борисов подари сакото си на онзи човечец на магистралата? Виждате ли го в джипката, как обикаля село по село и махала по махала? Та той изглежда прероден, като в най-славните си години, когато беше главен секретар на МВР. Излъчва емпатия, излъчва увереност, наслаждава се на играта ден след ден. Съжалявам, но болният, куцащ и намръщен Трифонов няма шанс. Ще бъде просто фон на задаващия се „грохот в джунглата“.