Истеричната “култура на отмяната” застигна и Брюксел

Коментар на Ален Детекс, “Фигаро”

След като властите в Брюксел прекръстиха тунела “Леополд II” на името на Ани Корди, като доказателство за постколониално разкаяние, популярната певица бе обвинена в расизъм, заради заглавието на песента си Chaud cacao (“Горещо какао”). Според белгийския почетен сенатор Ален Детекс това е нов опит за унищожаване на западната история и популярна култура.

Белгия е родината на сюрреализма, страна, която не развива националната си гордост (освен по време на футболни мачове), отхвърля елитизма, не се интересува от миналото си и чиито седем правителства искат да бъдат в челните редици на обществения прогресизъм.

След смъртта на Джордж Флойд много статуи на Леополд II бяха свалени или разрушени от вандали

почти навсякъде на белгийска територия. Преди два месеца регионалното правителство в Брюксел, обединяващо социалисти и еколози, организира “всенародно допитване” по интернет за преименуването на тунела “Леополд II”, дълго реновирано съоръжение под един от основните пътища в белгийската столица, който пресича община Моленбек и води до националната базилика “Сакре Кьор”, която се извисява над града. В нито един момент правителството на регион Бюксел не се сети да попита белгийците дали искат да се промени името на тунела. Всенародно допитване, разбира се, но стриктно организирано според каноните на епохата.

Бяха предложени само женски имена, повечето от които нямаха никаква връзка с Белгия или бяха непознати за белгийската публика: Роза Паркс, фигура на борбата срещу расовата сегрегация в САЩ; Семира Адаму, млада нигерийска изгнаничка, задушена от двама полицаи, докато се съпротивлявала на експулсирането си от белгийска територия; Софи Канза, първата конгоанска жена, заела правителствен пост в родината си; кенийката Вангари Маатаи, носителка на Нобелова награда за мир за борбата си срещу унищожаването на горите, или пък Маргьорит Юрсенар, Мария Кюри, Симон Вей и… Ани Корди, която спечели! Ако наистина трябваше да се смени името, изборът на белгийската авторка на “Мемоарите на Адриан” все пак щеше да бъде най-подходящ!

Превърнал се в международен символ на “колониалния ужас” с бестселъра на Адам Хошчайлд “Призракът на крал Леополд”,

Леополд II вече не е защитаван от никого в кралството, дори от кралското семейство, което си мълчи.

Леополд II беше вторият крал на белгийците. Тъй като историята на Белгия вече не се преподава в училище, младите белгийци не знаят почти нищо за неговото управление, белязано от забележително индустриално развитие (Валония беше първата индустриализирана земя на европейския континент), превъоръжаването на белгийската армия, която на 14 август забави германското настъпление и позволи на френската армия да се разположи в Белгия (по този начин Лиеж стана име на станция на парижкото метро) и изграждането на основните пътища, паркове и паметници в Брюксел, които придават днешния му облик на столица на Европа.

Леополд II беше велик крал, изпълнен с амбиции за родината си в епоха, в която монарсите все още влияеха върху воденото на делата. Той успя да си създаде, първо за себе си (независимата държава Конго беше негова лична собственост), после за Белгия, огромна колониална област в сърцето на африканския континент, възползвайки се от съперничеството между великите сили. По негово време Белгия беше уважавана и влиятелна в концерта на нациите. Заличаването на Леополд II от публичното пространство в Белгия е равносилно на премахването на всякакви препратки към Колбер или Наполеон от френските паметници.

От историческа гледна точка, не е обида към паметта на симпатичната Ани Корди, починала през 2020 г., да се каже, че не се е състезавала в същата категория като Леополд II.

По ирония на историята, популярната певица, избрана да изтрие името на прокълнатия крал, също бе застигната от поддръжниците на деколониалната идеология.

Една доста невинна песен, Chaud Cacao (“Горещо какао”), бе сметната за расистка от ултрамалцинствена групичка,

която не представлява никого, но е активна в социалните мрежи. В наши дни е достатъчно малко, за да се разруши една трудно спечелена репутация. В случая с Ани Корди бяха достатъчни няколко туита и един телевизионен дебат.

Напразно ще слушаме отново и отново думите, малко абсурдни между другото (пингвини, танцуващи в тропическия климат), на тази простичка песен, няма да видим нищо расистко, но е вярно, че “пробудените” са експерти в изнамирането на злото там, където всички обикновени хора ще видят само приятна глупост («rikiki les petits kiwis», “рикики, малки киви”).

За “пробуждането” (wokisme) - да отбележим с каква скорост този термин, дошъл от САЩ, се наложи в публичния дебат - всичко трябва да изчезне в западната култура, обвинена във вездесъщ структурен расизъм в литературата (Волтер, Шекспир), класическата музика, операта, киното, но също и в комиксите, анимационните филми, като “Дъмбо”, “Аристокотките”, “Питър Пан”, “Семейство Робинсън”, “Спийди Гонзалес” и в народните предания, като това за стареца, с който плашат децата в Белгия и Нидерландия. След Мишел Сарду и неговото (доброто старо) “Време на колониите” (Temps des colonies), дойде ред на друга популярна певица, Ани Корди, да стане мишена на “пробудените” затова, че е изпяла «Cho Cho Ka Ka O»!

Рядко използван преди смъртта на Джордж Флойд, изразът “систематичен расизъм” стана заразен. “Културата на отмяната” придоби истеричен обрат, вече нито една област не е пощадена, дори математиката и физиката! Подобно на марксистите, “пробудените” искат да заличат миналото и да пренапишат историята. Може би най-лошото е, че този безумен опит на малцинствени групи да разрушат западната цивилизация и култура, не се сблъсква с никаква организирана съпротива.

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова